Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2199 от 25.11.2025, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Административно дело 656/2025
Вид
Решение № 2199
Подписан
25.11.2025
В сила
25.11.2025
Състав
Светлана Драгоманска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2199

Сливен, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20257220700656 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. Б. Д. М., [ЛНЧ], [държава], чрез адв. Т. Т. от САК и адрес по декларация за пребиваване [населено място], [улица], ет. ..., против Решение № УПВР-46/10.09.2025г. на Р. К. - Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

С жалбата се оспорва компетентността на лицето, издало оспорваното решение. Твърди се, че не са изложени фактически основания за отказа. Решението се основава на „предположения“. Посочени и цитирани са абсолютно неверни факти. Твърди се, че административният орган не е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, относно приложението на ЗЧРБ и ЗУБ, и разпоредбите им, и решението е процесуално незаконосъобразно. Неправилно е приложен материалния закон и не са спазени основните принципи на административното производство. Моли съда да отмени оспореното решение.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв. Т. И. Т. от САК, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Моли, да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответникът - Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В представени по делото писмени бележки, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена в РПЦ – гр. София с вх.№ ПМЗ-ВР-2446 от 21.08.2025 г., заведена в ДАБ под рег.№УП 17863/21.08.2025 г., А. А. Б. Д. М., [държава], поискал международна закрила от властите в Република България. Чужденецът бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№ УП-17863/21.08.2025г., като А. А. Б. Д. М., от м. п., роден на [дата]. в [населено място], [държава], [държава], п. по н., в. - м.-с., с. п. [семейно положение], [ЛНЧ]. Личните му данни са установени въз основа на представени национален паспорт, карта за самоличност, шофьорска книжка и карта за пребиваване в оригинал. Попълнен е и регистрационен лист към молбата.

С писмо рег. № УП-17863/22.08.2025 г. на ДАБ, началник отдел "ПМЗ - кв. Военна рампа" е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Такова не се прилага към преписката.

С покана рег. № УП-17863/21.08.2025 г. А. А. Б. Д. М. е поканен на интервю на 21.08.2025 г. в 11.00 ч. От протокол рег. № 17863/21.08.2025 г. се установява, че на посочената дата с кандидата е проведено интервю. В хода на производството жалбоподателят заявява, че е р. в [населено място], [държава] и че когато е бил на една година с. му се е преместило в [населено място]. Твърди, че е завършил в. о. с м. с., с. е. и че е р. и ж. в страната с документи за пребиваване до .....годишната си възраст, след което през 2019 г. е заминал за [държава], за да прави бизнес. Съобщава, че със с. и п. си д. се е устроил да живее в [населено място], където е открил фирма за производство на електрически инверторни батерии, която продължава да работи до ден днешен. Посочва, че през месец април 2022 г. е решил да замине сам за [населено място], Република България, където да му бъде извършена о. на г. с., у. след п. а. к. и за да си открие фирма подобна на тази в [държава]. Пояснява, че о. е минала успешно и че л. са му казали, че след известно време е необходимо да се извърши втора о. за о. на к.. Обяснява, че през месец септември 2022 г. е заминал за [държава] транзитно през [държава] със самолет ползвайки картата си за самоличност. Обяснява, че е кацнал в [населено място] и че се е установил в лагер близо до столицата до месец август 2023 г. Изтъква, че е написал писмо до официалните власти, в което се е представил с личните си имена и че е помолил да му издадат документи за владеене на земите принадлежащи на с. му като негов е. н.. Споделя, че властите са го помолили да остане в о. лагер с магазини и други битови услуги и че през това време е научил, че тримата б. на б. му са били у.. Отбелязва, че е получил документи от властите за всички свои имоти и че е бил помолен от тях да напусне страната тъй като повече не са могли да плащат за издръжката му. Добавя, че е заминал със самолет за Д. в О. А. Е. и че там е изградил фирма подобна на другите две, след което през месец юли 2024 г. с виза „М" е пристигнал за втори път в Република България. Допълва, че е останал шест месеца в страната, след което се е върнал за три месеца в О... и през месец ноември е пристигнал за трети път в страната ни. Декларира, че от тогава не е напускал Република България и че през месец януари 2025 г. му е извършена втора о., а през месец май 2025 г. трета о. и..

В хода на интервюто от 21.08.2025 г. А. А. БЛОШИ Д. М. заявява, че след извършената му трета о. се е появило у., поради което е помолил б. в [населено място], където е о. да напише писмо до посолството на О... в [населено място], че се налага да остане в Република България и че директора на лечебното заведение е разбрал, че има т. о. и му е предложил р. като е.. Твърди, че причината за писмото до посолството е била, че е превишил срока от шест месеца, който е предвиден в закона на О... за престой в друга държава и че от властите в е. е разбрал, че картата му за пребиваване в страната е била автоматично анулирана. Посочва, че е помолил и п. власти да изпратят писмо до О... с информация, че не може да се върне да живее в родината си заради з. от п., но не е могъл да възстанови пребиваването си. Пояснява, че не може да се върне да живее в [държава], тъй като правителството не може да контролира целия южен район на страната завладян от четиридесет и пет п., които са отправили з. за ж. му заради п. на обширни з. и ж. и.. Обяснява, че тринадесет от м. п. са з. с. му, защото искат да п. земите им и че като единствен н., след с. на р. си е з. със с. ако пожелае да продаде или да обработва собствеността си. Изтъква, че дори туристите посещаващи [държава] са подложени на заплахи от п. в южния район на страната. Споделя, че вече не може да се върне в [държава] заради с. за ж. си, нито в О... заради анулирано пребиваване, нито в [държава] защото там също е живял с пребиваване, изтекло след края на договора му за работа. Отбелязва, че п. власти няма да го допуснат до страната, защото на всички митници има информация, че ж. и този на с. му е в о. от п.. Добавя, че властите нямат сила да се справят с п. и че при последния сблъсък помежду им е имало много загинали. Допълва, че докато е живял в о. лагер близо до И. е имало протест и че тогава е получил телефонно съобщение от п., че ако се завърне в район, където са з. му ще бъде у.. Декларира, че е показал съобщението на властите в к. и че те са го посъветвали да напусне страната. При провеждане на интервюто чужденецът заявява, че като е. б. е имал п. с всички п. заради и. му в [държава] и че с. му е з.. Твърди, че не е имал проблеми свързани с р. му в. на м.-с. в държавата му по произход. Посочва, че не е ч. в п. п. и о., нито във в. г. и р. о. и с.. Пояснява, че не е бил з. и а., нито е с. и о. в [държава]. Отбелязва, че е бил з. със съобщение по телефона и ако п. разберат, че някой от с. му е дошъл в [държава] ще го намерят и у..

С решение № УПВР-46/10.09.2025г. интервюиращ орган при ДАБ е отхвърлил като явно неоснователна молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 70, ал. 1, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Решението е връчено на адресата на 12.09.2025 г. и той е запознат със съдържанието му на език, разбираем за него. Жалбата срещу решението е подадена до АССГ на 19.09.2025 г., изпратена по подсъдност с Определение № 33137/10.10.2025 г. на Административен съд Сливен, по която е образувано настоящото производство. В съдебно заседание жалбоподателят представя заверено копие от Регистрационна карта на чужденец № *********, Полицейски сертификат за характер (удостоверение за с.) от дата 04.08.2025 г., Трудов договор № 59/01.11.2024 г., ведно с приложените към него документи и издаден от Патентно ведомство на Република България Патент за изобретение рег. № 67646 В1.

По делото е приобщена Справка вх. № МД-02-473/03.09.2025 г. относно И. Р. [държава] на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и Решение № 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на РБ за приемане на Списък на сигурни страни на произход по отношение на търсещите закрила.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, от активно легитимирана страна - адресат на решението, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Р. К., на д. с. е. в РПЦ – [населено място], ПМЗ – кв. „В.“, който е определен със Заповед № ЦУ-РД-05-294/29.05.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, за интервюиращ орган. Следователно оспореното решение е издадено от компетентен орган, поради което възражението за липсата на компетентност е неоснователно.

Обжалваният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване на конкретни факти, въз основа на които се издава и съответна правна обосновка. Действително в същия са цитирани и факти, които не се основават на приложените към преписката документи, което възражение съдът намира за основателно.

Не е налице и нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 21.08.2025 г., а оспореният акт е издаден на 10.09.2025 г. при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – [населено място] при ДАБ - МС, с п. гражданин е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, макар в ускорена процедура, съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 9 изр. 2 от ЗУБ, такова становище да не се изисква.

Въпреки това настоящият съдебен състав приема, воден от данните и доказателствата по делото, че при издаване на оспореното решение има допуснати съществени процесуални нарушения, които имат за своя последица постановяване на процесния акт в несъответствие с материалния закон, поради което и се явяват основание за неговата отмяна.

За да отхвърли молбата на чужденеца за закрила, интервюиращият орган е приел, че същата е явно неоснователна по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: т. 1 - се позовава на основания извън предмета на този закон и т. 2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.