Решение № 70 от 12.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Гетов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Цветомила Данова при участието на секретаря Теодора Цв. С.а в присъствието на прокурора А. Г. С. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604908 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 192 от 18.04.2023 г. по НОХД 17 511 /2021 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 10-ти състав е признал подсъдимата С. Ц. С. з а НЕВИНОВЕН за това, че това, че на 09.05.2021 г., около 22:50 ч. в гр. София, на бул. „Алея Пейо Яворов“, срещу входа на къпалня „Мария Луиза“, без надлежно разрешително съгласно Единната Конвекция за упойващи вещества на ООН, ратифицирана от РБ и съгласно чл.З, ал.2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл.З, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина“ държал високорискови наркотични вещества амфетамин, с нето тегло 7.65 грама, с процентно съдържание на активното вещество - 5 %, на стойност - 229.50 лв. /двеста двадесет и девет лева и петдесет стотинки/, като амфетаминът подлежи на контрол съгласно Единната Конвекция за упойващи вещества на ООН. ратифицирана от РБ и съгласно чл.З, ал.2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл.З, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени в хуманната и ветеринарната медицина“, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.З, т.1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК първата инстанция е постановила разноските да останат за сметка на Държавата.

Против така постановеното решение е постъпил протест, в който се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Навеждат се твърдения за достатъчна 1 доказателствена съвкупност за постановяване на осъдителна присъда, като се посочват в тази връзка свидетелските показания и се посочва, че държането на наркотичното вещество е осъзнато от страна на подсъдимото лице. В заключение се прави извод, че следва да се отмени първоинстанционния съдебен акт и вместо него да се постанови осъдителна присъда.

Депозирано е и допълнение от протест, в който прокурорът излага допълнителни съображения към протеста си. Изтъкват се съображения, че държането на наркотичното вещество е станало на посоченото в обвинителния акт място. В тази връзка се посочват показанията на полицейските служители, както и съставения протокол за доброволно предаване. Оспорва приетите от районния съд изводи, че в настоящия случай е налице „дума срещу дума“ по отношение на изложеното от подсъдимия и полицейския служител.

Критикува се и приетото от съда, че не е доказан часовия диапазон на осъществяване на престъплението, въз основа на което не е спазено изискването за установеност на време и място на извършване на деянието. Представителят на СРП оспорва и аргументите на районната инстанция по отношение на отказа да се приобщят показанията на свидетелите от досъдебното производство.

В проведеното закрито съдебно заседание на 30.08.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага ангажирането на нови доказателства.

Представителят на СГП в производството пред

Софийски градски съд поддържа депозирания протест по изложените в него доводи и изтъква, че е налице вътрешна противоречивост в направените изводи от страна на първоинстанционния съд, досежно обясненията на подсъдимото лице. Изтъква доводи, че осъщественото деяние е продължено престъпление затова е посочен часа на предаване на наркотичното вещество. Излага доводи за разминаването между мястото на предаване на наркотика и мястото, на което за първи път е констатирано наличието му от полицаите.

Защитникът на подсъдимото лице – адв. Т. коментира изведения в обвинителния акт час на извършване на деянието, както и часовия диапазон, в който подсъдимото лице е било задържано от полицаите, както и съдържанието на съставения протокол за доброволно предаване, в който не е посочен конкретен час. Отправя се критика към липса на осъществяване на процесуално-следствено действие с поемни лица. Навеждат се доводи за липса на установеност на вината на подсъдимия С., като се анализират показанията на свидетеля Р. в посока на липса на съответствие на времевото измерение, посочено от свидетеля, и това описано в обвинителния акт. В заключение иска от въззивния съд да потвърди оправдателната присъда.

С. С. поддържа становището на защитника си.

В правото на последна дума подсъдимото лице посочва, че е невинен и иска съда да потвърди съдебния акт на районната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелски показания на Ю.Х.Й. /л. 60 – 61 от 2

СП пред СРС/, Б.И.М. /л. 86, л. 147 – 148 от СП пред СРС/, И. Р. /л. 111 113 от СП пред СРС, показания на свидетеля на л. 9 от ДП са прочетени на осн. чл. 281, ал.. 4 вр. ал.1, т.1 от НПК/, обяснения на С. С., протокол за доброволно предаване /л. 10 от ДП/, експертна справка /л. 13 от ДП/, справка за съдимост, копие от книга за задържани лица /л. 125 -130 от СП пред СРС/, способи за доказване – комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 32 – 36 от ДП/, протокол за извършена № 421- Х/2021 физикохимична експертиза /л. 40 – 45 от ДП/.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Настоящия съдебен състав намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Пред предходната инстанция са разпитани полицейските служители Ю.Й. и Б.М. осъществили рутинна проверка на подсъдимия. За инкриминирания случай полицаите не успяват да възпроизведат никакъв спомен, нито за конкретно задържаното лице, нито обстоятелства, свързани с осъществяване на конкретно престъпление. Двамата свидетели излагат данни за служебните си задължения и как процедират по време на проверка. С оглед на което районния съд резонно е определил показания на свидетелите от съдебното производство като неинформативно по отношение на повдигнатото обвинение.

Районният съд е подложил на обстоен анализ свидетелските показания на И. Р., присъствал на осъществената спрямо подсъдимия проверка. Въззивната инстанция споделя разсъжденията на районния съд относно кредитирането на твърденията на свидетеля по отношение на установената локация, по която са се движели с автомобила, управляван от С.

С., състоялата се проверка от полицейските служители, както и задържането на подсъдимия и придвижването му с полицейския автомобил към компетентното районно управление.

Посочените обстоятелства съдът правилно е констатирал, че са в синхрон с писмената доказателствена съвкупност, в това число съставените документи по повод резултатите от полицейската проверка. Основателно предходната инстанция се е доверила на изложеното от страна на свидетеля Р. относно времевия отрязък, през който е осъществена полицейската проверка, като съдът резонно е кредитирал твърденията на свидетеля, отчитайки липсата на доказателства в обратна посока. Въззивната инстанция споделя и разсъжденията на районния съд относно липсата на информативност на показанията на свидетеля Р. в частта относно държането на наркотичното вещество. Правилно проверяваната инстанция не е кредитирала изложеното от свидетеля обстоятелство, че полицейската проверка е била осъществена от 5 -6 служители, които са се придвижвали с две полицейски коли, тъй като посоченото твърдение се намира в противоречие с останалите изложени обстоятелства от свидетеля, както и с приобщеното писмо в кориците на делото, от което е видно кои лица са осъществили проверката.

Пред районната инстанция е дал обяснения С. С., като при анализа им съда съобрази двояката им природа на доказателствено средство и средство за защита. Предвид което въззивната инстанция прецени, че твърденията на подсъдимия С. следва да бъдат частично кредитирани относно обстоятелствата, че е бил спрян за проверка, както и задържането му и последващото му отвеждане в районното управление. Изложените твърденията на С. касаещи начина на попадане на наркотичното вещество в негово владение, както и проведената между него и полицейския служител комуникация не следва да бъдат взети предвид, тъй като не се подкрепят от доказателствената съвкупност и си противоречат със свидетелските показания на Б.М.. От друга страна, съдът съобрази спецификата на 3 обясненията и възможността подсъдимия да изгражда защитна версия чрез изложеното пред съда като твърдения.

При изграждане на фактическите си изводи въззивният съд взе предвид приобщената писмена доказателствена съвкупност. Посредством съставения протокол за доброволно предаване се установява предаването от фактическата власт на подсъдимия С. към полицейските служители на бяло прахообразно вещество на бучки в полиетиленово пликче.

Съгласно съдържанието на съставения протокол като времеви отрязък на обективираното действие в създадения писмен документ е посочена само датата – 09.05.2021г. и мястото на предаване, което е 01 РУ- СДВР, като липсва конкретен часови диапазон, посредством който да се констатира с категоричност до кой момент подсъдимото лице е упражнявало фактическа власт върху доброволно предадената вещ.

В конкретното наказателно производство съдът ползва и заповедта за задържане на подсъдимия в частта относно установяване на точния час предвид описания в обвинителния акт времеви период на осъществяване на престъплението. Съгласно съдържанието на заповедта С. С. е задържан в 22.40 часа на 09.05.2021 г.

Съдът се довери на изготвената експертна справка, съгласно която предаденото доброволно вещество от страна на подсъдимия С. съставлява амфетамин с нетно тегло 7,65 грама. Резултатите от осъществената справка съвпадат със заключението на физикохимичната експертиза, която съдът кредитира като относима и компетентно изготвена.

Този съдебен състав кредитира и изготвената КСППЕ, от която се установи психичната годност на подсъдимия и неговата вменяемост към момента на инкриминираното деяние.

С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: