Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 04.07.2025, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 143/2025
Вид
Решение № 100
Подписан
04.07.2025
В сила
29.07.2025
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр.Мадан, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100143 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Д. З. Х. против Ти Би Ай Банк ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1402.01 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з.), представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че на 17.01.2023 година ищцата сключила Договор за потребителски кредит № * с ответното дружество, по силата на който кредиторът „Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК * й предоставил потребителски кредит в размер на 2300 (две хиляди и триста) лева. Параметрите на отпуснатия заем били следните: Размер на кредита: 2300,00 лева; Срок на договора за кредит: 25.01.2026г.; Годишен лихвен процент: 41,09%; ГПР:

48,79%; Размер на вноската по кредита: 159,12 лева; Обща сума дължима от потребителя: 5728,35 лева. Между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит. С оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се установявало на кредитополучателя да е отпуснат кредит в размер на 3264,09 лв., както било записано на последния ред на стр. 2 от процесния договор.

Напротив, предоставената сума била в размер па 2300 лв., а разликата от 964,09 лв. се състояла от начислени застрахователни премии по застраховка Bank Живот Пакет. Тази сума обаче не била част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те 1 могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължат. Ищецът се позовава на нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК като посочва, че в настоящия договор това правило формално е спазено, доколкото в Договор за потребителски кредит № * от 17.01.2023г. е посочен ГЛП в размер на 41,09%, но не било ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. На договора било отразено като размер на кредита първо 2300 лв., а след това общ размер на кредита от 3264,09 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва. Ищецът се позовава на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като посочва, че в договора липсва и ясно разписана методика и начин на формиране на ГПР, както и не било посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита, дали сумите за застрахователни премии в общ размер от 964,09 лв. са приети за разходи по кредита, каквито реално представлявали. Не можело да се провери и дали вписания в договора процент на разходите на годишна база

48,79 %, е действително приложимия такъв в отношенията между страните. Сочи, че в договора за кредит е записано, че ГПР е 48,79%, като при отпусната заемна сума в размер на 2300,00 лева за срок от 36 месеца кредитополучателят дължи връщане на 5728,35 лева. При това положение, ГПР не бил 48,79%, както е записано в договора, а поне два пъти повече, тъй като при изчисляването му не била взета предвид сумата от 964,09 лева за застрахователна премия, която освен това е прибавена към главницата от 2300,00 лева и върху нея също е начислявана лихва. Действителният ГПР надхвърлял прага, посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК, което нарушение било самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за недействителен. Освен горното не била представена и преддоговорна информация, която да е предоставена на потребителя преди сключване на договора за кредит, което представлявало нарушение на чл. 8 от ЗПК. Налична била единствено такава по договора за застраховка. Налице била и нищожност на клаузата по чл. 9, т. 1 от процесния договор, определяща лихвения процент по договора в размер на 41,09 %, поради противоречието й с добрите нрави, като излага подробни събражения в тази насока.

В исковата молба се сочи, че договорът за кредит е недействителен, като на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължал връщане само на чистата стойност по кредита - 2300 лева, но не и лихви или други разходи. Д. Х. била извършила плащания към кредитора по договора в общ размер от 3818,88 лева, които следвало да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. Следователно, разликата между заплатената сума от 3818,88 лева до дължимата от 2300,00 лева в размер на 1518,88 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, който взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че процесният договор отговаря на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Ответникът се 2 позовава на §1 т. 4 от ДР на ЗПК, съгласно която разпоредба лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Сочи, че горната правна норма не изисква размера на възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева, а същата следва да се посочва в проценти като се позовава на §1 т.4, т.5 , т.5а и т.6 от ДР на ЗПК и посочва, че това било сторено. Оспорва твърдението на ищеца, че уговореният в чл. 9 от договора за кредит лихвен процент (ГЛП) в размер на 41.09 % противоречи на добрите нрави, като излага съображения в тази насока. Счита, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в Договора:

ГПР - 48.79 % и обща дължима сума 5 728.35 лева. Допускания: ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. Освен това сочи, че в случаите, в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора. В ОИМ се сочи, че при изчисляване на ГПР по начина посочен в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК е видно, че за конкретния договор за кредит ГПР е правилно изчислен и е този посочен в договора за кредит - 48.79 %. За целите на поставените от ищеца въпроси, при изчисляването на ГПР с включването на застраховката като разход, резултатът е 100.65 %, който обаче ответникът счита за ирелевантен, поради факта, че застрахователната премия не следва да бъде включена при изчислението на ГПР. Счита, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите - главница и лихва. Тези разходи в договора били представени по ясен и недвусмислен начин. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че сумите по застрахователната премия следва да бъдат включени при изчислението на ГПР. Съгласието на потребителя за сключването на застраховка било обективирано чрез Сертификат № 1*2023.

Във връзка със сключването на процесния договор, потребителят бил заявил изрично сключването на договор за застраховка. Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не била „разход“ по договора за кредит, защото сключването на застраховка не било условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит. Това било уговорено изрично между страните в чл. 19 от договора за кредит. Застраховката била сключена за срока на договора за кредит, като платената от потребителя застрахователна премия осигурявала покритие на застрахованите рискове за този период. Ищецът като застраховано лице, имал правото да прекрати застраховката и 3 застрахователите ще му възстановят припадащата се част от застрахователната премия. Ищецът не бил предприел никакви постъпки в тази насока, с което би намалил разходите по кредита за себе си, но в същото време застрахователите осигуряват застрахователно покритие на застрахованите рискове. Сключването на Договора за потребителски кредит не било обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка. При отказ от застраховката застрахователната премия щяла да бъде възстановена на потребителя ищец, доколкото Банката била финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Незадължителният характер на застраховката се обуславял от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. В ОИМ била обективирана справка за извършени плащания от страна на ищеца по процесния договор, съгласно която сторените от страна на Д. Х. плащания по процесния договор са в размер на 3 702.01 лв, като ответникът оспорва твърдението на ищеца, че заплатените от ищеца суми са в общ размер на 3 818.88 лв. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Д. З. Х. – потребител и Ти Би Ай Банк ЕАД – кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който на ищцата е бил предоставен потребителски паричен кредит в размер на 2300 лева, с общ размер на застрахователна премия 964,09 лв., от които Застраховка: ВАNK ПАКЕТ 3 СМЕТКА 359,65 лева и застраховка ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА в размер на 604,44 лв. Като общ размер на кредита е посочен 3264,09 лева. Срокът на договора за кредит е посочен в чл. 6 – а именно до 25.01.2026 г. Съгласно чл. 9 годишния лихвен процент по договора е в размер на 41,09 %, а ГПР 48,79 %. Общата дължима сума от потребителя възлиза на 5728,35 лева. Видно от погасителния план към договора за кредит, същият е платим на 36 бр. месечни вноски в размер на 159,12 лева всяка, включващи лихва и главница.

Като доказателство по делото са приети 12 бр. разписки за платени суми в периода от 13.03.2023 г. до 24.02.2025 г. от Д. З. Х. в полза на Ти Би Ай Банк ЕАД в общ размер на 2 037,40 лева. В ОИМ ответникът признава, че ищецът е заплатил по процесния договор сумата в общ размер на 3702,01 лева, като в ОИМ е обективирана справка от системата на банката, установяващи заплатените суми от страна на ищеца. От ответника е представено заверено копие от сертификат № 1*2023 застрахователни програми „Защита на кредита“ и „защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, от който се установява възникването на правоотношение по застрахователен договор между Д. З. Х. – застрахован и застрахователните Кардиф Животозастраховане, клон България и Кардиф Общо застраховане, клон България, с предмет на застраховката: съгласно Общи условия за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на 4 сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД. Като доказателства по делото са приети заявлениедекларация за установяване на договорни отношения от Д. З. Х. и заявление за рефинансиране на задължение