Присъда № 470 от 07.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда по НОХД № 3886 по описа на 109 състав на СРС за 2022г.

Обвинението е повдигнато с внесен обвинителен акт от Софийската районна прокуратура и с изменение на обвинението от 29.06.2022г. срещу А. Г. С., ЕГН: **********, род. на ХХХХХХХХХХ, в гр. С, националност българин, гражданство българско, неосъждан, трудово ангажиран, за това, че на 12.05.2021г около 15.30 ч. в гр.София, в близост до търговски център „Скай сити мол“ , на ул.“Коста Лулчев“ , се е заканил на другиго, на П. Н. Т. с убийство, като казал „Ще те убия и ще те лежа“, като заканата е извършена в условията на домашно насилие - предшествана от системно упражняване на физическо и психическо насилие и е осъществена спрямо лице, с което С. е бил във фактическо съпружеско съжителство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Т.

- престъпление по чл.144,ал.3,пр.1 и 3, вр. ал.1, вр. чл.93,т.31 от НК.

В съдебното заседание представителят на СРП пледира пред състава на съда да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимия. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които е налице от обективна и субективна страна виновността на подсъдимия в извършване на престъпленията, за които е обвинен. Акцентира на обстоятелството, че за съставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3 от НПК не се изиска заканата да е породила основателен страх, а само да е била от естество да породи такъв.

Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към средния предвиден в закона размер.

Повереникът на частния обвинител П. Н. Т. – адв. Д., поддържа обвинението, като изразява становище, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Застъпва позиция, че макар свидетелите да са близки на П. Т., техните показания следва да се кредитират като логични и безпротиворечиви. Застъпва становище, че заканата е била годна да породи основателен страх за изпълнението и. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и при определяне на наказанието в рамките на закона да съобрази обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан. Изразява позиция, че с отлагане изпълнението на наказанието биха могли да се постигнат установените в закона цели.

Защитникът на подсъдимия – адв. П., пледира пред състава на съда подзащитният й да бъде оправдан. В съдебните прения предлага просторен анализ на доказателствената съвкупност, защитавайки становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин по отношение времето на извършване, възможността подсъдимият да осъществи заканата и 1 субективното му намерение да го направи, извършването на деянието в условията на домашно насилие, обстоятелството дали П. Т. е изпитала основателен страх. Поддържа, че П. Т. и подсъдимият не са живеели на семейни начала. Защитникът моли съда да оправдае подсъдимия. Акцентира на наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимият А. Г. С. заявява, че поддържа изцяло изложеното от защитника си.

В дадената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимият заявява, че няма какво да каже.

Съдът, след като се запозна с доказателствените материали по делото и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. Г. С., ЕГН: **********, е роден на ХХХХХХХХХХ, в гр. С и е с националност: българин, гражданство: българско, неосъждан,неженен, трудово ангажиран, с адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл. , вх. , ет.

, ап. .

Подсъдимият А. Г. С. и св. П. Н. Т.– частен обвинител , имали връзка, която през периода 2019 г. 2021 г. била неколкократно прекратявана и подновявана. През времето, през което тази връзка съществувала, те не живеели на семейни начала или в общо домакинство. Нямали общи деца.

През време на връзката им частната обвинителка гостувала на подсъдимия, като отивала в дома му, находящ се в гр. С, ж.к. „М“, бл. , вх. , ет. , ап. късно вечер и си тръгвала рано сутрин, поради което не се засичала с майка му, с която той живеел. Двамата пътували през уикенди, излизали на вечери. През периода 2019 г. - 2021 г. често възниквали неразбирателства по между им. Когато се разделяли, подсъдимият ставал особено настоятелен.

Често звънял по телефона на П. Т. и нейни близки, преследвал я.

Веднъж по повод възникнал спор подсъдимият взел чантата с документите и телефона на П. Т. и тя успяла само да си вземе ключовете от дома . През месец февруари 2020 г. подсъдимият посетил работното място на П. Т., ударил я няколко пъти, тя паднала на земята, той продължил да я рита, пръскал я с вода. На следващия ден били нарязани гумите на колата на П. Т., по повод на което тя инициирала гражданско дело срещу подсъдимия, но го загубила. П. Т. подавала жалби и сигнали по повод проявите на подсъдимия към нея, но когато оправяли взаимоотношенията си, ги оттегляла.

2

По повод честите ескалации на напрежение П. Т имала инсталирано приложение на телефона си, посредством което дъщеря – св. А. Т., можела да проследява нейното местоположение.

Към 12.05.2021 г. П. Т. и подсъдимият А. С. били разделени.

На 12.05.2021 г., около 15:30 часа, частната обвинителка П. Т. се прибирала към дома на дъщеря си, в който в този момент живеела, и на ул.

„Коста Лулчев“, малко преди да достигне МОЛ „Скай Сити“ видяла в далечината колата на подсъдимия. Той се приближил, спрял до нейната кола и слязъл. П. Т. отворила прозореца на колата си. Подсъдимият А. С. казал, че иска да поговорят спокойно, като заявил желание да прехвърлят телевизията, която била на негово име. Тъй като П. Т. заявила, че няма лична карта и няма как това да стане на момента, между двамата възникнали пререкания.

Подсъдимият А. С. се пресегнал през прозореца на колата на П. Т. и изгасил двигателя. Хванал я за бузите и казал: „ще те убия и ще те лежа“. П. Т. се опитала няколко пъти да го избута и накрая успяла, запалила колата и потеглила, като междувременно набрала номера на дъщеря си – св. А. Т., като и съобщила, че А. С. я е намерил в ж.к. „Редута“. П. Т. погледнала през огледалото за обратно виждане и видяла, че той вече е влязъл в колата си и кара след нея. Когато получила обаждането на майка си, св. А. Т. била в дома си със своя приятел - св. Н. С., като двамата веднага се запътили да пресрещнат П. Т.. Последната преминала с автомобила си край Зала Универсиада, като през цялото време разговаряла с дъщеря си. Помислила, че е избягала от подсъдимия, но когато се качила на главния път видяла, че той е след нея. В ж.к.. „Редута“, на ул. „Атанас Узунов“ свидетелите А. Т. и Н. С. пресрещнали П. Т.. Малко след това се появил и подсъдимият. Свидетелите му направи сигнал да спре и всички спрели автомобилите си, за да се разберат. П. Т. разказала, че подсъдимият я е стиснал за бузите и е казал, че ще я убие и ще ме излежи, при което той отвърнал, че и това ще стане и няма да се откаже. Свидетелката А. Т. му казала „чакай, чакай да извикам хора да го повториш и пред тях“. Същата вечер свидетелката П. Т., заедно със свидетелите А. Т. и Н. С., отишли в 01 РУ - СДВР, но тъй като било вече късно, лица, намиращи се там, им казали, че трябва да отидат в СРП и там пострадалата да пусне жалба. На следващия ден – 13.05.2021 г. П. Т. подала сигнал в СРП за случая.

След този случай П. Терзийкса се стремяла да не се придвижва сама или да говори с някого по телефона, когато се придвижвала навън, оглеждала 3 се непрекъснато, за да провери дали подсъдимият не я следи, изпитвала ситуативен страх, породен от отправената закана.

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза на св.П. Т., се установява, че възприетите от Т. закани са възбудили у нея преживяване на страх за живота ѝ и сигурността ѝ в условията на системен тормоз от страна на С..

Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на базата на събрания доказателствен материал – показанията на свидетелите А.

Т., П. Т, Н. С. и В М, от заключението на КСПЕ, от писмените доказателства по делото, , справката за съдимост на А. С. и от останалите писмени доказателства, които съдът приобщи по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото.

Съдебният състав подходи внимателно към оценката на свидетелските показания, отчитайки обстоятелството, че свидетелката А. Т се намира в родствени връзки с частния обвинител – св. П. Т., а свидетелят Н. С. има връзка със свидетеката А. Т., както и свидетелката В М е майка на подсъдимия А. С.. Въпреки това съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите кореспондират по между си и с писмените доказателства по делото, не съдържат вътрешни противоречия, пълни са и последователни. Показанията на свидетелите П. Т., А. Т. и Н. С. са подробни, последователни, кореспондиращи и допълващи се по между си и съответстващи на останалия доказателствен материал. Показанията на свидетелката В. М. също се характеризират с ясното, последователност, липса на вътрешни противоречия.

По отношение на датата на инкриминираното деяние – 12.05.2021г. съдът кредитира показанията на свидетелката П. Т, дадени в хода на съдебното производство, а не приобщените по реда на чл. 281 от НПК нейни показания от досъдебното производство, когато е заявила 05.05.2021 г., тъй като свидетелката категорично поддържа твърдението си, че датата е 12.05.2021 г., след прочитане на показанията от досъдебното производство. По отношение на датата показанията кореспондират с тези на свидетелите А. Т. и свидетеля Н. С.. Налице е съответствие между посочената дата 12.05.2021г. и показанията на свидетелите П. Т. и А. Т., че са подали сигнал до СРП на следващия ден. Видно от приложения по делото сигнал на л. 7, преправен на л. 9, от ДП, същият е подаден в СРП на 13.05.2021 г. Тук е мястото да се отбележи, че поради извършената корекция със зачертаване при номерацията на листа в кориците на ДП, в протокола от съдебното заседание, проведено на 29.06.2022 г., неправилно е констатирано, че сигналът е приложен на л. 71, преправен на л. 91 от ДП. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М по отношение на твърдението и, че преди Гергьовден подсъдимият и е споменал за конфронтация с П. Т. на инкриминираното място, тъй като тези нейни показания остават изолирани спрямо заявените пред съда показания на останалите свидетели, както и предвид изтеклия период от време, като 4 свидетелката М. непосредствено преди това изявление посочва „не си спомням“ и неколкократно заявява в разпита си липса на ясни спомени в темпорално отношение.

По отношение на обстоятелството, че П. Т. и А. С. не са живеели на семейни начала и не са живеели в общо домакинство, съдът кредитира показанията на свидетелката В М, според които П. Т. единствено е гостувала за по няколко часа на подсъдимия, излизали са на вечери и са имали общи пътувания, като никога П. Т. не е участвала в домакинството, нито финансово, нито са живеели заедно с подсъдимия. По този въпрос съдът не кредитира показанията на свидетелката А. Т, която с известна несигурност посочва „мисля, че живееха задно“, като макар тя да пояснява, че всички в семейството са го знаели, не посочва никаква конкретика, а същевременно нейният приятел – свидетелят С., споменава в показанията си, че по повод предходна ескалация на напрежение между П. Ти А. С. е посещавал „домът, в който живееше А.“, което, като словесна формулировка съответства на показанията на св. М, че П. Т. единствено е гостувала, но не е живяла в дома на А. С., поради което последното обстоятелство остава недоказано по несъмнен начин. Този извод се подкрепя и от показанията на П. Т., която описва случай, в който подсъдимият е взел чантата и, в която били ключовете от нейния дом.

Съдът намира, че с оглед еднопосочните показания на свидетелите А. Т., П. Т. и свидетеля С., че при разказа на П. Т. за изречената закана подсъдимият С. я е потвърдил с думите „и това ще стане“ следва да се приеме за доказано изричането на заканата, с оглед еднопосочните показания на лицата присъствали по време на деянието и в момент, непосредствено следващ осъществяването му.

Съдът намира, че писмените доказателства следва да се кредитират изцяло, тъй като са в унисон с фактическата обстановка, приета от съда и се подкрепят от свидетелските показания.