Определение № 15918 от 23.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15918 гр. София, 23.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508896 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Софийска вода“ АД срещу определение № 27797 от 27.06.2025 г., ч.гр.д. № 45945/2022 г., СРС, 138 с-в с което се допълва разпореждане № 30105/26.02.2024 г.по делото, като се осъжда Софийска вода на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на М.К.Б. сумата 425 лв. и на Н.Н.Б. сумата 400 лв., представляващи разноски за адвокатски възнаграждения в заповедно произвоство.

Релевират се оплаквания за прекомерност на възнагражденията спрямо минимума по Наредба № 1 МРАВ, поради неприлагане на решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22.

Ответниците по частната жалба – длъжниците М.К.Б. и Н.Н.Б., оспорват същата..

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

С влязло в сила като необжалвано „разпореждане“ от 26.02.2024 г., с характер на определение, заповедният съд обезсилва заповедта за изпълнение на парично парично задължение по чл. 410 ГПК поради непредставяне на доказателства за предявен от заявителя, в указания 1-месечен срок по чл. 415, 1 ал. 1 ГПК, установителен иск по чл. 422 ГПК относно вземанията по заповедта, срещу която е подадено и прието възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК.

С обжалваното определение, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК взискателяг е осъден да заплати на длъжника М.К.Б. сумата от общо 425 лв и на длъжника Н.Н.Б. сумата от общо 400 лв. – разноски за платени адвокатски възнаграждения за заповедно производство.

След като заповедта за изпълнение е обезсилена при условията на чл.

415, ал. 5 ГПК поради неизпълнени указания от заявителя, на основание чл.

78, ал. 4 ГПК длъжниците разполагат с възможност да претендират репариране на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Представените пълномощни установяват плащане в брой на уговорените възнаграждения от 425 лв. и 400 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, адвокатът има право на възнаграждение за в заповедното производство, определено по правилата на ал. 2 на база на половината от стойностите на претендираните суми, а именно 1 633,05 лв.

В случая, обезсилената заповед за изпълнение № 27083 от 26.09.2022 г. е издадена за дължими от М.К.Б. и Н.Н.Б. на „Софийска вода“ АД суми от 3 024,15 лв. – стойност на потребена вода, 2 424,10 лв. – мораторна лихва, 85,32 лв. – държавна такс и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, поради което възнаграждението за адвокатите на двамата длъжници поотделно възлизат на стойност от по 933,05 лв.

При съобразяване на обстоятелството, че единственото извършено от адвокатите процесуално действие се изчерпва с подаване на възражение по чл.

423, ал. 1 ГПК, със заявено бланкетно оспорване на вземането, дължимите им разноски за възнагражденията следва да се определят под минимума в размер на суми от по 50 лв. В този връзка, по настоящото дело се налага да се упражни възможността, възприета с решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22, съдът да не приложи Наредбата, при констатация, че фиксираните в нея размери предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на цените във вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС.

2

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.

Определението по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се отмени в частта за дължимите две адвокатски възнаграждения за заповедно производство над размерите от по 50 лв. до пълните присъдени размери съответно от 430 лв. и 400 лв.

Частният жалбоподател не претендира разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 27797 от 27.06.2025 г., ч.гр.д. № 45945/2022 г., СРС, 138 с-в в частта, с която се допълва разпореждане № 30105/26.02.2024 г. по делото, като се осъжда Софийска вода на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на М.К.Б. сума над размера от 50 лв. до размера от 425 лв. и на Н.Н.Б. сума над размера от 50 лв. до размера от 400 лв., представляващи разноски за адвокатски възнаграждения в заповедно производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3