Решение № 5996 от 30.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5996 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело № 20261100507251 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на П. А. С., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20238580401677 по описа на ЧСИ У.Д., peг. № 858 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд , срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение с изх. № 8225/13.05.2026 година, да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че е длъжник по изп. дело № 20238580401677 по описа на ЧСИ У.Д., peг. № 858 в КЧСИ и в това си качество е поискал от кантората на съдебния изпълнител да му бъде предоставено копие от изпълнителното дело, за да организира защитата си, но не получил такова.

Сочи, че неправомерно ЧСИ отказал да прекрати делото.

Иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело, образувано срещу него.

Взискателят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, не е депозирал възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК в указания срок В мотивите си по подадената жалба съдебният изпълнител заема становище за неоснователност на същата.

Заявява, че изпълнителното производство по делото е било образувано по молба на „Юробанк България“ АД въз основа на изпълнителен лист от 11.09.2023 г., издаден по гр. д. № 20231110134525/2023 г. по описа на СРС, 68 състав, срещу длъжника П. А. С.. Сочи се, че на основание договор за 1 прехвърляне на вземания от 18.12.2024 г., с разпореждане от 23.01.2025 г. като взискател по делото на място на „Юробанк България“АД е конституирано „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Намира за неоснователни твърденията на длъжника за настъпило по делото основание за неговото прекратяване по чл. 433. ал. 1, т. 8 от ГПК.

Уточнява, че изпълнителното дело е образувано на 19.12.2023 г. въз основа на посочения в молбата за образуване изпълнителен лист, а със запорно съобщение от 10.01.2024 г. е наложен запор в „Първа инвестиционна банка“ АД.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство № 20238580401677 по описа на ЧСИ У.Д., peг. № 858 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано с разпореждане от 19.12.2023 г. на съдебния изпълнител срещу длъжника П. А.

С., ЕГН **********, по молба на взискателя „Юробанк България“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 11.09.2023 г., издаден на основание заповед от 11.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за следните суми: 521,65 лева – главница за периода 29.08.2019 г. – 11.06.2023 г., дължима по договор за издаване на кредитна карта от 27.04.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане; 198,38 лева – възнаградителна лихва, считано от 29.08.2019 г. до 18.04.2023 г.; 4,07 лева – мораторна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 12.03.2020 г.; 59,28 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 11.06.2023 г.; 45,00 лева – такси за периода от 11.02.2020 г. до 05.04.2021 г.; 24,00 лева – разходи за уведомяване за периода от 12.05.2023 г. до 11.06.2023 г.; 25,00 лева – държавна такса по заповедно производство; 480,00 лева – адвокатски хонорар по заповедно производство.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжника, запор на притежаваните от същия МПС-та и недвижими имоти. На ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, предвиждащ, че по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

На 08.02.2024 г. на П. А. С. е връчена покана за доброволно изпълнение (л.35).

От съдебния изпълнител е извършено проучване на имущественото състояние на П. А. С.. Във връзка с наличието на банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, е изпратено запорно съобщение от 10.01.2024 г. (л.15) до банката, получено на 16.01.2024 година.

Във връзка с молба от 23.01.2025 г. (л.44), с разпореждане на съдебния изпълнител на основание чл. 429 ГПК като взискател по делото е 2 конституирано „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вместо „Юробанк България“ АД поради настъпило частно правоприемство съгласно договор за прехвърляне на вземания от 18.12.2024 г., сключен между двете дружества.

С молбата от 23.01.2025 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискал още извършване на справки за актуален трудов договор и банкови сметки на длъжника, като при установяване на такива, да бъде наложен запор върху вземанията. Със същата молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши действия по чл. 18 ЗЧСИ.

С разпореждане, обективирано върху молбата за конституиране на взискателя, съдебният изпълнител е разпоредил да се извършат поисканите справки и съответно да се наложат запори.

Представено е съобщение от 24.04.2025 г. (л.55), с което съдебният изпълнител е съобщил на П. А. С., че вземането му към „Юробанк България“ АД по процесното изпълнително дело е прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

На 12.05.2026 г. длъжникът е подал молба с вх. № 16904 (л.59) до ЧСИ У.Д. с искане процесното изпълнителното дело да бъде прекратено и да бъдат вдигнати наложените запори.

Със съобщение № 8225 от 13.05.2026 г. (л.60) ЧСИ У.Д. е уведомила П.

А. С., че отказва да прекрати изпълнителното производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Длъжникът е уведомен за отказа на 13.05.2026 година.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, във вр. с чл. 436, ал. 1 ГПК длъжникът може в двуседмичен срок да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи изпълнителното производство, поради което жалбата е депозирана в законоустновения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С разпоредбата на чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите за прекратяване и приключване на изпълнението. Сред изброените основания за прекратяване на изпълнението е това по ал. 1 т. 8, с която е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно изложените обстоятелства, след образуване на процесното изпълнително дело на 19.12.2023 г., е наложен запор върху вземания на длъжника към „Първа инвестиционна банка“ АД на 10.01.2024 година. С молбата за конституиране на новия взискател по делото от 23.01.2025 г. е поискано да бъдат извършени справка за наличието на сключен трудов договор и банкови сметки на длъжника, както и да бъде наложен запор, ако 3 бъдат открити такива. Със същата молба на ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, съгласно която разпоредба по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

В съответствие с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).

Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва давността, освен когато е съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права.

За прекъсване на срока по чл. 433, т. 8 ГПК е без значение дали способът е реализиран и дали са постъпвали по сметка на съдебния изпълнител суми за погасяване на дълга. Релевантен е фактът на конкретно извършено изпълнително действие, което в случая е сторено от съдебния изпълнител в резултат на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.

Перемпцията представлява санкция за бездействащия взискател, който чрез свои искания за прилагане на изпълнителни способи следва да поддържа висящността на процеса. В случая такова бездействие не се установява.

Срокът тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. След запора върху банковите сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД от 10.01.2024 година, двугодишният срок е прекъснат преди изтичането му с предприетите действия на 23.01.2025 г. по молба на новия взискател и понастоящем не е изтекъл.

По изложените съображения депозираната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, а обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство следва да бъде потвърден като законосъобразен.

С оглед на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. А. С., ЕГН **********, срещу отказ на ЧСИ У.Д., peг. № 858 в КЧСИ да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20238580401677.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се изпрати за сведение и изпълнение по изпълнително 4 дело № 20238580401677 по описа на ЧСИ У.Д., peг. № 858 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5