Определение № 2390 от 12.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2390 гр. Пловдив, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501121 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Делото се докладва по повод молба с вх. № 23471/08.07.2024 г., по опис на Окръжен съд-Пловдив, подадена от Eднолично адвокатско дружество Е. И. ЕИК 180978004, пълномощник на Г. М. А. с искане да се допълни Решение, като не се посочва номера му, но от съдържанието на същата може да се направи извод, че това е Решение № 929/05.07.2024 г., в. гр. дело № 1121/2024 год. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта за разноските.

Молителят иска да му се присъди ДДС върху вече присъденото адвокатско възнаграждение.

Аргумент в тази насока е цитирането на чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год. НМРАВ, че следва да се присъжда ДДС върху възнаграждението на адвокат. В молбата още се посочва, че предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка. С присъждането на адвокатско възнаграждение по този ред предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 8 от ЗДДС, т.е. същата не представлява безвъзмездна услуга по ЗДДС.

Цитирана е съдебна практика на ВКС относно присъждането на ДДС върху адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Препис от молбата по чл. 248 от ГПК е връчен на насрещната страна и в предоставения едноседмичен срок е постъпил отговор с вх. № 24878/19.07.2024 год. В цитирания отговор се взема становище за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК за присъждане на ДДС върху адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Правоотношението, по което е оказана безплатна правна помощ и това, създадено със съдебния акт правоотношение, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правна помощ не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.

Съдът не е нито данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, което да издаде фактура и начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.

1

В отговора е отправена молба на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл.

633 вр. с чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК да бъде спряно настоящото производство, тъй като СРС е отправил на основание чл. 267, пар. 1 от ДФЕС и глава петдесет и пета от ГПК вр. с чл. 248 от ГПК преюдициално запитване до Съда на ЕС /СЕС/, предмет на което са същите разпоредби от правото на ЕС, намиращи приложение в настоящото производство.Въпросите в преюдициалното запитване до СЕС относими за настоящото дело за относими са „доставка на услуга“ и „безвъзмездна услуга“, „възмездна услуга“ и „данъчно задължено лице“.

Отправената молба за спиране на настоящото производство е неоснователна, тъй като към настоящия момент делото е решено с окончателен съдебен акт – Решение № 929/05.07.2024 год.

Настоящият състав като се запозна с изложеното в молбата и при съобразяване с данните по делото, намери за установено следното:

Молбата е по реда на чл. 248 от ГПК, направена в законоустановен срок и от лице, легитимирано да иска допълване на Решение № 929/05.07.2024 г., в. гр. дело № 1121/2024 год. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта за разноските – иска да се присъди ДДС върху вече присъденото адвокатско възнаграждение.

По същество молбата е неоснователна.

Съдът споделя доводите в отговора, постъпил от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, че съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена опредЕ. парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова същият не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Както в ЗДДС, така и в ЗА не е въведена такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

В тази връзка в чл.2 от ЗДДС са изброени изрично обектите на облагане с данък върху добавената стойност. При прегледна на цитираната разпоредба е видно че, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с ДДС.

Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС същата представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2 т.1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат.

Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващите действия след тази дата не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС, т.е не следва да се начислява ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение.

2

Предвид горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 23471/08.07.2024 г., по опис на Окръжен съд-Пловдив, подадена от Eднолично адвокатско дружество Е. И. ЕИК 180978004, пълномощник на Г. М. А. с искане да се допълни Решение № 929/05.07.2024 г., в. гр. дело № 1121/2024 год. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за спиране на производството, съдържаща се в отговор с вх. № 24878/19.07.2024 год., подаден от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД чрез пълномощник В. Б.-К. на основаниес чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК, тъй като СРС е отправил на основание чл. 267, пар. 1 от ДФЕС и глава петдесет и пета от ГПК преюдициално запитване до Съда на ЕС /СЕС/, предмет на което са същите разпоредби от правото на ЕС, намиращи приложение в настоящото производство.Въпросите в преюдициалното запитване до СЕС относими за настоящото дело за относими са „доставка на услуга“ и „безвъзмездна услуга“, „възмездна услуга“ и „данъчно задължено лице“.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3