Решение № 132 от 13.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ямбол, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103142 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Хот Спрингс-Б.“ ЕООД - с. Б. общ.

Р., обл. Б., против Н. Г. Н. от гр. Я., с която се твърди, че между страните е бил сключен трудов договор № *** г., като в чл.9, т.1 от договора страните са уговорили, че срокът за предизвестие при прекратяване на договора и за двете страни е три месеца.

Съгласно заповед № ***г. ищецът в качеството си на *** прекратил трудовото правоотношение с ответника на осн. чл.188, т.3 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „***“, връчена при условията на отказ на ответника на 07.12.2020 г.

Със същата Заповед и на осн. чл. 221, ал. 2 КТ, ответникът Н. Г. Н. бил уведомен, че дължи на ищцовото дружество обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието 3 месеца или общо в размер на сумата от 2400 лв. Наложеното дисциплинарно уволнение не е било обжалвано, поради което то е влязло в сила.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ, ответникът дължи на ищцовото дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, в случая сумата от 2400 лв., като обезщетението било изчислено на база последният пълно отработен месец от ответника.

Предвид липсата на плащане на процесното обезщетение, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, с което се претендира главница от 2400 лв. и сумата от 1245.88 лв., представляваща законна лихва за периода от 08.12.2020 г. до 02.05.2025 г.

1

По така подаденото заявление пред ЯРС било образувано ч.гр.дело № *** г. по описа на PC-Я.

Сочи се, че ответникът е подал възражение на осн. чл.414 от ГПК срещу издадената в посоченото гр.дело заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което обстоятелство по същество ищецът обуславя правният си интерес от предявяването на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2400 лв. - главница дължима и произтичаща от неизпълнение на задължение за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 3 месеца на Н. Г. Н., с ЕГН: ********** съгласно Заповед № *** г., поради налагане на дисциплинарно наказание – „***“, връчена при условията на отказ на Н. Г. Н., с ЕГН: ********** на 07.12.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1245.88 лв., представляваща законна лихва за периода от 08.12.2020 г. до 02.05.2025 г., за които суми била издадена заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с които се признава изцяло предявената искова претенция, като се поддържа, че същата е допустима и основателна, поради което не се оспорва нито основанието, нито размера на главницата, нито дължимостта на законната лихва.

Релевира се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение в общ размер на 3000 лв., от които: 1000 лв. по заповедното и 2000 лв. по установителния иск.

Преди съдебно заседание са постъпили становища от ищцовото дружество, с който и на осн. чл.237, ал.1 от ГПК се иска от съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно направеното от ответника признание на исковете.

Претендират се отново разноски, като се представя списък на същите.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалният си представител по пълномощие поддържа отговора на ИМ.

С протоколно определение от 25.02.2026 год. съдът е прекратил съдебното дирене по делото и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение съобразно направеното от ответника признание, на основание чл.237 ГПК.

Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с 2 решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като от ответника е направено изрично признание основателността на предявения иск.

Същото изхожда от легитимирано лице – пълномощник на ответника легитимиращ се с изрично пълномощно /представено с отговора по чл.131 ГПК/ да признава исканията на противната страна.

Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед на направеното признание съдът намира, че предявения иск е доказан по своето основание и размер и следва да се уважи, без да излага мотиви за това на основание чл.237, ал.2 ГПК.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в заповедното и исковото производство в 81.72 евро, равняващи се на 159.84 лева, от които заплатена ДТ в заповедното производство в размер на 72.92 лева, заплатена държавна такса в исковото производство в размер на 72.92 лева, както и 14 лева заплатена в исковото производство такса по чл.102з, ал.3 ГПК.

Направеното възражение на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 3000 лева, и с оглед фактическата и правна сложност на делото, приключило в едно единствено съдебно заседание, с ангажирани единствено на писмени доказателства, а основателността на исковата претенция е призната от ответника при неоспорени фактически твърдения на ищеца, за основателно.

Ето защо и при съобразяване разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа, както и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело ***, настоящия съдебен състав редуцира заплатеното от ищца адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 818.07 евро, равняваща се на 1600 лева, от които адвокатско възнаграждение в заповедното производство – 800 лева и адвокатско възнаграждение в исковото производство – 800 лева.

На изложените мотиви следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 899.79 евро представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.***, ап.109 ДЪЛЖИ на „ХОТ СПРИНГС –Б“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Б, общ.Р., обл.Б, ул.***, представлявано от *** Я. Д. К. чрез пълномощник адв.М. Г. П. от САК, съдебен адрес: гр.С., ***, като *** на ЕАД „М. П.“, регистрирано по 3 фирмено дело № ***от 2022 год. по описа на СГС, БУЛСТАТ ***, следните суми: 2400 лева /1227.10 евро/ - главница, дължима и произтичаща от неизпълнение на задължение за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – три месеца на Н. Г. Н. с ЕГН ********** съгласно Заповед № *** год., поради налагане на дисциплинарно наказание – ***, връчена при условията на отказ на Н. Г. Н. с ЕГН ********** на 07.12.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 02.05.2025 год. /датата на постъпване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането и 1245.88 лева /637.01 евро/ - законна лихва за периода от 08.12.2020 год. до 02.05.2025 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр.дело № *** по описа на РС-Я.

ОСЪЖДА Н. Г. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я, ж.к.“*** ДА ЗАПЛАТИ на„ХОТ СПРИНГС –Б“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Баня, общ.Р, обл.Б, ул.***, представлявано от *** Я Д К, сумата от 899.79 евро – разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ямбол, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103142 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Хот Спрингс-Б.“ ЕООД - с. Б. общ.

Р., обл. Б., против Н. Г. Н. от гр. Я., с която се твърди, че между страните е бил сключен трудов договор № *** г., като в чл.9, т.1 от договора страните са уговорили, че срокът за предизвестие при прекратяване на договора и за двете страни е три месеца.

Съгласно заповед № ***г. ищецът в качеството си на *** прекратил трудовото правоотношение с ответника на осн. чл.188, т.3 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „***“, връчена при условията на отказ на ответника на 07.12.2020 г.

Със същата Заповед и на осн. чл. 221, ал. 2 КТ, ответникът Н. Г. Н. бил уведомен, че дължи на ищцовото дружество обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието 3 месеца или общо в размер на сумата от 2400 лв. Наложеното дисциплинарно уволнение не е било обжалвано, поради което то е влязло в сила.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ, ответникът дължи на ищцовото дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, в случая сумата от 2400 лв., като обезщетението било изчислено на база последният пълно отработен месец от ответника.

Предвид липсата на плащане на процесното обезщетение, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, с което се претендира главница от 2400 лв. и сумата от 1245.88 лв., представляваща законна лихва за периода от 08.12.2020 г. до 02.05.2025 г.

1

По така подаденото заявление пред ЯРС било образувано ч.гр.дело № *** г. по описа на PC-Я.

Сочи се, че ответникът е подал възражение на осн. чл.414 от ГПК срещу издадената в посоченото гр.дело заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което обстоятелство по същество ищецът обуславя правният си интерес от предявяването на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2400 лв. - главница дължима и произтичаща от неизпълнение на задължение за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 3 месеца на Н. Г. Н., с ЕГН: ********** съгласно Заповед № *** г., поради налагане на дисциплинарно наказание – „***“, връчена при условията на отказ на Н. Г. Н., с ЕГН: ********** на 07.12.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1245.88 лв., представляваща законна лихва за периода от 08.12.2020 г. до 02.05.2025 г., за които суми била издадена заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с които се признава изцяло предявената искова претенция, като се поддържа, че същата е допустима и основателна, поради което не се оспорва нито основанието, нито размера на главницата, нито дължимостта на законната лихва.

Релевира се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение в общ размер на 3000 лв., от които: 1000 лв. по заповедното и 2000 лв. по установителния иск.