Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1467 от 04.11.2019, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 11/2019
Вид
Решение № 1467
Подписан
04.11.2019
В сила
05.02.2020
Състав
ХРИСТО ЛЕНКОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 04.11.2019 г.

Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД - Пазарджик, 12-ти граждански състав

На четвърти октомври , две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Георгиев

Гражданско дело №11 по описа за 2019 година.

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от И.А.М.,ЕГН-********** ***, срещу Кооперация „РПК Еледжик“,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – с. Лесичово, обл. Пазарджик, с цена на иска – 1938.12 лева.

Подадена е искова молба от ищцата, в която се твърди, че с Договор за целеви заем от 10.09.2008г., И.А.М. като заемодател, е дала в заем сумата от 1 000 лв. на Кооперация „РПК МАРИЦА“ с правоприемник Кооперация „РПК ЕЛЕДЖИК“ , като заемател. Съгласно чл. 1 от Договора, заемателят се е задължил да върне сумата от 1 000 лв. на дата 10.09.2009 г.

Твърди се, че въпреки проведените с ответника многократни разговори в посока да бъде върната сумата, същият не е сторил това. При всеки разговор, които са по няколко пъти всяка година, ответникът винаги признавал вземането. Така при последното посещение на ищцата на място на 13.09.2016г., кооперацията отново признала вземането, като било написано на лист дължимата сума общо по процесния договор за целеви заем и по други договори отново помежду им. Отново била уверена ищцата, че в кратки срокове кооперацията ще й се издължи.

Твърди се, че до момента сумата не е заплатена. Освен главницата от 1 000 лв., се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на 938.12 лв. за периода 10.09.2009г.- падеж по договора, до 06.11.2018г.- дата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК.

Предвид, че до момента посочената сума от 1 938.12 лв. не била заплатена, за ищцата оставала единствено възможността за събирането й по съдебен ред.

Сочи, че на 06.11.2018г. е било депозирано в Районен съд Пазарджик Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 455/2018 г., по описа на PC Пазарджик, като по същото била издадена и Заповед за изпълнение.

В законоустановения срок длъжникът е подал Възражение на основание чл. 414 от ГПК срещу Заповедта за изпълнение ч. гр. д. № 4557/2018г. по описа на PC Пазарджик.

Моли се съдът да постанови решение, с което на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК да приеме за установено, че ответникът Кооперация „РПК ЕЛЕДЖИК“ дължи на ищцата сумата от 1 938.12 лв., представляваща 1 000 лв.- невърната сума по Договор за целеви заем от 10.09.2008г. сключен между И.А.М. и РПК „МАРИЦА“ с правоприемник РПК „ЕЛЕДЖИК“, сумата от 938.12 лв. - обезщетение за забавено за периода 10.09.2009г. - падеж по договора, до 06.11.2018 г. - дата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва от депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в PC Пазарджик- 06.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което оспорва същия както по основание, така и по размер.

Твърди се, че договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен с предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. В настоящия случай, макар и да е налице подписан договор за заем, заемателят И.М. не е предала на заемополучателя уговорената в договора сума, поради което и договорът не е породил правно действие. Сочи се, че кооперацията не дължи претендираните от ищцата суми.

Прави се възражение за изтекла давност. В исковата молба ищцата била посочила, че съгласно договора за заем, заемната сума е следвало да бъде възстановена в срок до 10.09.2009 г. Това е датата на падежа на задължението и съгласно чл. 114 ЗЗД от тогава започвала да тече давността на вземането на кредитора. В следващите пет години ищцата е бездействала като не е предприела каквито и да било действия за събиране на претендираното от нея вземане, в т.ч. и не е поискала възстановяване на претендираната сума, поради което се счита, че вземането й е погасено по давност.

Неоснователни са твърденията за признание на вземането. Признание на вземането не е имало, поради което не са и налице писмени доказателства в тази насока. Между страните нямало подписано споразумение или друг надлежен документ, с който кооперацията да признава своето задължение и/или да иска неговото разсрочване.

Сочи се в отговора на исковата молба, че представеният към исковата молба лист по никакъв начин не доказвал наличието на каквото и да било задължение на кооперацията, тъй като няма нито достоверна дата, нито носи подписа на лицето, съставило текста. В листа не се посочва каква е тази сума, какво е нейното основание, да ли се касае за вземане или задължение на дадено лице, кое е това лице.

Сочи, че ищцата претендира заплащане на сума в размер на 1000.00 лева - главница и 938,12 лева - обезщетение за забавено плащане за периода от 10.09.2009 г. до 06.11.2018 г. - датата на депозиране на заявлението, или сума в общ размер на 1938,12 лева.

Посочената сума в представения по делото лист обаче е в размер на 2938 лева. Не ставало ясно как към 13.09.2016 г., когато се твърди, че е съставен процесният текст, е било възможно да се определи моментът, в който ще бъде депозирано заявлението по чл.

410 ГПК и съответно да се изчисли размерът на претендираното обезщетение за конкретен бъдещ период. Не ставало ясно и как е формиран остатъкът до посочената сума в размер на 1000 лева.

Твърди се, че претенцията на ищцата за заплащане на посочената сума е неоснователна и недоказана.

Претендираната сума е недължима, тъка като от една страна такава не е предоставяна в заем на кооперацията, поради която и последната не дължи връщане на тази сума, а от друга страна претендираното вземане е погасено по давност. Не ставало ясно как е изчислено претендираното обезщетение за забавено плащане в размер на 938,12 лева. Твърди се, че аксцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане е неоснователна и недоказана и погасена по давност.

Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли претенцията на ищцата като неоснователна и недоказана. Претендират се направените в съдебното производство разходи, сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приложеният по делото заверен препис от

Договор за целеви заем от

10.09.2008г., на посочената дата е бил сключен същият между ищцата

И.А.М.,ЕГН-**********

*** / в качеството си на заемодател/ и

Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик / като заемател/. По силата на сключения между страните договор, ищцата е предоставила паричен заем на Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик в размер на 1 000.00 лв. Въз основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да върне предоставената сума в срок до 10.09.2009г. Съгласно клаузите на сключения договор, заемодателят има право да получи и годишна лихва в размер на 8 %.

Тъй като според твърденията в исковата молба, ответникът не изпълнил задълженията си към ищеца, последният /видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №4557/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заявлението било подадено срещу Кооперация „РПК Еледжик“,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – с. Лесичово, обл. Пазарджик – правоприемник на Кооперация РПК „Марица“- гр.

Пазарджик. Образувано било частно гражданско дело №4557/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2548 от 12.11.2018г. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от ответната кооперация, на ищцата била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено.

В проведеното на 10.05.2019г. открито съдебно заседание по делото, ищецът е представил Договор за целеви заем от 14.11.2018г. за сумата от 1000.00лв., както и 4 бр. квитанции, издадени от РПК „Марица“- гр. Пазарджик.

В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа експертиза, но вещото лице не е успяло да изготви и представи по делото съответното експертно заключение, тъй като ,въпреки проведени многократни опити, не е успяло да свърже с представител на ответната кооперация. Съдът е задължил на основание чл.190 от ГПК ответника да представи по делото намиращите се у него приходни касови ордери и дневници по ДДС с оглед целите на експертизата, но същите не са били представени от ответната страна в определените срокове.

По делото е била разпитана в качеството си на свидетел И.А.В. /служител на РПК „Еледжик“/, от показанията на която се установява, че в периода 2008-2010г. вкл. е имало случаи, в които служители на кооперацията да предоставят заеми на самата кооперация. Впоследствие Кооперация „РПК Еледжик“,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – с. Лесичово, обл. Пазарджик е поело всички активи и пасиви и е станало правоприемник на Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик.

От показанията на св.А. С. Д. се установява, че в периода 2008-2013г. ищцата М. е работила в Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик, като е заемала длъжността „продавач“. Съгласно показанията на св.Д. , било обичайна практика служителите на кооперацията да предоставят целеви заеми на самата кооперация, като ищцата М. също била предоставила такъв заем на кооперацията. РПК „Марица издавала квитанции за предоставените заеми, като предаването на сумите ставало в магазина.

Сумите се предавали от служителите на кооперацията на М.С., която действала от името на кооперацията. Впоследствие предоставените на кооперацията целеви заеми не били върнати в срок,поради което М. често ходила да търси парите си от ръководството на РПК Еледжик“,ЕИК-********* като правоприемник на РПК „Марица“, но без резултат. В това положение се намирали и други бивши служители на РПК „Марица“.

По делото е била разпитана в качеството си на свидетел М.А.С., от показанията на която се установява, че въпросните целеви кредити били предоставяни от член кооператори на РПК „Марица“, за което били сключвани договори за целеви кредит. Такъв договори били сключени и между ищцата М. и РПК „Марица“ през 2008-2009г. за сумата от 1000.00лв. Парите били предадени лично на С., която действала от името на кооперацията. Не е имало случай заеми да бъдат предоставяни от служителите на кооперацията на С. в лично качество. Понастоящем тези заеми не били върнати, въпреки проведените разговори с представляващият ответната кооперация

–Г. Н. , който не отричал наличието на тези задължения.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният установителен иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение №2548 от 12.11.2018г ., издадена по ч.гр.д. №4557/2018г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.