Присъда № 229 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД 3614/2025 г. по описа на РСПловдив Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н. Х.

Н. за това, че:

-на 09.12.2023г. в гр. Пловдив е причинил на Ф. М. М., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в лекостепенно сътресение на мозъка, което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.

129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК;

-на 09.12.2023г. в гр. Пловдив е повредил противозаконно чужда движима вещ - счупил дисплея на мобилен телефон, марка „Самсунг“ модел „Ултра Ес 21“ с ИМЕЙ 1: ***** и ИМЕЙ 2: ******, собственост на Ф. М., с което му причинил щета на стойност 450 лева — престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

В хода на разпоредително заседание пострадалият Ф. М. е упражнил правото си да се конституира като акцесорна страна в процеса-частен обвинител и граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Ф. М. граждански иск против подсъдимия Н. Х. Н. за сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от деянието предмет на обвинението по чл. 216 НК, като претенция за законната лихва не е заявявана.

Делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели, приемане на заключения на назначени експертизи и прочитане на писмени доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че обясненията на подсъдимия пропускат значителна част от случилото се в инкриминираната ситуация, което било видно от представените от пострадалия видеозаписи, които доказвали, че представения от подсъдимия видеозапис избирателно и непълно възпроизвеждал инкриминираната ситуация. Освен това, обясненията на подсъдимия се опровергавали от записите на обаждания до тел. 112, от които ставало ясно, че още по време на първото обаждане от подсъдимия до Спешния център, той се оплаквал, че другият водач на МПС го удря. Счита, че инкриминираното деяние се доказвало от показанията на пострадалото лице, подкрепени от показанията на свидетелката очевидка Р. П. и пристигналите на място полицейски служители.

Хулиганските подбуди извежда от обстоятелствата, че:

- конфликтът възникнал между лица, които не се познавали и нямали предходни контакти;

- конфликтът бил по дребен повод, който не предполагал ескалацията на такава агресия;

-конфликтът станал достояние на множество граждани, които били скандализирани.

Доказаността на престъплението по чл. 216 НК извежда от показанията на св. Р. П.а, която лично била възприела умишленото хвърляне на 1 телефона на земята.

За престъплението по чл. 131 НК претендира за налагане на наказание една година лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 216 НК - осем месеца лишаване от свобода. Предлага определяне на едно общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 НК да се отложи с изпитателен срок от три години.

Повереникът на частния обвинител поддържа изложението на прокурора досежно доказаността на двете обвинения от обективна и субективна страна и размера на предлаганите наказания. Пледира за уважаване на гражданския иск и присъждане на разноски. Счита, че чл. 78а НК е неприложим в случая поради обвинението за множество от престъпления и невъзстановяване на имуществените вреди.

Частният обвинител поддържа казаното от повереника.

Защитникът счита, че обвинението по чл. 216 НК е недоказано по две самостоятелни съображения:

-изпълнителното деяние, а именно хвърлянето на телефона на земята, се установявало само от показанията на пострадалия и св. П.а, което според защитника било недостатъчно с оглед изискванията на чл. 303 НПК;

-от доказателствата по делото не се установявало какво било състоянието на телефона преди инкриминирания инцидент.

В условията на евентуалност пледира за преквалификация на деянието като маловажен случай.

Счита, че относно телесната повреда, хулиганските подбуди не били налице, доколкото предшестващото ПТП създавало лични отношения, които изключвали хулиганските подбуди.

Намира и самото нанасяне на телесна повреда за недоказано, доколкото полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието, не били забелязали видими травматични увреждания по пострадалия, а осъдителна присъда не можело да почива само на показанията на пострадалия и св. П.а предвид близките им отношения и противоречията в тях, още повече, че съставомерната диагноза била такава- разстройство на съзнанието, че почивала не на обективни данни, а само на анамнезата от пострадалия. Моли за цялостно кредитиране на обясненията на подсъдимия, които кореспондирали на целия останал доказателствен материал с изключение показанията на пострадалия и за оправдаване на подсъдимия.

В правото си на лична защита подсъдимият поддържа заявеното от защитника . В последната си дума моли да бъде оправдан.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Н. Х. Н. е роден на ****г. в гр. П., ****, **** гражданин, живущ в гр. ***** със *** образование, ****, работещ като „*****, ****, ЕГН **********.

На 09.12.2023г., около обяд, но преди 13.32 часа, подс. Н. Н. пътувал с личния си автомобил Тойота C-HR хибрид , с рег. № ****, по бул. „Санкт Петербург“ в гр. Пловдив, в посока изток.

2

По същото време по бул. „Санкт Петербург“ в гр. Пловдив, в същата посока, пътувал и пострадалият Ф. М. с личния си автомобил -Шкода Фабия, с рег. № ****. На стъклата на л.а. Шкода Фабия имало залепени два броя стикери с надпис „Национална полиция“, като автомобилът бил закупен с наличието на тези стикери от предходен собственик. В автомобила Шкода Фабия с пострадалия М. пътувала и негова приятелка (не и интимна) – св. Р.

П.а, като двамата отивали на помен.

Трафикът бил натоварен, колоната от автомобили била дълга, като в отсечката между надлез „Родопи“ и кръстовището на Аграрния университет подсъдимият спрял (макар и поради дългата колона от автомобили да не бил достигнал самото кръстовище) управлявания от него автомобил Тойота поради светване на червен сигнал на светофарната уредба в най-дясна лента.

В този момент непосредствено зад него, в същата лента, се движел пострадалият М.. Същият отклонил за миг вниманието си, не забелязал навреме спирането на автомобила Тойота пред него и въпреки, че задействал спирачките на своя автомобил, реакцията му се оказала закъсняла, не успял да спре навреме и между л.а Шкода Фабия с рег. № **** и лек автомобил Тойота C-HR хибрид с рег. № *** се реализирало ПТП с материални щети.

Щетите по автомобила, управляван от подсъдимия, били в задна частпаднала капачката на теглича, имало повреди и по закачването на бронята.

Двамата водачи слезли от автомобилите си и констатирали щетите.

Пострадалият М. направил коментар, че според него щетите са незначителни, което силно афектирало подс. Н., който се нахвърлил върху него със закани, че сега щял да види какво ще стане и какво ще му се случи. В този момент подсъдимият забелязал стикерите „Национална полиция“ на стъклото на пострадалия М., което го афектирало допълнително (въпреки, че пострадалият М. по никакъв начин не бил парадирал нито с въпросните стикери, нито с някакво служебно положение) и подс. Н. продължил агресивните си реплики към пострадалия задавайки въпроси на пострадалия какъв е той, на полицай ли ще му се прави и полицейска значка ли ще му вади.

Пострадалият М. се опитал да успокои ситуацията , включително и като признавал вината си за ПТП и апелирал към подсъдимия да се разберат какво ще правят.

Усилията на пострадалия, обаче не дали ефект. Подсъдимият отказал да се състави двустранен протокол за доброволно отработване на ПТП, след което абсолютно непровокирано застанал непосредствено пред пострадалия М. и му нанесъл удар със собствената си глава в областта на челото и носа, в резултат от което от носа на св. М. текнала кръв и същият изпитал силна болка.

След това в 13.32 часа подсъдимият телефонирал на ЕЕН 112 като подал сигнал за реализираното ПТП и заявил на оператора, че виновният водач му бил ударил колата отзад, бил се държал арогантно, вадел му полицейски 3 карти и имал полицейски стикери на колата.

Чувайки твърденията на подсъдимия, пострадалият М. почти веднага- в 13.33 часа на свой ред се обадил на ЕЕН 112, като признал, че е виновен за възникналото ПТП, тъй като ударил колата на подсъдимия отзад, след което уведомил оператора, че по същото време подсъдимият също говорел с оператор от ЕЕН 112 к а т о изкривявал нещата, като в разговора пострадалият твърдял, че именно подсъдимият бил агресивният водач, който заставал пред пострадалия, нападал го и го удрял.

След като възприели взаимните обвинения в агресия при разговорите си с ЕЕН 112 и двамата водачи извадили телефоните си и започнали демонстративно да се заснемат един друг, поведението и репликите си.

Междувременно подсъдимият се приближил до св. П.а, започнал да заснема и нея самата, попитал я защо трепери и кога за последно истински мъж „я е ебал“.

Пострадалият М. възразил срещу заснемането, като нанесъл удар с юмрук в дясното рамо и телефона на подсъдимия. Телефонът на подсъдимия не паднал, доколкото същият здраво го държал. До ескалация на конфликта в резултат от нанесения удар от страна на пострадалия не се достигнало, доколкото подсъдимият отстъпил крачка назад, като подсъдим и пострадал в резултат си разменили само реплики, но не и удари.

Двамата продължили взаимно да се заснемат и да чакат идването на полицейските органи. Междувременно пострадалият се облегнал на автомобила на подсъдимия, като този факт, ведно с факта, че пострадалият продължавал да го заснема, отново афектирали подсъдимия Н.. Пострадалият М. усетил това и за да се предпази от евентуално последващо нападение се насочил към собствения си автомобил и направил опит да влезне в него.

Докато пострадалият влизал в колата си, подсъдимият започнал да го притиска с вратата на колата, като блъскал вратата в тялото на пострадалия, който продължавал да заснема и тези действия на подсъдимия със собствения си телефон-Самсунг Ултра Ес 21 с ИМЕЙ 1: ***** и ИМЕЙ 2:

******, който държал в ръката си. Подсъдимият забелязал това и правел опити да изтръгне мобилния телефон от ръката на свидетеля М., като за целта започнал да извива средния пръст на лявата му ръка.

Подс. Н. успял да вземе телефона от ръката на пострадалия и го хвърлил с всичка сила към асфалта на земята – при което се повредил дисплея му. Видно от протокола оглед, изготвен в хода на образуваното ДП, при удара получен в асфалта, телефонът получил множество пукнатини, счупвания и драскотини по дисплея и три повредени пиксела по дисплея. След стартиране на телефона, дисплеят му примигвал в следствие на счупванията, което затруднявало нормалната работа с него. Св. П.а взела телефона след хвърлянето му на асфалта и го прибрала в чантата си.

Междувременно подс. Н. абсолютно непровокирано започнал да бута подсъдимия в областта на гърдите, след което го хванал с ръце и го захвърлил по гръб на земята, като при падането главата на пострадалия се ударила в асфалта и същият припаднал за секунда-две.

4

Когато пострадалият М. се опомнил подсъдимият Н. бил скочил върху корема му и му бил изкарал въздуха. След това подсъдимият се преместил нагоре, седнал върху гърдите на пострадалия в ключичната област, с колена върху рамената му, като положението на тялото му било такова, че подсъдимият със слабините си задушавал пострадалия в областта на шията.

През цялото това време св. П.а крещяла на подсъдимия да преустанови нападението си, защото ще задуши пострадалия и дърпала подсъдимия, за да стане от св. М.. Доколкото опитите й се оказали неуспешни в 13.41, в разгара на свадата, тя се обадила на ЕЕН 112, като подала сигнал, че подсъдимият бил „агресивен и подивял“, снимал, заплашвал, удрял, блъскл и счупил телефона на пострадалия, като по време на разговора бил записан и призива на св. П.а към присъстващите: „…абе излезте да помогнете, бе хора кво е това…седят всичките и гледат…“.

Свадата между подсъдимия и пострадалия била забелязана и от св. Р., която в 13.43ч също подала сигнал до ЕЕН 112 за две ударили се коли и хора, които се „дърпат и бият“.