Решение № 7991 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7991 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110146950 по описа за 2025 година намери следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от С.В.Т.И. против Б. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на ищеца сумата от 2586 лева, представляващи цена на стоки, заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане и сумата от 24,81 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.08.2025 г. до 23.09.2025 г. Ищецът твърди, че по силата на сключен договор от 31.07.2025 г. възложил на ответника изработката на 300 бр. рекламни памучни чанти. Били уговорени срок за изпълнение до 14.08.2025 г. и възнаграждение в размер на 2586 лева, платено от ищеца на 04.08.2025 г. Ищецът твърди, че ответникът не изработил чантите в уговорения срок, след който изпълнението станало напълно безполезно за него. Поради това на 18.08.2025 г. уведомил ответника, че счита договора за развален и го поканил в срок от пет работни дни да възстанови платената сума от 2586 лева. Ответникът не сторил това, поради което ищецът счита, че платената сума му се дължи. Счита също така, че поради изтичането на петдневния срок, на 26.08.2025 г. ответникът изпаднал в забава и дължал мораторна лихва. За удовлетворение на вземането си подал молба за обезпечение на бъдещ иск, въз основа на която била издадена обезпечителна заповед. Моли съда да осъди ответника да заплати търсените суми.

Претендира разноските в настоящото и обезпечителното производство. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Оспорва твърдението за наличие на уговорен срок. Твърди, че не бил уведомен за конкретното събитие, за което била възложена поръчката. Счита, че ищецът нямал право да се откаже от договора, поради което нямал и право да претендира процесните суми на отпаднало основание.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно 1 призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представители, чрез които поддържа исканията си. Ответникът не изпраща представител, подава писмена молба, с която също поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: от ищеца по делото бяха представени преписи на имейл кореспонденция, водена между страните (л. 10 и л. 11 от делото) от която е видно, че на 30.07.2025 г. ищецът е изпратил до ответника поръчка за 300 бр. торбички, както и дизайни за щамповането им.

На същата дата ответникът е отправил до ищеца оферта за цена от 2,40 лева за брой торбичка и е заявил срок между 8 и 10 дни след потвърдена и заплатена поръчка. На 31.07.2025 г. ищецът е приел поръчката. Между страните не се спори, че посочените в кореспонденцията имейли са ползвани именно от тях, не се спори и провеждането на самата кореспонденция с такова съдържание.

На 04.08.2025 г. ответникът е изпратил на ищеца отново по имейл проформа фактура № *** от 04.08.2025 г., за сумата от 2586 лева, препис от която е приложен на л. 19 от делото. На същата дата ищецът е заплатил тази сума, видно от представения по делото препис на платежно нареждане (л. 25 от делото). Плащането е направено по банковата сметка, посочена в проформа фактурата. Видно от представения препис на продължаващата имейл кореспонденция (л. 36 от делото) на 18.08.2025 г. ищецът е изпратил на ответника уведомление (л. 33 до л. 35 от делото), с което счита сключения между страните договор за развален и е отправил до ответника покана за връщане на заплатеното възнаграждение в петдневен срок от получаването.

Между страните са безспорни фактите, че към момента на приключване на съдебното дирене ответникът не е изработил торбичките и не е заплатил търсената сума.

На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи: ищецът претендира заплащане на сумата от 2586 лева – заплатено възнаграждение по развален договор за поръчка. За установяване на това субективно право е необходимо да се установят следните факти: 1) сключен между страните договор; 2) неизпълнение от страна на ответника на задължението му да изработи торбичките в дадения за това срок; 3) отправяне от страна на ищеца на волеизявление за разваляне на договора, упражнено законно; 4) заплащане от страна на ищеца на процесната сума. Първият факт съдът намира за установен от приложената по делото имейл кореспонденция.

Между страните е било постигнато съглашение ответникът да изработи триста броя щамповани торбички по поръчка и дизайн на ищеца. Съгласно условията на ответника договорът се е считал сключен след приемане на офертата и заплащане на възнаграждението. Приемането на офертата е осъществено по имейл на 31.07.2025 г., а заплащането е осъществено по банков път на 04.08.2026 г., като именно на тази дата настоящият състав приема, че договорът е бил сключен. Вторият факт се доказва от безспорното между страните обстоятелство, че към момента на приключване на съдебното дирене, торбичките все още не са били изработени. От приложената имейл кореспонденция се установява, че ответникът е поел ангажимент да достави изработеното в „срок между 8 и 10 дни след потвърдена и заплатена поръчка“.

Съображението, изложено в отговора на исковата молба, че никъде не е заявено, че срокът е съществен и че изпълнението след определена дата ще бъде безполезно, е ирелевантно за предмета на делото. Всеки срок е съществен, щом е уговорен, а дали след изтичането му изпълнението все още би било полезно на поръчващия, не изключва наличието на неизпълнение. В 2 случая максималният срок е бил уговорен на 10 дни от плащане, т.е. от 04.08.2025 г. и е изтекъл на 15.08.2025 г., т.е три дни преди отправянето на изявлението за разваляне на договора. Третият факт съдът счита за доказан от представената по делото имейл кореспонденция и инкорпорираното в нея изявление, препис от което е приложен на л. 33 до 35 от делото. Четвъртият факт съдът счита за доказан от приложеното платежно нареждане. В заключение, съдът намира, че всички правнорелевантни факти са установени.

Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.

Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От представеното по делото уведомление, се установява, че на ответника е даден срок от пет дни след получаването му, да възстанови процесната сума.

Уведомлението е получено от ответника на 18.08.2025 г., видно от приложената по делото имейл кореспонденция, т.е. срокът е изтекъл на 24.08.2025 г. Поради това, към 25.08.2025 г. ответникът е бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за периода от 26.08.2025 г. до 23.09.2025 г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху главницата и установи, че той е 24,81 лева. Този иск също следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ищеца. От него бяха заплатени 540 лева – разноски в обезпечителното производство, 66 лева – разноски в изпълнителното производство и 693,73 лева – разноски в настоящото производство. Всички разноски са доказани и следва да се присъдят.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б., ЕИК *** със съдебен адрес: с. *** да заплати на С.В.Т.И., ЕИК: *** със съдебен адрес: *** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 1322,20 евро, представляваща предадена без основание сума – възнаграждение по развален между страните договор за изработка от 04.08.2025 г., ведно със законната лихва от 23.09.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Б., ЕИК *** да заплати на С.В.Т.И., ЕИК: *** на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 12,69 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 26.08.2025 г. до 23.09.2025 г.

ОСЪЖДА Б., ЕИК *** да заплати на С.В.Т.И., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 276,10 евро – разноски в обезпечителното производство, 33,75 евро – разноски в изпълнителното производство и 354,70 евро – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3