Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 05.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 39/2024
Вид
Решение № 62
Подписан
05.03.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Румяна Бончева Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46 · Закон за адвокатурата
  • чл. 100, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. **, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РумЯ. Б. Пенева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от РумЯ. Б. Пенева Търговско дело № 20245500900039 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл. по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД и акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1, във вр с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Б. С. З. против „**** Ищецът твърди, че е кредитор на „** и има вземане по силата на сключен договор за цесия от 27.04.2020 г., с който „** прехвърлило възмездно на Б. С. З. вземане от „****за обезщетение за претърпени вреди от виновно неизпълнение на договор от 28.05.2018г. в размер на 86720 лева - загуба от удържан задатък по публична продан. Уведомление за извършената цесия е изпратено от цедента до длъжника „** с куриер, като пратката е връчена на 28.04.2020 год. на тогавашния изп. директор на длъжника - **. Счита, че е налице недобросъвестно неизпълнение от страна на ответника по сключен договор от 28.05.2018 г., поради което цедентът по цитирания договор за цесия претърпял вреди за сумата от 86720 лева, ведно със законната лихва от 08.05.2018год. Посочва се, че вземането за сумата от 86720 лева представлява обезщетение за реално претърпени вреди от „** - загубен/удържан задатък за участие в публична продан по изпълнително дело №20157810400446 по описа на ЧСИ **.

Твърди се, че сумата от 86720 лева е реално платена от „** като задатък за участие в публична продан, реално е удържана от съдебния изпълнител поради неплащане на продажната цена от „**, като това неплащане било общо 1 решение на „** и „**** взето от представляващите дружествата лица, част от обща стратегия за съвместно придобиване на имота на по-изгодна цена.

„** и „** имали споразумение за съвместно участие в публичната продан, като всяко едно от дружествата внесло самостоятелно задатък и наддавателно предложение. Съвместното участие на двете дружества „** и „****в публичната продан дало търсения резултат - придобиване на недвижим имот с постановление за възлагане в полза на която и да е от фирмите. Цената на имота следвало да се плати от двете фирми поравно и да се придобие от двете фирми по 1/2 идеална част. Стратегията на дружествата била да се участва в наддаването с две наддавателни предложения, като „** да наддава устно докрай, така щото да бъде обявено първоначално за купувач. Така щяло да „увлече“ в устното наддаване, наддавача **. „****трябвало да остане на трето място в устното наддаване и евентуално впоследствие да бъде обявено за купувач на имота, след като евентуално „** не плати предложената цена и същото не направи и **. Договорката между К. М. /управител на „**/ и ** /пълномощник на „**** била да се загуби евентуално един задатък при наддаването от „**, загубеният задатък да се поеме и подели между двете дружества поравно, но имотът да се придобие на значително по-ниска цена от „**** След това имотът е трябвало да се раздели поравно по 1/2 идеална част между двете дружества. „****придобило имота.

Посочва се, че за тези уговорки между представителите на „** и „****свидетелства подготвеното документиране, впоследствие обективирано в разменени по електронна поща на 27.05.2018 г. в прикачени файлове договор за съвместна дейност от 10.04.2018 г. и анекс №1 към договор за съвместна дейност от 10.04.2018 г., които следвало да бъдат подписани от страните, но това не се случило, поради сключен на 28.05.2018 г. друг договор между „**** ** и ****.

Твърди се, че пликът с наддавателното предложение и самото наддавателно предложение на „****е написано собственоръчно от К. М., управител на ,„**. Той изписал и предложената цена от „****по плика.

След търга „****отказало да обезпечи 50% от необходимата сума за покупка на имота на предложената от дружеството цена, а „** желаело придобиване на договорената част от имота. Поради тази причина спешно „**** чрез посредничеството на К. М., продало на „**** дела си в съвместното 2 начинание с „**, което станало чрез сключването на договор от 28.05.2018 г., като „**** платило необходимата част от парите за покупка на имота, заедно с печалба от 200 000 лева на „**** а „** осигурило другата част от парите.

Всички тези договорки между „**, „****и „**** били обективирани в договор от 28.05.2018год. с нотариална заверка на подписите, като този договор се базирал на приключилата публична продан и предстоящото обявяване на „****за купувач на недвижимия имот.

Твърди се, че впоследствие договорът от 28.05.2018 год. не е изпълнен виновно от ответника „**** Вместо да изпълни договора от 28.05.2018 г., като апортира недвижимия имот в капитала на новоучредено търговско дружество /ООД/ и продаде дружествените дялове от капитала на новоучреденото търговско дружество на „**** и „** в съотношение 50:50, „****продало половината от придобития недвижим имот на „****, а другата половина продало на „** „** не получило изпълнение по договора от 28.05.2018 г.

„** планирало и приело да загуби 1/2 част от удържания задатък в размер на 86720 лева, но да получи като собственост дялове от новоучредено дружество с непарична вноска в капитала - придобития имот. Ищецът счита, че по вина на ответника - „**** „** претърпяло реални вреди в размер на 86720 лева - загубения задатък за участие в публичната продан, без да придобие плодовете от съвместната дейност.

Поддържа се, че решението на изпълнителния директор на ответника да не изпълни договора от 28.05.2018 г. е изцяло и съзнателно вредоносно. По този начин лишил „** от възможността да придобие процесния недвижим имот като идеална част, или чрез придобиване на дялове от новоучредено дружество. Постановлението за възлагане влязло в законна сила на 12.08.2019 г. след решение на СГС по ч.гр.д.№9643/2018 г.

Посочва се, че придобиването на имота от страна на “** е осъществено при влизане в сила на постановлението за възлагане на 12.08.2019 г.

Последващи действия от „****по изпълнение на договора от 28.05.2018 г. не са извършени – не е учредено търговско дружество, в капитала на новоучредено дружество не е извършена апортна вноска. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба изпълнение на договора от 28.05.2018 г. няма и не може да има поради двете разпоредителни сделки, страна по които е „**, поради което вредите от загубения задатък в размер на 86720 лева за 3 цедента настъпили безвъзвратно, и то по вина на ответника.

По силата на договор за цесия претендираното обезщетение преминало в патримониума на цесионера Б. З.. Претендира се и обезщетение за забава върху обезщетението, считано от 08.05.2018 г. - датата на увреждане на цедента, когато с акт на съдебния изпълнител е удържан задатъка на „**.

Посочва се, че обезщетението за забава в размер на законовата лихва за периода 08.05.2018г. - 23.08.2021г. представлява общо 29 003.03 лева.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения частичен иск и да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени вреди в размер 5000 /пет хиляди/ лева от обща искова претенция в размер на 86720 /осемдесет и шест хиляди седемстотин и двадесет лева/, както и да уважи съединения частичен иск за сумата от 1200 лева от обща искова претенция в размер на 29003.03 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Моли съда да му присъди сторените в делото разноски.

Ищецът е подал уточняваща молба, в която посочва, че прекият причинител на вредите е физическото лице ** - изпълнителен директор на ****, посочен в договора като лице за контакт с ****. Към датата 28.05.2018г. изпълнителен директор на дружеството е била съпругата на ** – **, но собственик, видно от Търговския Регистър, бил **. Тъй като волята на юридическото лице се изпълнява от действителния собственик, според ищеца, посочването на ** като лице за контакт по договора означава, че на него е възложена работа по изпълнението на договора. Противоправното поведение на физическото лице ** се изразявало в нарушение на основни принципи на правото и на добрите нрави.

С определение №37/05.01.2023 г., постановено по гр.д. №4184/2021г. по описа на Районен съд – **, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения от Б. С. З. частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, като искът е увеличен на 25 001 лв., частичен от 86 720 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, като същият се счита предявен за сумата от 2600 лв., частичен от обща претенция в размер на 13 008,01 лв. за периода от 02.03.2020 г. – влизане в сила на развалянето на 4 договора от 28.05.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба – 23.08.2021 г.

С определение №371/08.02.2023 г., постановено по гр.д. №4184/2021г., Районен съд – ** е допуснал изменение на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, като искът се счита предявен за сумата от 25 001 лв., частичен от 86 720 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по допустимост. Счита, че Б. С. З. не разполага с процесуална легитимация да води иск за непозволено увреждане срещу „*** Посочва, че тъй като ищецът се легитимира като кредитор на ответника с вземане за обезщетение за вреди в рамките на договорната отговорност, придобито от договор за цесия, неговите права произтичат изцяло от правата на неговия праводател.

Доколкото Б. З. не е увредено лице, ответникът отрича процесуалната му легитимация да води иск по чл. 45 ЗЗД (нито по чл. 49 ЗЗД) за непозволено увреждане. Поддържа, че в качеството си на цесионер той е легитимиран да води иск единствено във връзка с твърдяното придобито от него вземане, което е обвързано с договорна отговорност. Посочва се, че ищецът не е носител и на материални права, които са засегнати и биха могли да са предмет на настоящия правен спор.

В заключение се заявява, че доколкото отговорността по чл. 45 от ЗЗД е извъндоговорна отговорност, а ищецът твърди, че е придобил вземане на договорно основание, искът е недопустим.

В случай, че съдът счете исковете за допустими, ответникът оспорва същите по основание.

Оспорва се представения Договор за цесия от 27.04.2020 г., по силата на който ищецът твърди, че е придобил вземане към "** като нищожен - на основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД - поради невъзможен (липсващ) предмет, тъй като с нея се прехвърлят вземания по договор, които към момента на цесията не са възникнали / не съществуват/.

Договорът за цесия от 27.04.2020 г. се оспорва като нищожен - и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие със закона. Посочва се, че 5 ищецът Б. С. З. е процесуален представител на цедента „***, ЕИК ** по редица дела ( т.д. №218/2020 г. по описа на СГС, VI- 20 състав; търговско дело № 539/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VI- 12 състав и др.), по които „*** претендира обезщетения за претърпени вреди от виновно неизпълнение на Договор от 28.05.2018 г. Ответникът счита, че Договорът за цесия от 27.04.2020 г. е сключен в пълно нарушение на чл. 46 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката. В тази връзка представя решение по дисциплинарно дело № 113/2021г на Дисциплинарен съд към САК, с което адв. З. е лишен от право да упражнява адв. професия за период от 7 месеца, тъй като договорът за цесия от 27.04.2020 г. е сключен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 46 от Закона за адвокатурата.

Заявява, че доколкото исковете по чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД са неоснователни, като неоснователен следва да се отхвърли и искът по чл. 86 ЗЗД.

Посочва, че представените към исковата молба документи: „договор за съвместна дейност от 10.04.2018г." и „анекс №1 към договор за съвместна дейност от 10.04.2018г." не са подписани от страните, съответно те не са годно правно основание, за каквито и да е претенции от страна на „***, като посочените в тях уговорки между страните не са възприети в подписания между страните Договор от 28.05.2018 г.