Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 811 от 16.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 503/2024
Вид
Определение № 811
Подписан
16.12.2024
В сила
13.12.2024
Състав
Мирослав Милчев Начев, Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 811 гр. Кюстендил, 13.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500503 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по депозирана частна жалба вх. № 9342/29.08.2024 г. от В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***, насочена срещу разпореждане № 1677 от 24.06.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1412/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт е разпоредено да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на „Банка ДСК“ АД, срещу длъжника В. С. Д., за сумите: главница по договор за кредит Експресо от 14.03.2016 г., отчетен по кредитна сметка № 11/23393954 в размер на 6305.66 лева; договорна лихва в размер на 1911.21 лева за периода от 07.12.2020 г. до 09.06.2024 г.; обезщетение за забава в размер на 585.76 лева, за периода от 07.01.2021 г. до 09.06.2024 г., включително; законна лихва в размер на 26.56 лева за периода от 10.06.2024 г. до 20.06.2024 г.; дължими заемни такси в размер на 40 лева; Дължими такси при изискуемост в размер на 120 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2024 г; разноски в размер на 179.78 лева – внесена държавна такса, както и сумата в размер на 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа становище за недължимост на наследения дълг, доколкото не е приел наследство от наследодателя – длъжник. Поддържа, че правата му на защита са нарушени, тъй като заповедното производство се е развило без възможността на длъжника да упражни право на възражение. Заявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване заповедта за изпълнение и изпълнителен лист.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – „Банка ДСК“ АД, която в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозирала писмен отговор, чрез който излага доводи за неоснователност на частната жалба. Пояснява, че в случая съдът е издал обжалваното разпореждане въз основа на документ, предвиден в разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК, а именно извлечение от счетоводни книги на банката, който отговаря на всички законови изисквания за редовност. Допълва, че след проведено производство по чл. 51 ЗН 1 жалбоподателят е приел наследството от наследодателя и е единствен негов наследник, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем след връчена до него покана за доброволно плащане. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение и оставяне на жалбата без уважение. Претендира разноските в производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след като взе предвид изложените в жалбата и становището на насрещната страна доводи, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба срещу постановеното от ДнРС по заповедното производство разпореждане е допустима - с оглед постъпването й в срок, депозирането й от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По делото е приложено възражение, депозирано от частния жалбоподател – длъжник в заповедното производство по реда на чл. 414 ГПК, с което се оспорва признатото в заповедта за изпълнение вземане, с оглед на което жалбата се приема за процесуално допустима в смисъл на чл. 419, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Банка ДСК“ АД за издаване на основание чл. 417, т. 2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. С. Д. за посочените в заявлението суми. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката – заявител; Договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2016 г., с кредитополучател С.Д.О., и приложения към него, погасителен план и ОУ, Решение по ч.гр.д. № 1237/2021 г по описа на ДнРС, от което се установява, че В. С. Д. приема наследството на С.Д.О., а другият наследник М.М. се отказва от наследството, покана уведомление за заплащане на дължимите суми до В. Д. и разписка за връчването й от ЧСИ В.Александрова

Въз основа на заявлението и придружаващите го документи на 24.06.2024 г. в полза на заявителя е било издадено разпореждане за незабавно изпълнение и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С обжалваното разпореждане е постановено незабавно изпълнение, както и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК. За да издаде обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

При така констатираното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, като това се отнася и до издаденият изпълнителния лист. Допустим предмет на обжалване е съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист - чл. 419, ал. 1 ГПК, а според ал. 2 на същата норма жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, като в случая това е извлечението от счетоводните книги на банката. Проверката на съда също е ограничена единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 ГПК и дали е редовен от външна страна, респективно дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Възраженията си против постановеното незабавно изпълнение жалбоподателят може да основе само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК. В производството по чл.

418, ал. 2 ГПК съдът следва да провери служебно налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респективно - на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички необходими реквизити; дали документът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, 2 против което се иска издаване на листа. С оглед охрана на интересите на длъжника, който не участва в производството по реда на чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали наистина е налице изискуемо и ликвидно вземане в полза на заявителя. За тази цел именно в тежест на заявителя е да установи с безспорни писмени доказателства съществуването на такова вземане пред заповедния съд, поради което само твърдението, че такова вземане съществува, не е достатъчно.

Доколкото в Закона за счетоводството липсва легална дефиниция относно задължителните реквизити на извлечението от сметка и те не са посочени в друг нормативен акт, минимално необходимото съдържание на извлечението по сметка, за да отговаря на изискванията за редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, се извлича от практиката на съдилищата, уеднаквена с редица определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 118/ 09.02.2011 г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, на ВКС, ТК, І т. о., определение № 183/ 10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. № 12/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., определение № 264/ 07.05.2009 г., постановено по ч.т.д. № 210/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 118/ 24.02.2009 г., постановено по ч.т.д. № 25/2009 г. на ВКС, ТК, определение № 174/ 16.02.2010 г., постановено по ч.т.д. № 18/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 693/ 16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. № 731/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В нея е прието, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ, когато е изготвен и подписан от длъжностни лица на банката и съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.

След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна, в тази връзка и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Същото е изготвено от длъжностно лице на банката – заявител и подписано с КЕП от изрично упълномощено лице – представител на банката видно от приложеното пълномощно и съдържа минималното изискуемо съдържание по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че процесното извлечение съдържа достатъчна индивидуализация на претендираното вземане откъм размер и основание. Отразени са броя на вноските, които не са погасени /42 бр., включващи главница, ведно с лихви/, както и общият размер на просрочената сума от 5412.36 лева, посочен е и общият размер на непогасената част, конкретизиран по главници, договорни лихви, обезщетение за забава и такси. В същото са отразени основните параметри на сключения Договор за кредит за текущо потребление. Извлечението ясно конкретизира вземането, предмет на заповедта за изпълнение, размера и дата на усвоения кредит, датите на изпадане в забава за главница и за лихва, броя непогасени вноски за главница и за лихва.

Заявителят/банката се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, неговото волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до длъжника.

Съгласно чл. 84 изр. 1, изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД - Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Кредиторът е съобразил разпоредбата на чл. 84, ал. 1 изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД като е установил след смъртта на наследодателя кои лица са наследници по закон, инициирал е производство по чл. 51 ЗН, респективно. поканил е писмено приелия наследството да 3 изпълни задълженията на наследодателя в определения от закона минимален срок и едва при неизпълнение от тях е предприел процесуални действия за защита на правата си по договора.

В настоящия случай изпратената покана - уведомление, която съдържа изявлението за предсрочна изискуемост на банката е редовно връчена на 01.06.2024 г. на постоянния адрес на наследника - длъжник на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК на лице от домашните му – негова съпруга.

С оглед редовното връчване е реализиран пълния фактически състав и е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение.

Следователно извлечението от счетоводните книги представлява редовно от външна страна изпълнително основание и удостоверява неудовлетворено изискуемо и ликвидно притежание на заявителя за сумите, посочени в него срещу лицето сочено като длъжник.

Макар в частната жалба да не се излагат конкретни доводи относно нерeдовност на документа по чл. 417, т. 2 ГПК, при проверка на извлечението от счетоводните книги на банката, такава не се установяват. Доколкото въззивната проверка в случая може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, а това е извлечението от счетоводните книги на банката, и при липса на несъответствия на документа с установените изисквания за форма и съдържание, то обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно.

Във въззивната частна жалба са изложени доводи за недопустимост на издадения изпълнителен лист, за това че не била преклудирана възможността за поване на възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение и, която жалбоподателят определя като недопустима, както и изпълнителния лист. Неизвестно защо се позовава на разпоредбата на чл. 423 ГПК. Изложени са и доводи по същество относно недължимост на претендираните от длъжника вземания, като се акцентира върху твърдението му, че не е приел наследството останало от наследодателя му.