Решение № 2249 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2249 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета М. Антонова

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100507513 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Б. И. М. и Л. Р. И. срещу решение № 20025324/27.01.2021г. постановено по гр.д. № 56648/2019г. по описа на Софийски районен съд, 118-ти състав, с което са уважени предявените срещу тях по реда на чл.422 от ГПК и в условията на солидарност от Етажна собственост с адрес: гр. София, ул. ******* и В искове, както следва:

- с правно основание чл.38 ал.1 вр. чл.50 ал.2 т.1 и чл.51 ал.1 от ЗУЕС за общата сума от 312,00 лв., представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на общите части на сградата и за фонд „ремонт и обновяване“ съгласно решение на Общото събрание на собствениците от 26.03.2018г. за периода 01.06.2018г. – 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.02.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл. 38 ал.1 вр. чл. чл.48 ал.1 от ЗУЕС за сумата от 271,60 лв., представляваща разходи за подмяна на хоризонтални тръби съгласно решение на Общото събрание на собствениците от 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.02.2019г. до окончателното й изплащане;

- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 13,87 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на общия размер на главниците – 583,60 лв. за периода 01.07.2018г. – 14.2.2019г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 1

ГПК от 07.03.2019г. по ч. гр.д. № 9640/2019г., както и в частта за присъдените с осъдителен диспозитив разноски в заповедното производство и първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при нарушение на процесуалния и материален закон. Навеждат се възражения, че производството е недопустимо, поради липса на активна процесуална и материална легитимация на ищеца да претендира плащане на процесните суми, доколкото единствено управителя/управителния съвет на ЕС има правомощия да представлява същата. Евентуално – твърди, че петитума на исковете е неясен, сумите се претендират въз основа на нищожни и незаконосъобразни решения на Общото събрание, както и че претендираните вземания са погасени по давност, респективно – плащане.

В срок по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна – ЕС е депозирала писмен отговор, с който оспорва доводите във въззивната жалба като неоснователни, твърди, че обжалваното решение е допустимо и правилно и счита, че следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите в жалбата за недопустимост на решението, поради липса на надлежна процесуална легитимация от страна на ищеца - „Х.Д.“ООД, следва да се направи уточнението:

Не могат да бъдат споделени оплакванията на въззивниците, че исковете срещу тях са предявени при липса на представителна власт.

На първо място, „Х.Д.“ООД е подало чрез адв. О. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и искова молба по чл.422 от ГПК след възражение по чл.414 от ГПК от длъжниците, като представител на ЕС и не се претндират права възникнали в правната сфера на дружеството „Х.Д.“ООД, напротив същото се легитимира като представляващ ЕС, находяща се в гр. София, ул.

*******. Дружеството „Х.Д.“ООД не е процесуален субституент на ЕС по смисъла на чл.26 ал.2 от ГПК, тъй като не предявява чужди права от свое име, напротив действа от 2 името и за сметка на ЕС, която именно е представляваната страна в производството.

Тълкуването на разпоредбите по чл.23 ал.3 и ал.4 от ЗУЕС направено от въззивниците, не съответства на смисъла и духа на закона.

Съгласно чл. 23 ал. 4 изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят, а при съобразяване на чл. 19 ал. 8 ЗУЕС – лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете: 1) предявени срещу тях във връзка с общите части, както и 2) предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Съгласно чл. 23 ал. 4 изр. 2 ЗУЕС по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет /управителят/ представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. С чл. 23 ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците. Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава Пета на ГПК налага извод, че чл. 23 ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон досежно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, касаещи облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23 ал. 4 изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ или лицето по чл. 19 ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19 ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен с лицето по чл.

19 ал. 8 ЗУЕС, какъвто в случая е представен по делото.

Освен това е налице и учредена надлежна представителна власт „Х.Д.“ООД да представлява ЕС, находяща се в гр. София, ул. ******* по смисъла на чл.11 т.11 от ЗУЕС /решение от 29.01.2018г./ , а именно – да събира просрочени задължения на етажните собственици, както и правото да упълномощава адвокат, който да предприеме всички законоустановени действия по защита интересите на етажните собственици във връзка със събиране на вземанията им срещу неизправните съсобственици, като в рамките на надлежно учредената представителна власт дружеството е упълномощило адв. З. О., която представлява заявителя/ ищец и въззиваема страна в настоящото производство – етажната собственост.

По делото няма данни за отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС на решението за избор на професионалния домоуправител, респективно упълномощаването му за събиране на просрочени вземания в полза на ЕС.

ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40 ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира етажният собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на последния, респективно на ответницата, отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е дали 3 ответниците са били надлежно уведомено за взетите решения, тъй като този факт е относим единство към преценката за спазването на едномесечния преклузивен срок за предявяването на иска за оспорване взетите решение на ОС на ЕС. При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40 ал. 1 ЗУЕС, единствено в което производство съдът е компетентен да прецени тяхната законосъобразност, взетите решения на ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен контрол, какъвто ответниците целят да бъде осъществен в настоящото производство, съответно инцидентно позоваване на пороци на същите /в подкрепа на изложеното - решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС/.

Следователно взетите решения от ОС на ЕС при липса на оспорване по съответния ред и в преклузивните срокове, се стабилизират и имат обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.

Предвид горното, както исковата молба, така и заявлението по чл.410 от ГПК са подадени от легитимирана страна, съответно обжалваното решение е постановено при наличие на всички абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на производството.

Досежно наведените доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият състав намира следното:

Общото събрание на етажните собственици е компетентно да приема годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/ – чл. 11, ал. 1 т. 4 ЗУЕС, както и да приема план и решения за извършване на ремонти, обновяване, реконструкции, преустройства, подмяна на общи инсталации и оборудване и други дейности в общите части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и да одобрява годишния отчет на управителния съвет /управителя/ за изпълнението му – чл. 11 ал. 1 т. 8 вр. чл.48 ал.1 ЗУЕС.

Бюджетът на етажната собственост включва очакваните разходи и приходи във връзка с управлението, ползването, поддръжката и ремонта на общите части на сградата. Обичайният начин, по който се формира бюджета на етажната собственост, е като първо се прогнозира какъв ще е размерът на разходите и едва след това въз основа на така направеното предположение се определят приходите – вноските, които ще дължат собствениците, ползвателите и/или обитателите на самостоятелни обекти в сградата.

В годишния бюджет на етажната собственост могат да бъдат включени следните разходи: 1/ Разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост /чл. 48 ал. 8 ЗУЕС, чл. 51 ЗУЕС/, като в разпоредбата на според § 1 т. 11 от ДР на ЗУЕС е посочено какво могат да включват /неизчерпателно/; 2/ Разходи за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване / като императивно законът е посочил, че разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата - чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, решенията за извършване на ремонт и разходите за тях могат да бъдат:1. За извършване на необходим ремонт /§1 4 т.8 от ДР на ЗУЕС/;2. За неотложен ремонт /§1 т.9 от ДР на ЗУЕС/; 3. Полезен ремонт /§1 т.12 от ДР на ЗУЕС/, като за последния е предвидена разлика в кворума и мнозинството за взимане на решения /чл.17 ал.2 и чл.15 ал.1 от ЗУЕС/.; 3/ Разходи във връзка с Фонд "Ремонт и обновяване" /чл. 50 ал. 2 т. 1 ЗУЕС/; 4/ Разходи за извършване на подобрения в общите части на сградата – те следва да бъдат предвидени в бюджета на етажната собственост само ако има предходно решение на Общото събрание за извършването на подобни подобрения, взето с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части /чл. 11, т. 10, б. "а" и чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС/ и 5/ Разходи за обслужване и погасяване на отпуснати в полза на етажната собственост кредити – те следва да бъдат предвидени в бюджета на етажната собственост само при наличието на предходно решение на Общото събрание за получаване на кредити за извършване на необходим или неотложен ремонт или за получаване на кредити за извършване на полезни разходи, взето с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части /чл. 11, т. 12 б. "а" и "б" и чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС/.