Решение № 769 от 18.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Благоевград, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201162 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на «Д »ООД, със седалище и адрес на управление в гр.П , представлявано от управителя С В , против НП№420006583/22.05.2023г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“-гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв, във връзка с нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални правила по ЗАНН и се иска отмяната на обжалваният акт .

Санкционният орган и заинтересованата страна, редовно и своевременно призован не ангажират процесуален представител по делото. В придружително за преписката писмо до съда, санкционният орган изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН по НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения./ За конституирането 1 на заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив 2 за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право , намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е връчено на законният представител на жалбоподателя по седалище на фирмата на 28.06.2023г. и в срока по ЗАНН срещу НП е подадена жалбата по делото – на 07.07.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните фактически и правни аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че на 21.04.2023г. , в сградата на ОО“АА“-Благоевград, а именно на бул.“С “№ , св.Т. /инспектор при 3 санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си-свД. , е съставил на жалбоподателя АУАН №334140 за това, че при извършена тематична проверка на дейността му, в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №3223/15.10.2012г., не представил за нуждите на тази проверка информацията, извлечена от карта за дигитален тахограф на водача Е Т , който в периода : 01.01.2022г.-01.06.2022г. е управлявал МПС от категория N3, с марка „В “ и с рег.№ . В акта е отразено също, че този водач е управлявал посоченото МПС в РИ , за което проверяващите разбрали от писмо за крайпътна проверка на италианските власи с рег.№12-00001497/01/01.02.2023г. на ИА „АА“-гр.С . В акта не е посочено дали и как е изискана тази информация от жалбоподателя за нуждите на проверката.

Описаното деяние за жалбоподателя с издаденият му АУАН, е квалифицирано като административно нарушение по чл. 91в, т.2 от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице-М П на 21.04.2023г. /За М П в преписката е приложено и изрично пълномощно, издадено й от процесното дружество с нотариална заверка на 18.06.2019г., с което са й делегирани правомощия да представлява пред санкционният орган жалбоподателя, включително и да подписва и получава АУАН и НП за него./

Проверката е възложена на св.Т. и св.Д. с нарочна Заповед № РД-12347/21.04.2023г. на Директора на РС“АА“-гр. София, а за извършването й е изготвен от свидетелите по акта и нарочен Констативен протокол, който съдържа същите фактически твърдения като самият АУАН.

Видно от приложено писмо , изпратено от и контролни власти до ИА „АА“-гр.София на 30.12.2022г., тези чужди органи са констатирали нарушения от български фирми на Регламент –561 /2006 и Директива 2006/22/ЕО, като към списъка приложен към писмото, фигурира и фирмата – жалбоподател с констатирана дата на нарушение в РИ на 28.01.2022г.

Установи се, че извършената тематична проверка на процесното дружество е предшествана и от изготвянето на известие за същата до жалбоподателя с Изх.№12-00-00-1497/92/27.02.2023г., в което е посочено, че то е получено от пълномощника М П на 14.03.2023г. В това известие е отразено, че за нуждите на тематичната проверка относно превозваческата 4 дейност на процесното дружество, жалбоподателят е следвало да представи на контролните органи на „Автомобилна администрация“, редица документи за периода 01.01.2022г.-01.06.2022г., в това число и информация, извлечена от дигитални карти на водачите /т.3.4 от известието/, като не е конкретизиран водач за такива карти. В известието е отразено, че проверката ще се извърши на 21.04.2023г. в 11. 00 часа.

Въз основа на АУАН, на 22.05.2023г., Директора на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№42-0006583, с което на основание чл.104, ал.7, предл. последно от Закона за автомобилните превози, на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., във връзка с нарушение по чл.91в, т.2 от същият Закон. НП е връчено на законният представител на дружеството на 28.06.2023г.

При разпита на свидетелите по акта Т. и Д., двамата установяват, че извършили тематичната проверка по случая във връзка с превозваческата дейност на процесното дружество /извършвани от него международни превози на товари за конкретния период посочен в акта ./ Нарушението на жалбоподателя в казуса се изразило в това, че той не представил на проверяващите лица информация-извлечение от дигитална карта на водача Т за проверяваният период. С писмо на ИА“АА“, свидетелите били уведомени за извършван превоз от този водач в периода на проверката в РИ . Информацията от дигиталната карта на този водач била изискана с нарочно известие преди процесната проверка и получено от процесното дружество, макар последното да не е отразено изрично в АУАН. Акта за нарушение бил съставен на мястото на проверката и връчен на упълномощено за жалбоподателя лице.

Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-0830 от 24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и длъжностна характеристика за длъжността „Директор РД“АА“ и Заповед №355/19.09.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“АА“-гр.София, с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП в настоящото дело при констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози .

При така направените фактически констатации съдът счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената 5 отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха заповеди за делегирани правомощия на процесният издател, ведно с длъжностна характеристика. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП и те са надлежно връчени на жалбоподателя. В двата документа ясно и конкретно е посочена датата и място на извършената проверка по случая, проверяващите лица, правна квалификация на деянието и санкционна норма. Отразени са и доказателствата, с които се твърди от санкционният орган, че се установява вменяваното на жалбоподателя нарушение /свидетели, известие от италиански власти за нарушение , констатирано при крайпътна проверка. / Независимо от изложеното, съдът констатира, че обжалваното НП и АУАН, който го обосновава, са издадени при допуснато съществено процесуално нарушение и на практика липсващ основен и задължителен реквизит, а именно дата на твърдяното административно нарушение.

Тази дата не може да се извлече по никакъв начин от съдържанието на тези два документа, което означава, че е налице пълна липса на този задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН /за АУАН/ и респ. по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН /за НП/, а това винаги съществено засяга и ограничава правото на защита, поради което и се квалифицира като съществено процесуално нарушение и достатъчно основание за отмяна на НП заради неговата процесуална незаконосъобразност.