Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3695 от 19.02.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 613/2020
Вид
Определение № 3695
Подписан
19.02.2020
В сила
05.03.2020
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………….. гр. София, 19.02.2020г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. МАРИНА ГЮРОВА като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова, частно гр. дело № 613 по описа за 2020г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 80265/04.11.2019г. по входящия регистър на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението на Т.С.“ЕАД, ЕИК

******срещу Разпореждане от 23.10.2019г. по изпълнително дело № 20198510402150 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ , с което е отказано да се намалят разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат с още 100лв. (горница над 200лв. до 300лв) и таксата за тази сума по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ. Посочило е, че в случая адвокат бил извършил само работа по образуване на делото и припадащото се възнаграждение било 200лв.

, не следвало да се присъждат разноски за водене на делото, защото действия по водене на същото не били извършени, хонорар бил прекомерен. Претендирало е разноски за такса и за възнаграждение за юрисконсулт от 50лв.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело- „Р.К.М.“ЕООД, ЕИК ******в предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Посочил е, че договореното и платено адвокатско възнаграждение било за образуване и водене на делото, с разпореждането от 15.11.2019г. възнаграждението било намалено на 230лв. поради което и нямало правен интерес от жалба за 70лв. Определеното от общо 230лв. възнаграждение за адвокат не надхвърляло минималните размери по Наредба № 1/2004г., определено било по размер към образуване на делото и съответствало на положени усилия от адвоката. Претендирал е разноски.

С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че жалба за 70лв. била недопустима поради постановяване на 15.11.2019г. на разпореждане с което намалил възнаграждението за адвокат с още 70лв. Постановлението било законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат в размер, който не надхвърлял минималните размери по Наредбата. Таксата по т. 26 от Тарифата била с оглед на интереса и разноските на взискателя за адвокат, размер на същата била 66,01лв. към момента.

С разпореждане от 23.01.2010г. съобщено на жалбоподателя на 29.01.2010г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да посочи правен интерес от жалбата в частта за 70лв. (горница над 230лв. до 300лв) адвокатско възнаграждение и такса то пт. 26 от Тарифа за тази горница като съобрази постановеното на 15.11.2019г. разпореждане на ЧСИ за намаляване на поставена в тежест на длъжника разноски за адвокатския хонорар на взискателя на 230лв.

До момента жалбоподателят не е изпълнил указания на съда, а срок за същото е изтекъл.

Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20198510402150 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 25.09.2019г. на „Р.К.М.“ЕООД, ЕИК ******срещу Т.С.“ЕАД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 05.04.2019г. от СРС по дело 35129/2017г. на СРС / за сумата от 313,16лв.., представляващи възнаграждение за адв. В.Т.на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., както и за събиране на сумата от 5,91лв. платена като такса за издаване на изпълнителния лист, придобити от взискателя по сключен с В.В.Т.договор за цесия от 22.07.2019г., както и за разноските по изпълнително дело за адвокат и за такси и разноски, посочен е изпълнителен способ запор върху движими вещи, възбрана върху недвижими имоти, запор върху дружествени дялове.

С молбата е представен договора за цесия, изпълнителен лист, споразумение за адвокатско възнаграждение сочещ уговорено възнаграждение за упълномощен адвокат по делото от 350лв.

Представено е платежно нареждане за платени 350лв. като възнаграждение за адвокат.

С постановление от 25.09.2019г. обективирано в покана за доброволно изпълнение ЧСИ е приел за събиране разноските от 350лв. за възнаграждение за адвокат и такса по т. 26 определена съобразно него, длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 26.09.2019г.

С възражение от 03.10.2019г. длъжникът е оспорил начисленото възнаграждение за адвокат над 230лв. до 350лв., както и таксата по т. 26 от Тарифата за тази горница. Това било минималното възнаграждение за образуване на делото – 200лв. и за водене на делото -30лв. и нямало основание с оглед на сложността на делото да се присъждат разноски за възнаграждение за адвокат над минималния размер по Наредбата.

С разпореждане от 23.10.2019г. съдебният изпълнител е намалил разноските за възнаграждение за адвокат на 300лв.

С разпореждане от 15.11.2019г., съобщено на жалбоподателя на 20.11.2019г. съдебният изпълнител е намалил разноските за адвокат на 230лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е недопустима.

Това е така, защото в предоставения от съда срок жалбоподателят не е обосновал правен интерес от подаване на жалбата за горницата над 230лв. до 300лв., а за тази горница с разпореждането от 15.11.2019г. частният съдебен изпълнител е намалил възнаграждението за адвокат на взискателя, поставено в тежест на длъжника.

Съдът приема за недопустима жалбата и в частта за сумата от 30лв. Това е така, защото за тази сума жалбоподателят не е направил в срок възражение нито пред съдебния изпълнител нито пред съда пред съдебния изпълнител. За начисляването на сумата длъжникът е уведомен с получаването на поканата за доброволно изпълнение – на 26.09.2019г., като в срока за възражение е оспорил само начислените суми за горница над 230лв. Оплаквания за горница над 200лв. до 230лв. не са направени в срок, поради което и жалбата в тази част съдът приема за недопустима.

Таксата по т. 26 от Тарифата се определя с оглед на стабилизираните постановления на съдебния изпълнител за разноските , тоест не е поставена в тежест на взискателя такса по т. 26 от тарифата за суми, които не са приети за разноски за възнаграждение за адвокат. В този смисъл са и изрично посочените от съдебния изпълнител суми за такса по т. 26 от тарифата посочени в мотивите по жалбата. При така възприето съдът приема, че таксата по т. 26 от Тарифата е определена при възнаграждение за адвокат от 230лв. и жалбата и в тази част е недопустима поради просрочие и липса на правен интерес, съображения за което съдът изложи по-горе. Отделно жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда по разпореждането от 23.01.2010г. да посочи конкретна сума като такса по т. 26 от тарифата, за която подава жалба. И това е допълнително основание да се приеме, че жалбата е недопустима в тази част.

С оглед гореизложеното съдът приема, че следва да остави жалбата без разглеждане.

По отговорността за разноски:

Разноски съдът приема, че в настоящото производство се дължат, доколкото приложима е разпоредбата на чл. 81 от ГПК. В случая не се следват други действия, от които да зависи разпределяне на отговорността за разноски в това производство,поради което и тази отговорност следва да се разпредели със съдебния акт, слагащ край на производството – този съдебен акт дава разрешение по същество на друго производство.

С оглед изхода на делото съдът приема, че жалбоподателят няма право на разноски по делото.

Ответникът по жалбата има право на разноски от 60лв. за възнаграждение за адвокат, определени с оглед цена на интереса от 30лв. и такса по т. 26 от Тарифата за тази сума. Ответникът по жалбата няма право на разноски за производството по останалата част от жалбата.

Това е така, защото отпадането на правния интерес от жалбата в тази част (за 70лв. адвокатско възнаграждение и за съответния размер на такса по т. 26 от Тарифата за тази сума) е настъпило след подаване на жалбата и то поради поведение на взискателя - отказ да претендира тези суми.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.

№ 80265/04.11.2019г. по входящия регистър на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението на Т.С.“ЕАД, ЕИК

******.

ОСЪЖДА Т.С.“ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** да заплати на „Р.К.М.“ЕООД, ЕИК ******с адрес на управление:***, партер на основание на чл. 78 и чл. 81 от ГПК сумата от 60лв. (шестдесет лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.

Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Препис от определението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.