Решение № 705 от 14.02.2020, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 14.02.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА при участието на секретаря М. Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№14339 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от

Я.С.Г., ЕГН ********** и Н.С.К., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***.

С. 7, ет.1, чрез процесуален представител – адв. Д.А., срещу Н.Д.Н., ЕГН ********** с адрес *** 14, първоначално кумулативно активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 776 кв.м. от недвижим имот №100.128 по ПНИ на СО „Т.“, землище гр. А., кад. район 100, одобрен със Заповед №......, целият имот с площ от 1573 кв.м., находяща се в северната част на имота, при граници на реалната част: от север: път - №100.521, от юг: останалата част от имот №100.128, от изток – имот № 100.129 и от запад: земеделски земи.

Ищците основават правния си интерес от търсената защита и активната си материалноправна легитимация по исковете за собственост на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На ищците, като наследници на С.А.К., с решение №.../26.06.1996г. на ПК – А., е възстановено правото на собственост по т.5 от решението върху лозе в землището на гр. А. с площ от 2.500 дка, м. „М.“ /сега СО „Т.“/, попадащо в терен по пар.4 ЗСПЗЗ, като всеки от ищците притежава ½ ид.ч. от имота.

По помощния кадастрален план към ПНИ, на наследниците на С. К., е отреден и записан стар имот 34. Твърди се, че този имот попада с площта на реалната част от 776 кв.м. в процесния имот. Сочи се, че имотът не може да бъде възстановен на ищците, тъй като процесният имот е записан на ответника. Последният го е придобил чрез покупко-продажба от к.н.ж. през 1969г. с НА 71а, дело 5663/1969г. Продавачът се е легитимирал като собственик с НА .., дело 326 от 1966г. по замяна с ТПС, като по силата на нотариалния акт е придобил четири имота. Ищците оспорват нотариалния акт на ответника 71а/1969г., твърдейки че описаният в него имот – лозе – овощна градина с площ от 1000 кв.м. в м. М. не е идентичен с нито един от имотите, които праводателят му К.Ж., е получил по замяна с ТПС комисия през 1966г. Поддържат, че ответникът се е самонастанил в процесния имот без правно основание. Твърдят, че с НА 19, дело 6090 от 1966г. К.Ж. е дарил на съпругата си Стойка Желязкова единия от заменените имоти – лозе от 1.000 дка в м. М. при граници: п.я., В. С. и гора, описан в т.2 от НА ../1966г. Съпругата му Стойка Желязкова също е дарила на съпруга си К.Ж. този имот с НА 53/1969г. Твърдят, че в един и същи ден -26.12.1969г. К.Ж. се е разпоредил два пъти с един и същи имот – лозе – овощна градина с площ от 1.000 дка в м. М. в полза на други купувачи – З. Б. и С. Б. с НА 70, дело 5663/1969г., поради което не е можел втори път да продаде същия имот на Н.Н.. Ищците оспорват КНА на праводателя на ответника .., дело 326 от 1966г. по отношение на констатациите на нотариуса, както и че е бил представен Протокол на ТПС – комисия А. от 1958г. Твърдят, че замяната не е била извършена, а ако е извършена, то не е по надлежния ред и не е влязла в сила. Твърди се, че нито един от дадените в замяна имоти, не е идентичен на процесния имот, описан в НА на ответника. Твърди се и че праводателят на ответника, респ. неговите наследници, са подали заявление в сроковете по ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, който е бил включен в ТКЗС и е бил заменен: лозе с площ от 5.500 дка в м. Кун тепе. В уточняваща молба твърдят, че К.Ж. не е бил член на ТКЗС, ДЗС, или друга подобна организация, не е внасял в такива организации свои земеделски земи, нито е имал на това основание право да получи в замяна други земеделски земи. Ищците поддържат, че за тях е налице правен интерес от търсената защита, тъй като целият имот е записан на ответника и това е пречка за продължаване на процедурата по възстановяване. В евентуалност, ако съдът приеме, че ответникът е придобил на правно основание 1000 кв.м. от процесния имот, се моли да бъде установено, че той не е собственик на реалната част до 573 кв.м. Моли се за уважаване на предявените судебктивно съединени искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание исковете се поддържат.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Н.Н., чрез адв. И.А., в който се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва се твърдението, че стар имот 34 не може да бъде възстановен на наследниците на С.

К., поради причина че процесният имот е записан на ответника. В тази връзка се излага, че по жалба на ищците против Заповед РД 13-7706-376/07.10.2013г. на Областния управител за одобряване на ПНИ, било образувано гр.д. 16602/2013г. по описа на ВРС, по което било прието от съда, че процесните имоти попадат и в друг стар имот, а в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е предвидена възможност разликата над 1000 кв.м. да се дели на части за присъединяване към различни имоти на различни възстановени собственици, нито да се отделят за образуване в самостоятелен имот, или да се присъединяват към такъв на бившите собственици, при условие че новообразуваните имоти попадат частично в него. Поради това, се оспорва твърдението, че целият имот е записан на ответника въз основа на НА 71а/1969г. и че това е пречка за възстановяване на имота.

Счита се, че дори да бъде уважен искът, то с оглед мотивите на съда, няма да е налице законова възможност за възстановяване на имот, удовлетворяващ правата на възстановените собственици. Отделно от това, се възразява че възстановеният на ищците имот не е идентичен със стар имот 34, тъй като няма съответствие на границите. Твърди се, че решението на ПК – А. от 05.02.1993г., с което са се легитимирали ищците по гр.д. 16602/2013г., е породило конститутивно действие, предвид което се прави възражение за нищожност и материална незаконосъобразност на решение №.../26.06.1996г. на ПК – А.. Оспорва се автентичността и валидността на двете решения, като се твърди че такива не са били издавани, или ако са били издадени, то при издаването не е спазен предвиденият в закона ред. Оспорва се наследодателят на ищците да е притежавал собствеността върху възстановения му имот.

Излага се, че ответникът е придобил имота на осн. договор за продажба, обективиран в НА 71а/1969г., като е осъществявал фактическа власт с намерение за своене върху имота в границите му, така както са отразени в ПНИ. С оглед на това, се заявява че ответникът е придобил 1000 кв.м. от имота на основание покупко-продажба и 573 кв.м. въз основа на десетгодишна придобивна давност чрез владение, започнало от 1969г. и продължаващо до настоящия момент. В евентуалност, дори да се приеме, че ответникът не е придобил чрез давност придадените с ПНИ кв.м., то същите подлежат на заплащане от него съобразно ЗСПЗЗ, предвид наличието на влязъл в сила ПНИ и не могат да бъдат предмет на собственически права от страна на ищците. В евентуалност, в случай че се установи, че ответникът не е придобил собствеността чрез покупко-продажба през 1969г., се възразява че го е придобил на основание добросъвестно владение, започнало 1969г. и продължило до настоящия момент. Счита, че съобразно законовите разпоредби и съдебната практика, давност върху процесния имот тече от момента на влизане в сила на решението на ПК – А. от 05.02.1993г. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа наведените с отговора на исковата молба възражения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщено на л.8 удостоверение, наследници на С.А.К., починал през 1977г., са съпругата му Т.Н.К., починала през 1982г., и двете им деца Н.С.К. и Я.С.Г..

С решение №.../05.02.1993г. на

ПК, с. А., по т.3 от решението, е възстановено правото на собственост на наследниците на С.А.К., върху лозе от 2.5 дка, 4 категория, находящ се в терен по пар.4 на с. А. в м. М., при граници: Ив. К., Д. П., Ив. К. /л.87/. Комисията е с председател Л. Т. и секретар Я. з., които видно от приобщено на л.128 удостоверение от 10.07.2019г., издадено от ОД „Земделие“ – гр. Варна, са изпълнявали именно тези длъжности към датата на решението. В проведното на 09.05.2019г. открито съдебно заседание ищците са представили оригинала на описаното решение, който след констатация за пълно съответствие с представения препис, е върнат на ищците.

С решение №.../26.06.1996г. на

ПК, с. А. е възстановено правото на собственост по т.5 от решението, на наследниците на С.А.К., върху лозе от 2.500 дка, 4 категория, находящ се в терен по пар.4 на с. А. в м. М., при граници: Ив. К., Д. П., Ив. К. /л.7/. По направено оспорване от ответника, е открито производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване истинността на решението. Решението е постановено от комисия, председателствана от В. Лилова и секретар Я. з., видно от приобщено на л.128 удостоверение от 10.07.2019г., издадено от ОД „Земделие“ – гр. Варна, са изпълнявали именно тези длъжности към датата на решението.

В издаден документ от ОД „З.“

– Варна въз основа на съдебно удостоверение, е посочено че в ОСЗ – А. не е налице план на имотите на старите собственици в м. М. към момента на кооперирането им в ТКЗС, към 1958г., или в по-ранен период. Индивидуализирането на имотите не е извършено въз основа на план, а чрез провеждането на анкета по реда на чл.23б ППЗСПЗЗ. Не е налице изработен ПКП на старите собственици на м. М.

/л.105/.

Съобразно удостоверение от

20.05.2019г., издадено от кмета на

Община А., в общината няма данни за наличие на план на земеделските земи на старите собственици към момента на кооперирането им в ТКЗС 1956-1958г. за м. М., землище гр. А.. Първият и единствен ПКП на имотите на старите собственици за м.

М. е изработен през 2010г. и е послужил за изработване на ПНИ на част от СО „Т.“ /л.123/.

С нотариален акт №.., том I, дело №326/05.02.1966г. е признато правото на собственост на к.н.ж., като придобито по замяна, върху следните недвижими имоти: лозе от два дка, находящо се в землището на с. А., м. „М.“, при граници: и.л., к.я. и гора; лозе от един дка, находящо се в същото землище в м. „М.“, при граници: п.я., В. С. и гора; лозе от 1 дка, находящо се в землището на същото село в м. К., при граници: и.л., дере и празно място. Описано е, че имотите са му дадени в замяна от ТПС комисия срещу включеното му в блока на ТКЗС с. А. лозе в м. Кун тепе от 5.5. дка. Посочено е, че за съставяне на нотариалния акт е представен препис от протокола на ТПС комисия с. А. от 28.03.1958г. /л.11/. По направено оспорване от ищците, е открито производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване истинността на описания нотариален акт в частта, в която е отразено, че е представен пред нотариуса протокол на ТПС комисия.

От издаден документ от Община А., приет на л.124, се установява, че в архива на Община А. не се съхраняват протоколи на ТПС комисия.

Видно от документ, изготвен от

ДА „Архиви“, Регионален държавен архив – Варна, приобщен на л.33, не се установяват заявление за членство, опис – декларация на внесени земи и протоколи на ТПС комисии – А. за заменки на ниви от лицето к.н.ж.. Съобразно документ, изготвен от ДА „Архиви“, Регионален държавен архив – Варна, приобщен на л.126, след извършване на проверка на съхраняваните документи, не се установява заявление за членство, или опис – декларация за влизане в ТКЗС „Г.П.“ – А. на лицето к.н.ж., както и протокол на ТПС комисия за извършена замяна с негови имоти.

Съобразно издаден документ, изготвен от ДА „Архиви“, Регионален държавен архив – Варна, приобщен на л.89, в отдел Държавен архив – Варна не е постъпвал за съхранение протокол на ТПС комисия – с. А. от 28.02.1958г. От документа е видно, че в държавен архив са установени две архивни единици, в които са комплектовани протоколи на ТПС – комисии, които са за периода 1950 -1954г., както и за годините 1955г.,1961г. и 1962г.