Решение № 267 от 05.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пазарджик, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500262 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

Обжалва се Решение №67 постановено на 20.01.2026г. по гр.дело № 236 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г., с което е прието за установено, че ответницата в производството З. А. И. ЕГН ********** от с.**** дължи на кредитора "А1 България" ЕАД с ЕИК:

131468980 и седалище и адрес на управление на дейността : гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. Д. и М. М. сумата в размер на 377,67 (триста седемдесет и седем евро 67 евроцента), съответстваща на 738,66 лева, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за период от 26.10.2020 г. до 17.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 270,98 евро (двеста и седемдесет евро 98 евроцента), съответстваща на 530 лева, представляваща цена на невърнати устройства с изтичането на срока на договора, и 1,02 евро (два лева), представляваща обезщетение за 1 обработка на просрочени задължения, последните две включени в претенцията "общ размер на неустойки", както и сумата 187,35 евро(сто осемдесет и седем евро 35 евроцента), съответстваща на 366,43 лв., представляваща мораторна лихва върху сбора от горните главници за период от 21.11.2020 г. до 20.11.2023 г., като иска за главницата на "общ размер неустойки" за разликата над 272 евро (532 лв.) до пълния предявен размер от 496,66 евро (971,38 лв.) е отхвърлен като неоснователен. За задължението е издадена заповед за изпълнение № 2148 от 22.11.2023 г. по ч.гр.д. 4170/2023 г. на РС Пазарджик Присъдени са съдебни разноски.

В подадената от З. И. ,чрез особения й представител – адвокат А.

Г. въззивна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Твърди се във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице подпис на клиента (въззивник), положен върху сензорен екран (таблет със чувствителен на допир екран) при търговеца и този подпис представлявал разновидност на саморъчния подпис, като отговарящ на дефиницията на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Това би било вярно, ако било доказано, че е положен подпис върху сензорен екран. Твърдят, че такива твърдения за подпис върху таблет липсват в исковата молба. В нея било посочено, че се представят заверени копия от документи. Едва с Молба вх. № 28864/23.10.2025 г., след оспорване на документите, ищецът признал, че оригинал на такива документи липсвал и въвежда за първи път твърдение, че било налице подпис върху таблет. На следващо място, за да се приеме изобщо, че клиентът се е подписал върху таблет, това следвало да бъде доказано. По смисъла на цитирания Регламент „електронен подпис“ означавало данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използвал, за 2 да се подписва. Нямало доказателства за добавените и добавящите се данни. Нямало доказателства, че този подпис бил използван от клиента. Подписът, положен със стилус/пръст върху таблет, не бил „електронен подпис“ по смисъла на регламента, а се третирал, като саморъчен подпис, възпроизведен в електронна среда, ако се докажело, че такава среда е била ползвана. Съдът следвало да прецени действията в електронната среда, като доказателствено средство за подпис, а не автоматично, като валиден подпис. Моли се съда, да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263,ал.1от ГПК с отговора на въззивната жалба „А1 България“ ЕАД, чрез пълномощника си – адв. Е. Д. оспорва изложените твърдения във въззивната жалба. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено. Правилно съдът е приел, че между страните е съществувало валидно учредено облигационно правоотношение за процесните услуги, в това число предоставянето им в съответния обем, чиято цена е останала незаплатена, съгласно исковите претенции. Относно възражението за липсата на подпис, въззиваемата страна твърди, че в 4,3 от процесния Договор № 505630717 от 21.08.2019 г. страните били уговорили, че в случай, че договорът и/или приложенията към него са подписани с дигитален подпис, страните се съгласявали значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени. По делото били представени оригинали на договора и на останалите доказателства на електронен носител. Назначеният по делото особен представител първоначално бил направил оспорване на автентичността на подписите в договора, като в хода на делото бил заявил, че не поддържал искането си за експертиза на автентичността им. Предвид, че назначеният особен представител сам бил заявил, че не поддържа искането си за допускане на експертиза за автентичността на подписите в първа инстанция, нямало как да основе въззивната си жалба на 3 обстоятелство, което не било спорно и сам се бил отказал от доказване на същото. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че след полагане на подписа върху сензорния екран, устройството съхранявало данни за формата на положеното изображение, вкл. удебеляване, изтъняване, прекъсване на линии, като в зависимост от устройството можело да се съхранява и електронен вид, дори данни за натиска, скоростта на изписване и т.н. Изображението представлявало копие на саморъчен подпис, при което оригиналът не било предвидено да се съхранява, но бил разновидност на електронния подпис, доколкото отговаря на дефиницията на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., който препращал към ЗЕДЕУУ. Електронният подпис съобразно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ имал правна сила, равностойна на този на саморъчен подпис, ако това е уговорено между страните. В случая, в подписания договор, както и в последващо подписаните приложения, това било уговорено от страните, поради което изложените възражения от страна на особения представител се явявали неоснователни.

Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на решението и събраните по делото доказателства - поотделно и в съвкупност, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК , от легитимирана страна - ответник в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим и валиден съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният състав напълно споделя правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и 4 относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразен правен извод, че исковите претенции са основателни.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, са изцяло неоснователни. Спорният въпрос, изнесен във въззивното производство е налице е валидно положен подпис от въззивницата върху договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане? Първоинстанционният съд е приел, че след полагане на подписа върху сензорния екран устройството съхранява данни не само за формата на положеното изображение (включително за удебеляване, изтъняване, прекъсване и т.н. на линиите, както при обикновен саморъчен подпис), но би могло, в зависимост от сложността на устройството, да съхранява в електронен вид дори данни за сила на натиска, скорост на изписване и подобни. Изображението фактически представлява копие на саморъчен подпис, при което оригиналът не е предвидено да се съхранява (той изчезва с опресняването на сензорния екран), но в теорията и практиката се приема за разновидност не на саморъчния, а на електронния подпис, доколкото отговаря на дефиницията на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, към който препраща ЗЕДЕУУ - представлява също като други данни в електронна форма, които титулярът на подписа използва, за да се подписва, и които позволяват идентификацията му. Електронният 5 подпис съобразно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ има правна сила, равностойна на тази на саморъчния подпис, ако това е уговорено между страните. Настоящият съдебен състав изцяло се присъединява към изложените мотиви на първоинстанционният съд . В конкретният казус, подписът положен върху таблет е напълно валиден и обвързва страните, тъй като такива са техните уговорки. Положеният от въззивницата подпис върху таблет представлява електронен подпис и с него валидно е учредено установеното между страните облигационно отношение. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т.

35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Доколкото процесния договор съдържа в електронна форма лични данни на въззивницата (три имена, ЕГН, адрес, телефон, номер на лична карта), а и е подписан, следва да се приеме, че той носи нейния електронен подпис по смисъла на чл.

13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Фактът, че сключването на договора не е предпоставено от притежание на квалифициран електронен подпис от страна на потребителя, води до извод, че страните са постигнали съгласие да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, каквато възможност ЗЕДЕУУ предвижда изрично в разпоредбата на чл. 13, ал. 4 с. з. Още повече, че както съдът посочи по-горе, договорът съдържа изрична клауза за приравняване на положения електронен подпис на саморъчен такъв. От изложеното следва, че са налице частни диспозитивни документи, носещи подписа 6 на страната и ползващи се с доказателствена сила само относно авторството на изявлението - чл. 180 ГПК. Оспорването на автентичността им от страната, положила подпис, възлага на същата страна доказателствената тежест по реда на чл. 193 ГПК, за да установи, че подписът е неистински - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев. По делото не е установено, че положените върху всички документи подписи за "потребител" са неистински и не са на въззивницата, затова съдът приема, че оспорването е проведено неуспешно, следователно между страните е било налице действително правоотношение, основано на сключения на електронен носител договор.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 259,69 / двеста петдесет и девет и 0,69 / евро , съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл.271,ал.1 от ГПК ,Окръжен съд Пазарджик