Решение № 478 от 19.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. П., 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500761 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 961/19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1127/2023 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. Г.Н.Г.С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на С. Б. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес с. Д., общ. Л., обл. П., ул. „Д.“ № 3, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 192,55 лева, от които 79,45 лева за първото тримесечие на 2021 г. /от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./, 67,74 лева за второто тримесечие на 2021 г. /от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./, 22,70 лева за първото тримесечие на 2022 г. /от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./ и 22,66 лева за второто тримесечие на 2022 г. /от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 31,08 лева за периода от 26.04.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за главница над присъдената сума в размер на 192,55 лева до претендирания размер от 1000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава 1 над присъдената сума в размер на 31,08 лева до претендирания размер от 250 лева и за период от 01.04.2020 г. до 25.04.2021 г., като неоснователни.

Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

Г.Н.Г.С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С., улица „Р.В.“ № 14 Б. офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 34,10 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъдил е С. Б. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес с. Д., общ. Л., обл.

П., ул. „Д.“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. Г.Н.Г.С.” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 192,16 лева.

Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

Г.Н.Г.С.” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 9,80 лева.

Против така постановеното решение в законния срок са постъпили две жалби и частна жалба.

1/ Въззивна жалба от ищеца М., с която обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за разликата над присъдените 192,55 лева до претендирания размер от 1 000,00 лева, както и за обезщетение за забава над присъдената сума от 31,08 лева до претендирания размер от 250,00 лева. Намира, че правилно районният съд е квалифицирал исковите претенции и е достигнал до извод, че са налице необходимите предпоставки за уважаването му - наличието на трудово правоотношение между страните, реалната продължителност на всяко едно дежурство, наличието на реално положен извънреден труд, който е останал незаплатен от работодателя.

Изразява несъгласие с заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, доколкото експертът не дал отговор на поставен въпрос относно действителното време на положен труд. При своите изчисления вещото лице е дало отговор на този въпрос като е смятал допълнителните 30 минути като отработено време, а не като извънреден труд.

Това заключение било оспорено и поискано назначаване на повторна 2 експертиза, което искане не било уважено от първоинстанционния съд.

Вследствие на погрешно извършените изчисления в приетата по делото експертиза, съдът бил извел погрешно своите правни изводи и неправилно е определил сумата за главница, както и обезщетение за забава, като справедлив паричен еквивалент на положения от ищеца извънреден труд. Безспорен по делото бил фактът, че всяко едно дежурство на ищеца надвишавало установената със закон 12 или 24 часова продължителност с поне 30 минути, съобразно заповедта на началника. Правилни били изводите на съда, че реалната продължителност на всяко едно дежурство при 12 часов наряд е била 12 часа и 55 минути, а при 24 часов наряд е била 24 часа и 55 минути, които са реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството, както и че този труд подлежи на заплащане. Намира за неправилни изводите на съда, че заплащаните от ответната страна допълнителни минути/часове труд над 12 и 24 часа следва да бъдат включени в отработеното време за всеки отчетен период и едва при наличие на положен труд над сумираните часове за тримесечен период, същият да бъде заплащан на ищеца като извънреден труд, с оглед разпоредбата на чл. 143 от КТ. Намира, че всяко време над 12 часа следвало да се зачита като извънреден труд. Действително часовете се смятали сумарно, но преди да се сумирали часовете, този допълнителен един час, приет от съда, следвало да бъде отчетен не просто като отработено време, а като извънреден труд. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС. При извършване на изчисленията, вещото лице не било взело предвид конкретната правна норма, а е следвал погрешно установения алгоритъм на изчисление от счетоводството на Затвора, което намира, че довело до некоректни изчисления. Сочи, че никъде в Правилника и никъде, в нито една от заповедите на началника на затвора, не се установявал начинът на заплащане на това удължено работно време, съответно липсвала законова разпоредба и в специалния ЗМВР. С оглед на това счита, че съответно приложение следвало да намери разпоредбата на КТ, като в исковата молба били изложени твърдения за полагане на извънреден труд за всяко едно дежурство. Намира, че ищецът е полагал минимум един час извънреден труд за всеки един наряд, като счита, че работното време първо следва да се изчислява и отчита и чак на последно място да се сумира за тримесечен период. Тоест преди да се извърши сумирането, трябвало положените часове извънреден труд да се отчетат като такива и едва след това да се сумират.

3

Решението се оспорва и в частта за разноските, като намира присъдената сума за адвокатско възнаграждение за ниска, с оглед несъобразяването му с наредбата за минималните адвокатски хонорари. С жалбата е направено доказателствено искане да бъде допусната допълнителна експертиза, която районният съд отказал, със задача „Колко часа извънреден труд е положил ищецът през всеки отчетен период през исковия период, като приеме, че положеният извънреден труд за всяко едно дежурство 12/24 е един час?“, като в изчисленията да се приеме, че се полага извънреден труд за всеки наряд, а не просто да добавя отработено време към всеки наряд. Отправя искане решението в обжалваната част да бъде отменено, съответно исковете да бъдат уважени в пълен размер, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от процесуалния представител на ответника ГДИН – юрисконсулт Р. Р., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна по подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи. Цитират се законови текстове от ППЗИНЗС и ЗМВР. Сочи, че при работните смени на служителите на 12 часа и 24 часа, за отработено време се зачитало 12 часа и 30 минути, и 24 часа и 30 минути, съобразно нормативните предписания. Сборът от отработените часове се отчитал в часове, като общата получена сума от цифри в часове и минути на тримесечие се закръгляла на тримесечие, при спазване на цитирана заповед на министъра на правосъдието и разпоредбите на ЗМВР. Намира, че този начин на отчитане на отработените часове на служителите в затвора бил ясно посочен в нормативните актове и правилно изчислен от администрацията на Затвора - П., което било потвърдено и от заключението на вещото лице. Намира, че разпоредбите на чл. 16д от ПП3ИНЗС и чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, дерогирали общите предписания на КТ по трудови правоотношения. Прави се искане за отхвърляне на въззивна жалба.

2/ Въззивна жалба от процесуалния представител на ответника ГДИН – юрисконсулт Р. Р., с която решението се обжалва в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на ищеца М. сумата от общо 192,55 лева - допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и с която е осъдено да заплати и обезщетение за забава в размер на 31,08 лева за периода 4 от 26.10.2021 г. до 24.03.2023 г., включително и частта за разноските. Намира решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като при постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Сочи, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в С., допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали в страната затвори, допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички. Сочи практика по идентични спорове. Намира, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време на всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства. Сочи, че съдът неправилно не бил взел под внимание показанията на свидетеля Ф., доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – П., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца - Д.. Последният бил заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д. № 1096/2023 г. по описа на PC-П., а също бил и баща на представителя на ищеца – адвокат Д.. Сочи, че неправилно съдът не бил допуснал като доказателства предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да ангажира специалист със специални познания, във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност и въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи потвърждавали показанията на Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Д.. Сочи, че районният съд бил приел, че след като служителят се подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разС.ие до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Посочено било, че не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, ищецът е бил 5 длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИИЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН. Намира решението и за неточно, доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - П. са отчитали и смятали сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г., период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен.