Решение № 68 от 22.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500692 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от „Ресурс Варна“ ЕООД, чрез юрисконсулт В. А. срещу решение № 1065/22.10.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 253/2025г., в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на И. П. Т., ЕГН ********** и Ж. П. Т., ЕГН **********, действащи със съгласието на своята майка и законен представител Т. Г. Г. сумите от по 46 547 лева, представляващи неизплатени части от суми по договор за спогодба от 04.01.2022г., с който е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука с възходящ на ищците, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2025г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумите от по 12 443,48 лева, за всеки един от ищците, представляващи мораторна лихва върху главниците за периода 01.02.2023г. – 06.02.2025г. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Посочените в обжалваното решение стойности, следва да се считат за такива в евро, с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени инструменти – чл.11, ал.2 ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ присъдените с обжалваното решение суми са: по 23 799,10 евро за всеки от въззиваемите - неизплатени части по договор за спогодба от 04.01.2022г., с който е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука и по 6 362,25 евромораторна лихва върху главниците за периода 01.02.2023г. – 06.02.2025г.

1

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на процесуалните правила, материалния закон и в противоречие на събраните доказателства. Съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като заявените претенции са за обезщетения за неизпълнение на договорни задължения по чл.79 ЗЗД, а в мотивите на решението е прието, че основание за присъждане на обезщетението е чл.200, ал.4 КТ, каквото основание, не е било въвеждано. Не са обсъдени всички факти и доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора.

Не е обсъдено възражението на въззивника, че при подписване на споразумението от 04.01.2022г. пълномощника на ищците - адв. Женя Т. е действала извън рамките на предоставената й представителна власт при договарянето на клауза, пораждаща автоматично задължение за плащане от страна на работодателя при отказ на застрахователя. Същата не е била овластена да договаря допълнително плащане от страна на работодателя и да води преговори след извършеното първоначално плащане, поради което и подписването на споразумението в частта, с която се предвижда възможност за допълнително плащане от страна на работодателя при отказ от застрахователя, надхвърля предоставената представителна власт и на основание чл.42, ал.2 ЗЗД посочените клаузи от споразумението са унищожаеми и не обвързват „Ресурс Варна“ ЕООД. В противоречие с текста на споразумението и електронната кореспонденция между страните преди подписването на същото, съдът неправилно е интерпретирал клаузата на т.3 от споразумението. Излага се също, че първоинстанционния съд е приел, че задължението за плащане на остатъка от 46 547лв. на всеки ищец произтича от споразумението, без да съобрази, че съгласно чл.200, ал.3 КТ работодателят отговаря само за вреди, които не са покрити от обществено осигуряване или застраховка. Изложени са и твърдения, че предвид доводите, изложени в постановлението на ВРП за прекратяване на НП от 07.11.2022г., че не се касае за трудова злополука, отказът на застрахователя за плащане не води автоматично до отговорност на работодателя. По подробно изложени доводи и съображения, се отправя искане за обезсилване на решението като недопустимо, евентуално същото да се отмени и постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемите И. П. Т. и Ж. П. Т., действащи със съгласието на своята майка и законен представител Т. Г., чрез адв. Н. Д. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят за потвърждаване на решението в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноските по делото.

Решението в частите, с които предявените искове по чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за разликите от 12443,48 лева до 12457,95лв. и за 31.01.2023г. не е обжалвано и е влязло в сила.

Предвид извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съгласно който въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, доколкото е постановено по редовна искова 2 молба, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Предявените искове са с правно основание чл.79 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд правилно е приел, че между страните са възникнали облигационни отношения въз основа на сключения договор, наименован споразумение от 04.01.2022г., с което ответникът „Ресурс Варна“ ЕООД е поел задължение да заплати на всеки от ищците като наследници на починалия при трудово злополука негов работник обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 86 547 лева, от които сумите от по 40 000лв. за всеки от наследниците е следвало да се заплати в срок от три дни от подписване на споразумението по посочена банкова сметка, с титуляр законния представител на децата, а остатъка от по 46 547лв. при условие, че застрахователното обезщетение, дължимо по застрахователна полица № 580001001020, сключена със застрахователя „Уника Живот“ АД не бъде изплатено от застрахователя.

Предвид наведените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства и въззивната инстанция приема, че страните са валидно обвързани от клаузите на споразумението, като се е сбъднало условието, посочено в договора – неплащане на застрахователното обезщетение в размер на по 46 547 лева от страна на застрахователя, поради което и за ответника се е породило задължение да заплати на ищците посочените суми съобразно договореното.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищците Ж. П. Т., р. на **.**.****г. и И. П. Т., р. на **.**.****г., действащи със съгласието на своята майка Т. Г. Т., са деца на П. И. Т., починал на **.**.****г., който приживе е бил служител на ответника. С разпореждане № 5104-03-59/14.01.2022г. на ТП на НОИ Варна смъртта на П.

И. Т. е призната за трудова злополука. На 04.01.2022г. между ответното дружество като работодател на П. И. Т. и наследниците на последния е сключено споразумение, с което ответникът е поел задължение да заплати на всяко от децата на починалия служител сума от по 86 547 лева, представляващи обезщетение за вредите вследствие на настъпилата смърт на баща им. Страните са се договорили сумите от по 40 000лв. от общо уговорените суми за всяко от децата да се заплати в срок от три работни дни от подписване на споразумението, а остатъците до общо договорения размер на обезщетенията за всяко от децата да бъде заплатена при условие, че застрахователят не заплати застрахователното обезщетение по посочена застрахователна полица, сключена със застрахователя. Не е спорно, че съгласно уведомление от 09.01.2023г., „Уника живот„ АД е отказало да удовлетвори застрахователна претенция № 2058010001, образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт на наследодателя на ищците.

Сумите от по 40 000лв. са заплатени в полза на всяко от децата в посочения в споразумението срок.

3

По делото е представена покана вх. № 23-0002/17.01.2023г., с която законния представител на ищците е поканил ответното дружество да заплати пълния размер на договореното със споразумението от 04.01.2022г. обезщетение – суми в размер на по 46 547 лв. за всяко от децата в 14 дневен срок от получаване на поканата.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените от въззивника възражения, че споразумението от 04.01.2022г. не е породило действие, поради липса на представителна власт на процесуалния представител на ищците, евентуално поради допусната очевидна фактическа грешка при учредяване на представителството на пострадалите лица. В настоящия случай ответника няма право да се позове на недействителност по чл.42, ал.2 ЗЗД, поради пороци на представителната власт на представителя на другата страна по споразумението. Съгласно задължителните разяснения дадени ТР №5/12.12.2016г.на ОСГК на ВКС, доколкото мнимо представляваният разполага с правото да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и само той може да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с правото да потвърди, няма право и правен интерес да се позовава на недействителността.

Видно от посоченото в споразумението от

04.01.2022г. децата И. и Ж., чрез своя законен представител Т. Г. Г. са страни по споразумението, които са били представлявани от адв. Т., поради което и единствено те имат право да се позоват на недействителност на това споразумение при доводи за липса на представителна власт на лицето, което ги е представлявало. Ответното дружество като насрещна страна по споразумението не разполага с такава възможност.

Не се установява и очевидна фактическа грешка относно учреденото представителство, предмета и страните по споразумението, които да обосновават извод за недействителност на същото. Безспорно от текста на споразумението, се установява, че страни по него са ищците в качеството им на низходящи на починалия П. И. Т., от една страна и от друга- бившия работодател на починалия им наследодател - ответното дружество. Към момента на сключване на споразумението детето И., р. на **.**.****г. е на ** години, а Ж., р. на **.**.****г. на ** години, като двете деца са били представлявани от тяхната майка и законен представител Т. Г.. Изрично в споразумението е посочено, че уговореното обезщетение е платимо в полза на децата, чрез тяхната майка, по банкова сметка, на която тя е титуляр.

Сключеното между страните споразумение е с предмет уговаряне на обезщетение за настъпила смърт на служител, призната за трудова злополука с акт на съответния компетентен административен орган, което е дължимо от работодателя на наследниците на починалия служител. От анализа и тълкуването съгласно правилата на чл.20 ЗЗД на клаузите на споразумението безспорно се установява, че ответното дружество е поело задължение да изплати обезщетение в размер на по 86 547 лева за всеки един от наследниците на починалия при трудова злополука служител. В първи раздел на споразумението е посочено, че дружеството се задължава да заплати обезщетение в размер на 86 547 лева на всеки един от наследниците на починалия в следствие на трудова злополука служител; в раздел ІІ от споразумението дружеството е поело задължение да заплати суми от по 4

40 000лева за всяко от увредените лица, в срок от три работни дни от подписване на споразумението. Изрично в раздел ІІІ е посочено, че размерът на обезщетението за всеки от наследниците, представляващ сумата от 86 547 лева е формиран като сбор от дължимото застрахователно обезщетение от застраховател „Уника живот“ АД, изчислена съгласно полица №