Решение № 4942 от 28.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12265/2022
- Вид
- Решение № 4942
- Подписан
- 28.09.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- Теменужка Симеонова, Яна Борисова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2,ал.1,т.3, предл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.321,ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.64,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4942 гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100512265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1553 от 28.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 39557 по описа на СРС за 2021 г., изменено в частта за разноските, с определение от 03.10.2022 г., Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Н. Н. П. сума в размер на 5000 лв. на основание чл.2,ал.1,т.3, предл.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното погасяване, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 30.05.2020 г. до 28.09.2020 г., в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.321,ал.6 НК, което било прекратено с постановление за частично прекратяване на наказателното производство на Специализирана прокуратура от 28.09.2020 г., като искът е отхвърлен за горницата до пълния размер от 10000 лв. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 2400 лв. на основание чл.2,ал.1,т.3, предл.2 от ЗОДОВ, ведно със законна лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното погасяване – обезщетение за имуществени вреди в периода от 30.05.2020 г. до 28.09.2020 г. в резултат на незаконно повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321,ал.6 от НК, както и разноски в размер на 731,13 лв. в производството пред първа инстанция.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от Н. Н. П., против решението в частта, в която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 5000 лв. до 10 000 лв.
Жалбоподателката е изложила оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Твърди, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не отговаря на принципите за справедливост, тъй като не репарира в пълен обем претърпените от нея неимуществени вреди. Заявява, че първоинстанционният съд, 1 определяйки дължимото обезщетение, не е отчел продължителността на забраната за напускане пределите на страната – месец и половина след прекратяване на производството срещу нея, т.е. месец и половина повече от допустимото по закон, страхът и притесненията за отражението на обвинението и задържането върху близките – най-вече върху малолетния син и майка , тревогите за отражението на обвинението и задържането върху бизнеса, както и инициираните по наказателното производство данъчни проверки срещу нея и фирмата . Сочи, че неправилно първоинстанционният съд отказал в кръга на вредите да включи и задържането на ищцата по ЗМВР и медийното отразяване на задържането.
Моли решението да бъде отменено в отхвърлителната част, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде изцяло уважен предявеният иск.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България не е подала отговор на въззивната жалба.
Срещу решението в частта, в която исковите претенции са уважени, е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, в която се излагат оплаквания за неправилността и необосноваността му. Жалбоподателят-ответник счита, че определеният размер на обезщетението не съответства на характера и степента на търпените неимуществени вреди, вида и степента на упражнената наказателна репресия, както и продължителността на производството. На следващо място, заявява, че по делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психическото и физическото състояние вследствие на обвинението. Сочи, че съдът неправилно присъдил лихва, считано от 28.09.2020 г., а не от датата на стабилизиране на прокурорския акт – 05.10.2020 г. По отношение на присъдената сума за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебна фаза сочи, че е прекомерно.
Моли да бъде отменено атакуваното решение в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищцата сума в размер на 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и 2400 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като исковите претенции бъдат отхвърлени, като при условията на евентуално моли размерите на присъдените обезщетения да бъдат намалени значително.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Н. П..
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Съдът намира следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, с който ищцата претендира от Прокуратурата на Република България заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконно повдигнато срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал.6 от НК в периода от 30.05.2020 г. до 28.09.2020 г., приключило с постановление за частично прекратяване на 2 досъдебното производство.
Безспорно е между страните във въззивното производство, а и се установява от писмените доказателства, събрани по делото, че на 29.05.2020 г. ищцата е била задържана за срок от 24 часа със заповед на директора на „Вътрешна сигурност“ при МВР. Повдигнато е обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал.6 от НК, като постановлението за привличане на обвиняем й е връчено на 30.05.2020 г., като в същия ден е проведен разпит. С постановление от 30.05.2020 г. ищцата е задържана за срок от 72 часа, като на същата дата е депозирано искане по чл.64,ал.1 от НК до Специализирания съд за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. По образуваното ч.н.д.№ 1548 по описа на СпНС за 2019 г. съдът е отказал да вземе найтежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като на ищцата ѝ е определена мярка за неотклонение „подписка“. На 01.06.2020 г. Специализирана прокуратура депозира частен протест срещу определението, като с протоколно определение от 04.06.2020 г. състав на Апелативен специализиран наказателен съд е отменил определението, с което на ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“, като е приел, че липсва обосновано предположение същата да е извършила престъплението, за което е привлечена като обвиняема. С постановление от 31.05.2020 г. прокурор при Специализирана прокуратура е наложил мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, което е обжалвано, като по образуваното ч.н.д.№ 1953/2020 г. по описа на СпНС жалбата е оставена без уважение с определение от 20.07.2020 г.
С постановление от 04.06.2020 г. прокурор при Специализирана прокуратура е възложил данъчна проверка на служители от НАП на обвиняемите лица, една от които е и ищцата, както и на представляваното от нея дружество „М.К.“ ООД.
С постановление от 28.09.2020 г. производството е частично прекратено спрямо Н. П., поради това, че деянието не е извършено. Преписи от постановлението с указание за обжалването му в едноседмичен срок са връчени съответно на 29.09.2020 г. и 01.10.2020 г.
На 03.11.2020 г. наложената на ищцата процесуална мярка „забрана да напуска пределите на страната“ е отменена.
Приложен по делото е договор от 01.06.2020 г., сключен между ищцата и адвокатско дружество „Д., А. и с.“ чрез адв.И. В. за осъществяване на процесуално представителство на ищцата по досъдебното производство, като уговореното възнаграждение било в размер на 2400 лв. с вкл.ДДС. Издадена е и фактура за посочената сума, както и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, от които се установява, че сумата е платена.
По делото са разпитани свидетелите Е.П.-К. – майка на ищцата, както и В.Д.Р. – партньор в бизнеса на ищцата, които разказват, че ищцата била задържана грубо и публично на местоработата си в ресторант „М.К.“. Вдигала кръвно, била много притеснена за детето си, видимо отслабнала, била в лошо психическо състояние, като все още не се възстановила. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са безпротиворечиви, кореспондират помежду си, като детайлно описват възприетото от тях видимо състояние и споделени тревоги от ищцата по време на воденото срещу нея наказателно преследване.
Във въззивното производство единствените спорни въпроси, които са поставени от страните за разглеждане, касаят правилността на атакуваното съдебно решение досежно определените размери на присъдените обезщетения за неимуществени и 3 имуществени вреди, както и за началния момент, от който следва да се начисли мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно възприетото в т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, прецени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Отговорът на въпроса за това какво се разбира под понятието справедливост, се съдържа в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. от Пленума на Върховния съд, в което се приема, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. В Постановлението Върховният съд сочи, че съдът сам следва да извърши преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за претърпените неимуществени вреди. Когато претендираното обезщетение произтича от твърдения за незаконно обвинение и неразумно продължил срок на производството, то несъмнено обстоятелства, които съдът е длъжен да изследва и зачете, са за това какъв е характерът и тежестта на повдигнатото обвинение, какви мерки за процесуална принуда са наложени спрямо ищцата и доколко са ограничили нейната лична и имуществена сфера, в разумен срок ли е било проведено производството, в което е било поддържано незаконното обвинение, както и дали неразумността се дължи на действия на разследващите органи, или е вследствие на обективни причини, респ. създадени пречки от ищеца, обвинението било ли е оповестено посредством медиите, настъпили ли са някакви трайни здравословни и емоционални увреждания за ищеца, надхвърлящи по интензитет обичайните такива и др.
В настоящия случай за определяне на справедлив размер на обезщетение, следва да се вземат предвид тежестта на повдигнатото обвинение, а именно за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години, факта, че спрямо ищцата е взета мярка за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на страната, която е ограничила правото на свободно придвижване, както и че същата не е била отменена незабавно след прекратяване на наказателното производство, а месец и половина след това, преживените от ищцата притеснения и стрес от наказателното производство спрямо нея, още повече, че същата е с чисто съдебно минало, което както правилно е посочил и районният съд, е обусловило извод за по-голям интензитет на изживени притеснения и тревоги относно доброто ѝ име в обществото.
Основателни са оплакванията на ищцата във въззивната жалба относно неотчитането от първоинстанционния съд при определяне размера на обезщетение на отразяването на наказателното преследване от журналисти, поради това, че липсвали данни информацията да е предоставена от органите на прокуратурата, както и задържането на ищцата за 24 часа от органите на МВР, които действия не били в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника.
Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79f975c6-5f01-46b8-a125-67b3dba09d1b