Решение № 23 от 05.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Бургас, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120104903 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от „БАЛКАН ЕКСПРЕС ТРАВЕЛ

АСИСТЕНС" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя А. В. М., действащ чрез пълномощник адвокат Ж. Б. от БАК, срещу “ЛюСи.Ко” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя В. К. И., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. с чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по сключен между страните Договор № 20031/03.03.2020г. за предоставяне на туристически услуги, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 15.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответното дружество на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК на 25.09.2023г., което в законоустановения едномесечен срок не е депозирало писмен отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.12.2023г. редовно призованият ответник (призовката се счита за редовно връчена на ответното дружество на 15.11.2023г., на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК, видно от същата, приложена на л. 31 от делото) не е изпратил представител. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответната 1 страна. Ищецът от своя страна, своевременно, в проведеното на 05.12.2023г. открито съдебно заседание (явяващо се първо и последно такова), чрез процесуалния си представител адв. Б., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Видно от приложените по делото книжа, на ответното дружество двукратно (с Разпореждане № 9541/18.09.2023г. и Определение № 6337/07.11.2023г., преписи от които се считат за редовно връчени на страната) са били указани последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в открито съдебно заседание.

Същото е уведомено изрично за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Между ищеца /като възложител/ и ответника /като изпълнител/ е сключен Договор № 20031/03.03.2020г. за предоставяне на туристически услуги, по силата на който ответникът е поел задължение да настани група туристи в комплекс „Кристал“, с. *** за периода 17.07.2020г. – 31.07.2020г., срещу уговорено възнаграждение в размер на 8260 евро, част от което – сумата от 2500 евро е дължима в срок до 15.03.2020г., а остатъкът – до деня на настаняването – 17.07.2020г. Сочи се, че въпреки, че ищецът своевременно е заплатил на ответника сумата от 2500 евро /част от уговореното възнаграждение/, последният не е изпълнил поетите от него задължения по договора, поради което и вследствие на неизпълнението ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер. Излага се, че въпреки отправената до ответника покана за това, до настоящия момент същият не е обезщетил ищеца за претърпените от него вреди.

Ответникът, при проявената пасивност, а именно – липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковата претенция в първото по делото открито съдебно заседание, не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав на чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. с чл. 82 ЗЗД, ищецът е представил писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност, обосновават извод за вероятна основателност на предявения осъдителен иск.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенцията на ищеца следва да бъде уважена с постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за тяхното извършване, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за внесена държавна такса /195,58 лева/ и заплатен адвокатски хонорар /790 лева/, т.е. сумата в общ размер на 985,58 лева.

2

Претендираната с исковата молба сума в размер на 200 лева за правна консултация, относно изготвяне и изпращане на покана до ответното дружество, не представлява „разноски по производството“ по смисъла на чл.

78, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде присъждана. Единствено за пълнота следва да се отбележи и че по делото липсват доказателства за реалното реализиране на този разход.

Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА “ЛюСи.Ко” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя В. К. И., ДА ЗАПЛАТИ н а „БАЛКАН ЕКСПРЕС ТРАВЕЛ АСИСТЕНС" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя А.

В. М., сумата от 2500 евро /две хиляди и петстотин евро/ , представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по сключен между страните Договор № 20031/03.03.2020г. за предоставяне на туристически услуги, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 15.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. с чл. 82 ЗЗД.

ОСЪЖДА “ЛюСи.Ко” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя В. К. И., ДА ЗАПЛАТИ н а „БАЛКАН ЕКСПРЕС ТРАВЕЛ АСИСТЕНС" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя А.

В. М., сумата от 985,58 лева /деветстотин осемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща сторени от ищеца в настоящото производството съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3