Акт от 02.04.2019, Районен съд - Ардино
- Съд
- Районен съд - Ардино
- Дело
- 154/2018
- Подписан
- 02.04.2019
- В сила
- 17.02.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258- 259 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
Ардино,
02.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в публично заседание проведено на
13.03.2019 г, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН П. при секретаря Неше Исмаил, като разгледа докладваното от съдията Гр.дело № 154 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 258 и чл. 266, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД
, със седалище и адрес на управление: Стара Загора, ***, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Е.Е., чрез адвокат С.П.Т. със съдебен адрес:*** против
В.С.Д., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 258 и чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, при цена на иска: 22 742.70 лева, от които главница:
18 923,98 лева и лихва: 3818,72 лева;
В исковата молба се посочва от ищеца, че през месец май
2013 г. ответникът В.Д. се е свързал с управителя на ищцовото дружество, като му обяснил, че притежавал имот в с. Калитиново, общ. Стара Загора. Имотът по същество представлявал стопански двор, в който били монтирани сушилни за изсушаване на тютюн и искал да намери строител, който да направи над сушилните за сушене тютюн, който той самия произвеждал, обработвал и продавал, метален навес за предпазване от външни мтеорологични влияния.
Посочва се, че като „ДИ ЕН СИ ГРУП“ ООД, е юридическо лице, което от дълги години упражнява и по занятие строителна дейност, законния представител на дружеството проявил интерес към направеното от Д. предложение. След като страните се срещнали на място в стопанския двор в с. Калитиново и обсъдили какво следва да бъде изпълнено на обекта, управителят на дружеството и ищец в настоящето производство изготвил на 10.03.2013 година офертно предложение, в което е посочил по видове, стойност и количество всички материали и видове СМР, които да бъдат извършени на обекта. Същото било категорично одобрено от ответника В.Д., в резултат на което това офертно предложение станало неразделна част от подписания между страните договор от 11.06.2013 г. за изпълнение СМР на обект Складова база, с Калитиново. Сочи се, че в уговорения между страните срок, представляваното от ищеца дружество изпълнило качествено и в срок, в полза на ответната страна следните видове СМР на обект Складова база, с Калитиново, а именно: Анкерни планки с мустаци 14 броя на обща стойност 122.64 лева, Носеща греда
- СОП -100, 100.4 - заготовка и монтаж, вкл. миниминиране и боядисване- 4 броя на обща стойност 5 249.44 лева, Столици- 14 броя на обща стойност 470.40 лева, Доставка и монтаж на гумени уплътнители по врати и сушилни- на обща стойност 1 680.00 лева, Закладни части на обща стойност 33.60 лева, Заготовка, доставка и монтаж олук- на обща стойност 370.70 лева, Заготовка доставка и монтаж на I.T ламарина- на обща стойност 7 663.20 лева, Заготовка доставка и монтаж на Ф 100 мм- на обща стойност 180.00 лева, като всичко това възлизало на обща стойност 18 923,98 (осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и деветдесет и осем ) с ДДС. Твърди се, че дружеството-ищец е изпълнило точно и добросъвестно поетите по силата на договорното споразумение задължения, като за отчитане и приемане на извършените работи са били съставени и подписани от страните съответния протокол за приемане на работа - Акт- образец 19/02.07.2013. В същия е било отразено, че извършените от дружеството– ищец дейности на горепосочения обект са изпълнени без забележки и подлежат на заплащане. Твърди се, че след като изпълнителят е изпълнил възложената работа и същата е приета от Възложителя без възражения /видно от двустранно подписания между страните приемно- предавателен протокол- акт- обр.
19/02.07.2013 г./, възникнал реципрочното задължение на Възложителя, ответник в настоящото производство, инкорпорирано в нормата на чл. 3 от подписаното между страните договорно съглашение, а именно - да заплати стойността на извършената работа. Съгласно посочената разпоредба, възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя извършените СМР по доказани действителни количества и по офертните му единични цени въз основа на подписан акт 19, в срок до 3 работни дни. Въпреки обаче, че задължението на възложителя да заплати на изпълнителя дължимото договорно възнаграждение е ликвидно и изискуемо/ налице е изпълнена работа- /подписан акт 19/ и тридневния срок за плащане, считано от 03.07.2013 г./денят следващ падежа на задължението, е изтекъл/, възложителят отказвал доброволно да престира на възложителя полагащото му се възнаграждение. Посочва се, че при всеки разговор с него относно плащането на дължимото възнаграждение към дружеството изпълнител по договора за изработка, ответникът твърдял, че не разполагал с парични средства, за да им се разплати. Следователно към настоящия момент В.С.Д., ЕГН: ********** дължал на "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД сумата в размер на 18 923,98 (осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и деветдесет и осем ) с ДДС, представляваща главница- неплатено възнаграждение за изпълнена от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и приета от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ работа на обект „Складова база“, с. Калитиново, съгласно сключения между страните договор за СМР от 11.06.2013 г. и акт обр. 19/02.07.2013 г., както и законна лихва за обезщетение от 08.07.2013 г. С оглед на гореизложеното, се счита, че ищцовото дружество е изпълнило в пълен обем договорните си задължения, а ответника по иска се намирал в забава по отношение на задълженията си за заплащане на дължимите възнаграждения за извършена и приета работа по договор за изработка. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва в деня на забавата. В настоящия случай дружеството ответник е изпаднало в забава по отношение на плащане на дължимото към ищеца възнаграждение в деня, в първият работен ден, следващ изтичането на тридневния срок, от приемането на изпълнената от тях работа / подписването на Акт - обр. 19/02.07.2013 г./, а именно от 08.07.2013 г. Следователно размерът на обезщетението за неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца дължимото договорно възнаграждение, за периода от 08.07.2013 г. началото на забавата до датата на подаване на исковата молба, върху неплатената главница от 18 923,98, възлизало на сумата от 3 818,72 лева. Предвид гореизложените данни общото задължение на В.С.Д., ЕГН: ********** към "ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД възлизало в размер на сумата от 22 747,70 /двадесет и две хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет ст./ Ето и защо, с оглед просрочеността на вземането, за ищеца било налице правен интерес от предявяване на иск за събиране на вземането, породено от възникнало между страните правоотношение - договор за изработка от 11.06.2013 г. и Акт – обр.
19/02.07.2013 г., удостоверяващ изпълнението/ респ. приемането на изпълнената на процесния обект.
Предвид гореизложеното, моли страните да бъдат призовани на съд и след като съда се убеди в основателността на молбата на ищеца, да постанови решение, с което да осъди В.С.Д., ЕГН: **********,***,ответник в настоящото производство, да заплати на ДИ ЕН СИ ГРУП" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ***, ЕИК *********, представлявано от Управителя Е.Е., сумата от общо 22
747,70 /двадесет и две хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет ст./, от които - сумата от 18
923,98 (осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и деветдесет и осем ) с ДДС, представляваща главница - неплатено възнаграждение за изпълнена от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и приета от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ работа на обект „Складова база“, с.
Калитиново, съгласно сключения между страните договор за СМР от 11.06.2013 г. и Акт– обр. 19/02.07.2013 г., както и сумата от 3 818,72 лева ( три хиляди осемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и две ст.), представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 08.07.2013 г.
- началото на забавата до датата на подаване на исковата молба, върху неплатената главница от 18923.98, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Моли се съда да осъди ответника да им заплати разноските, направени в настоящото съдебно производство.
Съдът е приел представените писмени доказателства на ищеца при образуване на производството с Определение № 198/01.11.2018г., което е постановено в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, както и тези, за които е разпоредил представянето им по време на разглеждане на делото. Направени са доказателствени искания, които съдът е допуснал и уважил.
В ОСЗ ищецът се явява лично и се представлява от адвокат С.Т. от СтАК. В ход по същество и в представената писмена защита исковата молба се намира за основателна и напълно доказана със събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника В.С.Д., ЕГН: **********,***, чрез процесуален представител-адвокат Д.Ч. от КАК, надлежно упълномощен, е депозиран отговор по исковата молба. Направено е възражение по чл. 105 от ГПК за местна подсъдност на делото, което е било уважено от съдът, пред който делото е образувано и изпратено на съответния компетентен съд за неговото разглеждане.
Ответникът намира предявеният против него иск с правно основание чл. 258 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 18 923.98 лева, представляваща главницата на неплатено възнаграждение за изпълнение по договор за поръчка и по чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 3 818,72 лева, представляваща мораторната лихва за забавено плащане по главницата за периода от 08.07.2013 г. до датата на депозиране на ИМ пред съда- 11.06.2018 г. за недопустим, а твърдяните от ищеца обстоятелства за неоснователни и недоказани.
Не се сочат писмени доказателства от ответника; По доказателствата представени от ищеца- Моли от доказателствата представени от ищеца, да бъде изключено заверено копие от Договор (преценен като договор за изработка) от 11.06.2013 г. сключен между ищеца като изпълнител и ответника като възложител, като във връзка с твърдяните обстоятелство, че подписът на възложител не бил положен от ответника по делото, прави искане за откриване на процедура по чл. 193, ал. 1 от ГПК, относно положения подпис на възложителя в този договор. По това искане съдът се е произнесъл в ОСЗ и е допуснал извършването на СГрЕ, чието заключение е прието по делото, а на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, съдът с определение е признал, че оспорването на документа, който се ползва като пислено доказателство от ищеца, не е доказано от ответника.
Съдът с определението си за насрочване на делото в открито съдебно заседание е ЗАДЪЛЖИЛ ищцовата страна до първото по делото ОСЗ да представи Договор (преценен като договор за изработка) от 11.06.2013 г. сключен между ищеца като изпълнител и ответника като възложител, Офертно предложение- Количествено стойностна сметка от 10.06.2013 г. и Акт, Обр. 19 (КСС) № 1от 02.07.2013 г. в оригинал.
Съдът, след преценка на приетите писмени и събрани гласни доказателства по делото, преценени поотделто и с съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото
Заключение на ВЛ по допуснатата Съдебно графологична експертиза, чието извършване е било уважено при условията на чл. 193, ал. 1 от ГПК, се установява, че подписът на ВЪЗЛОЖИТЕЛ в договор (преценен като договор за изработка) от 11.06.2013 г е бил положен лично от ответника по делото- В.С.Д..
При това положение, въз основа на представеното заключение на ВЛ по извършената СГрЕ и показанията му от СЗ в насока авторството на положения подпис за възложител в този договор, съдът е признал оспорването за недоказано, т. е., че документът, чието оспорване се иска, е истински.
При това положение доказан от ищеца се явява факта на твърдяното от него обстоятелство, че на 11.06.2013 г. в стопански двор находящ се в с. Калитиново, област Стара Загора, между ответника В.С.Д. в качеството му на възложител и „ДИ ЕН СИ- ГРУП“- Стара Загора, представлявано от Е. Енев в качеството му на изпълнител, е бил сключен процесния договор (преценен като договор за изработка), с посочените в него условия и работа.