Решение № 9300 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9300 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110100288 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Ф.

А. Н. срещу „Й.Б.“ ЕАД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 1090,98 евро по Фактура №**********/01.10.2017 г. за отчетен период 01.09.2017-30.09.2017 г., поради изтекла погасителна давност. Ищцата твърди, че извънсъдебно е отправила молба до ответника да отпише като погасено по давност паричното задължение, за да избегне образуването на съдебни дела и да има възможност да сключва нови договори за мобилни услуги. Отговор не е получила. Претендира съдебни разноски.

Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 02.02.2026г., в законоустановения срок не е подал отговор на искова молба.

В съдебно заседание ищецът прави искане по чл. 238, ал.1 от ГПК.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не изпраща представител и не взима становище по спора.

Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на ответника – не представя в срок отговор на искова молба, редовно призован- не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, не прави искане за разглеждането му в негово отсъствие, не изпраща представител, и е предупреден за последствията от това, предвид искането на ищеца по чл. 238, ал.1 от ГПК, както и приетите по делото доказателства, неоспорени от ответника, приема, че иска за вероятно основателен, поради което са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо съдът постановява настоящото решение по искане на ищеца, като не е необходимо да излага допълнителни мотиви, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебни разноски за сумата 43,64 евро за платена държавна такса. Процесуалният представител на ищцата е заявил присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

1

По делото не е представен договор за правна помощ, а предметното съдържание на пълномощното не се установява съглашение по чл. 36 от ЗА; не се установява предоставянето на безплатна правна помощ в коя конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА:т.1-т.3, което е основанието да се претендира възнаграждение от адвоката (вж. решение № 123/09.06.2020 г. по гр. д. № 3593/2019 г. на ВКС).

Доколкото съдът е обвързан от доказателствата, то искането за тази разноска се явява неоснователно и не се присъжда. В допълнение следва да се посочи, че договорът за правна помощ по своята същност представлява вид на договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Договорът е неформален, а писмената форма е за доказване.

Доверителят е длъжен да заплати, възнаграждение, ако е уговорено, след изпълнението на възложената работа и отчитането й, съгласно чл.286 от ЗЗД. В този смисъл и чл. 36, ал. 1 от Закон за адвокатурата, регламентиращ правото на адвоката на възнаграждение за положения труд, респективно за извършена дейност и/или за постигнат резултат. Съдът счита, че няма основание да се прилага различен подход при анализ и преценка за основанието/предмета/ на договора за правна защита при оказана възмездна или при оказана безвъзмездна правна помощ. В двата случая от предметното съдържание на договора трябва ясно и недвусмислено да се посочат страните и предметът на договора, включително в коя хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА се предоставя правна помощ.

По аргумент от чл. 36, ал. 3 от ЗА ако между клиента и адвоката не е уговорено възнаграждение, то по искане на адвоката съответния адвокатски съвет се определя възнаграждението, респ. не сe касае за безплатна правна помощ.

Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. А. Н., с ЕГН:**********, не дължи на „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК:********, сумата 1090,98 евро по Фактура №**********/01.10.2017 г. за отчетен период 01.09.2017-30.09.2017 г., поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК:********, да заплати на Ф. А. Н., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 43,64 евро – съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на ответника за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2