Решение № 154 от 29.04.2024, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Севлиево, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100533 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, с ЕИК 130460283, е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), обективно кумулативно съедини искове по чл. 79, ал.1 и чл.92 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 345 от Търговския закон (ТЗ), вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Р. П. И., че последният дължи на ищцовото дружество сумата 1277,73 лева, ведно със законова лихва, считано от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – от 01.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 134/01.03.2023 г. по ч. гр.д. № 234/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба се излагат съображения, че на 18.09.2019 г. и по повод Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от същата дата, „Теленор България” ЕАД, понастоящем „Йеттел България” ЕАД, като лизингодател, сключило с Р. П. И. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 2019 Dual Black за обща лизингова цена в размер на 243,57 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които била в размер на 10,59 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 74,13 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 20.01.2021 г. 19.06.2021 г. (четири лизингови вноски в размер на 10,59 лв., които били начислени във фактура №№ 7316401818/20.02.2021 г.; 7317709820/20.03.2021 г.; фактура 7318979807/20.04.2021 г.; 7320403759/20.05.2021 г.; и 31,77 лв. 1 сбор от 2 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период, начислени във фактура №7321702076/20.06.2021 г.).

От ищцовото дружество се твърди, че на 18.09.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер *** от същата дата, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Р. П. И. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, дължими чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 1,14 лв. По договора за лизинг И. дължал заплащане на сума в общ размер на 7,98 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 20.01.2021 г. - 19.06.2021 г. (четири лизингови вноски в размер на 1,14 лв., които били начислени във фактура №№ 7316401818/20.02.2021 г.; 7317709820/20.03.2021 г.;

7318979807/20.04.2021г.; 7320403759/20.05.2021г.; и 3,42 лв. - сбор от 2 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 20.05.2021г. - 19.06.2021г., начислени във фактура №7321702076/20.06.2021 г.).

Твърди се още, че на 20.01.2020 г. между Р. П. И. и ищцовото дружество, било сключено ново Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с план „Тотал +” с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 40,99 лв.

Твърди се, че ответникът не изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер 194,20 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.01.2021 г. - 19.04.2021 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 120,65 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № 7321702076/20.06.2021 г.

Вследствие на горепосоченото неизпълнение по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ответникът дължал сума в размер на 24,60 лв., представляваща разликата между цената на устройството HUAWEI Y6 2019 Dual Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № 7321702076/20.06.2021 г.

Ищецът твърди, че на 15.12.2020 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с план „Тотал +” с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 26,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 29,99 лв. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора в общ 2 размер 157,81 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.01.2021г. - 19.04.2021 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 84,62 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № 7321702076/20.06.2021 г.

Излагат св твърдения, че на същата дата - 15.12.2020г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ***, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на 404,57 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 17,59 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 382,26 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 20.01.2021г. - 19.06.2021г., (три лизингови вноски в размер на 17,59 лв., които били начислени във фактура №№

7316401818/20.02.2021 г.;

7317709820/20.03.2021г;

7318979807/20.04.2021г.; 12,87 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми, дължима за отчетен период 20.04.2021г. 19.05.2021 г., начислена във фактура № 7320403759/20.05.2021г.; и 316,62 лв.

- сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 20.05.2021г. - 19.06.2021 г., начислени във фактура № 7321702076/20.06.2021 г.).

Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ответникът дължал сума в размер на 184,84 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № 7321702076/20.06.2021 г.

Твърди се още, че на 15.12.2020 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ***, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, дължими чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,12 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 46,64 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 20.01.2021г. -19.06.2021г., (четири лизингови вноски в размер на 2,12 лв., които са начислени във фактура №№ 7316401818/20.02.2021 г.;

7317709820/20.03.2021г.; 7318979807/20.04.2021г.; 7320403759/20.05.2021 г.; и 38,16 лв. - сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за 3 лизинг за отчетен период 20.05.2021г. - 19.06.2021 г., начислени във фактура №7321702076/20.06.2021 г.).

Ищецът твърди, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите за лизинг, посочени в чл. 2 от същите. Към момента на подаване на исковата молба и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставените устройства не били върнати на мобилния оператор. Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба.

Излагат се съображения за неоснователност на ищцовата претенция.

Поддържа се, че нямало данни фактурите да са били връчени на ответника, нито да е бил правен опит за връчването им и отразените в тях суми не били станали изискуеми.

В отговора на исковата молба се твърди, че не ставало ясно кога и как били прекратени договорите, респективно да се изчисли и какъв брой оставащи лизингови вноски се дължат, като самото уведомяване за прекратяване на всеки от договорите, на които ищецът основава претенциите си, следвало да се извърши писмено и ищецът не се бил съобразил, че във всеки от договорите липсвала разпоредба относно реда на извършване на самото прекратяване/разваляне на договора, както и за самото уведомяване за него и поради това, че се касаело за писмени договори, то и изявлението за прекратяване им, респективно едностранното им разваляне, следвало да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна - чл.87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД.

Посочва се още, че претендираните от ищеца неустойки за ползване на мобилни услуги, както и за дължимите лизинговите вноски се явявали необосновано високи по смисъла на чл.143, 5 от ЗЗП, като клаузата за неустойка по лизинговите вноски не била индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП във всеки договор, поради което същата била нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следвало да се прилага, като се иска от съда провъзгласи нищожността на неустоечните клаузи.

Излагат се съображения, че договорите за лизинг съдържали погасителен план, в който обаче графата „падеж /дата/” била празна - т.е. погасителният план бил непълен и липсата на падежи на погасителните вноски, опорочавала договорите до степен на нищожност и се иска от съда да прогласи нищожността на тези договори, тъй като същите противоречали на закона чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД. Искането към съда е да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено 4 от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 234/2023 г. на Районен съд - Севлиево, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ:

От представените по делото договори и допълнително споразумение е видно, че: с Договор за мобилни услуги относно мобилен номер ***, от 30.05.2016 г., към който е сключено допълнително споразумение № 029861779 от 18.09.2019 г., се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил на мобилен номер *** месечен абонаментен план, в размер на 25,99 лева. Със същото допълнително споразумение от 18.09.2019 г. ищцовото дружество е предоставило на ответника за временно и възмездно ползване следното устройство - HUAWEI Y6 2019 Dual Black, за което е сключен договор за лизинг. На същата дата - 18.09.2019 г. е сключен между страните и договор за лизинг за базови аксесоари, чрез който абонатът взел пакет базови аксесоари на изплащане.

На 20.01.2020 г. е сключено между страните допълнително споразумение № 034364479 към горепосочения Договор за мобилни услуги относно номер ***, съгласно което операторът е предоставил на мобилен номер *** месечен абонаментен план, в размер на 36,99 лева.