Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 02.03.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 41/2021
Вид
Решение № 17
Подписан
02.03.2022
Състав
Павел Александров Ханджиев, Мая Петрова Величкова, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Х.

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Мая П. Величкова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600041 по описа за 2021 година Делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция, след като с Решение № 119/01.03.2021г., постановено по н.д.№ 394/2020г., Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, е отменил въззивно Решение № 185/23.01.2020г., постановено по ВНОХД № 161/2019г. по описа на Апелативен съд Бургас, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С въззивното решение е била изменена Присъда № 61/31.05.2019г., постановена по НОХД № 24/2019г. по описа на Ямболски окръжен съд, като е намалено наложеното на подс.К. М. СТ. наказание от шест години на четири години и шест месеца лишаване от свобода и е заменен определения му първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието с първоначален общ режим, като присъдата е потвърдена в останалата част.

С посочената първоинстанционна присъда, Ямболският окръжен съд е признал подсъдимите С. М. Д. и К. М. СТ. за виновни в това, че на 11.12.2017г., около 20.30 часа в с.Дражево, област Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи - сумата в размер на 52 лева, от владението на таксиметровия шофьор Ап. В. В., ЕГН **********, от гр.Несебър, област Бургас, управлявал лек таксиметров автомобил „Форд Ексмакс“ с peг.№ * **** **, с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили сила и заплашване и деянието е придружено с опит за убийството на В., като изпълнителното деяние не е довършено по независещи от подсъдимите причини и К.С., макар 1 и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.199 ал.2 т.2 предл.2, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1 и чл. 54 НК е наложил на подсъдимия С. М. Д. наказание шестнадесет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, а на основание чл.199 ал.2 т.2 предл.2, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 54 НК е наложил на подсъдимия К. М. СТ. наказание шест години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата, на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимите са били задържани по настоящото дело - за подсъдимия С.Д. считано от 12.12.2017г. до 29.06.2018г., а за подсъдимия К.С., считано от 12.12.2017г. до 21.12.2017г.

Със същата присъда, на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства Газов пистолет ZORAKI, mod.917-8 № 0417-02131, копие на пистолет „ГЛОК", кал.9/19мм и преработена пневматична пушка. Веществените доказателства - 3 броя гилзи, 1 брой тампон обтривка в запечатан плик, иззети дактилоскопни следи в запечатан плик, 1 брой дясна маратонка „FREELAND SPORT“, сгъваем нож с дължина 21см, обтривка от стъпка, напоена с кръв, камък с размери 4смх2.5см с червено-кафява засъхнала течност, черно на цвят долнище от анцуг, напоено с кръв, черна вълнена шапка, черен суитчър с качулка с надпис JEANS, 1 брой мъжки потник, бял на цвят със зацапване с червенокафява течност, 1 брой блуза с дълъг ръкав - синя, 2 броя текстилни сакове, 1 брой отвертка с червена пластмасова дръжка, 1 брой маратонка, черна лява „FREELAND SPORT“ като вещи без стойност, съдът е постановил да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимите С.Д. и К.С. са осъдени да заплатят направените по делото разноски, както следва сума в размер на от по 1283.01 лева за всеки един от тях, която следва да заплатят в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол; сума в размер на от по 95.52 лева за всеки един от тях, която следва да заплатят в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Ямбол, както и да заплатят направените от частния обвинител А.В. разноски по делото в размер на от по 1200 лева за всеки един от тях.

Недоволни от така постановената присъда, защитникът на подсъдимия С.Д. и служебният защитник на подсъдимия К.С., както и повереникът на частния обвинител А.В., я обжалват в срок.

Защитникът на подс.С. – адв.М.Б. от АК Ямбол, счита, че присъдата е постановена при недоказана вина на подсъдимия, както и липса на доказателства за престъплението, за което е привлечен като обвиняем и осъден. Твърди, че не са събрани безспорни доказателства за съизвършителство и единство на умисъла между двамата подсъдими. Заявява, че подс.С. многократно е променял обясненията си и твърденията му не се 2 подкрепят от фактическите обстоятелства по делото. Сочи, че действията на подзащитния му са продиктувани от поведението на самия пострадал, който след прострелването се обърнал към подс.Д., направил крачка към него, което породило страх у подс.Д. и е произвел изстрели с газовия пистолет. След това подс.Д. е възприел действията на пострадалия, който седнал на предна лява седалка, като такива за вземане на някакво средство за нападение и затова започва да го рита. Твърди, че подс.Д. в нито един момент не е показал с думи или действия, че иска да вземе оборота или самия таксиметров автомобил.

Сочи, че видно от комплексната балистично-медицинска експертиза, пистолетът, с който е стрелял подс.Д. е негодно средство да причини смърт или увреждания. Иска да се отмени атакуваната присъда и да се постанови нова, с която подс.Д. да се признае за невиновен по повдигнатото обвинение.

Алтернативно моли да се измени наложеното наказание на подс.Д. и да се постанови такова при условията на чл.55 от НК, съобразявайки многобройните смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, отличен ученик и спортист с много национални награди, младежка възраст, не е агресивен, помага на родителите си и на другия подсъдим С., при което наложеното наказание да позволява на подс.Д. да продължи своя живот извън пределите на затвора.

Служебният защитник на подс.С. – адв.М.А. от АК Ямбол, намира постановената присъда за незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при нарушение на материалния и процесуален закон. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, в която да намери приложение разпоредбата на чл.61 ал.1 от НК. Алтернативно иска да се признае подс.К.С. за виновен по чл.199 ал.1 т.3 предл.2 от НК и на основание чл.63 ал.1 т.2 от НК да се наложи наказание, различно от лишаване от свобода или същото да бъде при условията на чл.66 ал.1 от НК.

В допълнението към въззивната жалба, служебният защитник сочи, че има разминаване в правната квалификация на деянието, посочена в обвинителния акт - чл.199 ал.2 т.2 предл.2, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК и тази в присъдата - по чл.199 ал.2 т.2 предл.2, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.1 и т.2 от НК. В обвинителния акт не е посочена т.1 на чл.63 ал.1 от НК, а в присъдата има т.1. Това, според защитата, представлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно приложение на материалния закон, довело до съществено ограничаване правата на подс.С.. Цитира практика на ВКС и теория по наказателно право (на проф.Александър Стойнов и проф.Иван Ненов), която интерпретира в смисъл, че без посочване на предвидената в закона санкция, правната квалификация не би могла да изпълни целта, която има за осъществяване на наказателната отговорност. След това посочва, че съдът е имал възможност и задължение в разпоредително заседание да констатира несъответствието, да прекрати съдебното производство и да даде указания подс.С. да бъде привлечен по вярната квалификация, и да бъде изготвен нов обвинителен акт.

3

Счита, че първата инстанция не е отговорила налице ли е хипотезата на чл.61 ал.1 от НК, като защитата намира, че степента на обществена опасност на деянието, извършено от подс.С., не е голяма. Служебният защитник на подс.С. посочва, че окръжният съд не е успял да аргументира правна квалификация по чл.199 ал.2 т.2 от НК, че опитът за грабеж е придружен с опит за убийство. Твърди, че липсват доказателства, сочещи намерение, знания или подготовка, както и действия, които да извършат ако причинят смъртта на пострадалия, като целта им е била парите от оборота на пострадалия и евентуално автомобила, ако шофьора избяга. Заявява, че съдът е извел такова намерение само от заключението на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза, което не е отговорила на определение въпроси, касаещи намерението. Защитата иска да се отмени първоинстанционната присъда в частта, с която подс.С. е признат за виновен и му е наложено наказание по правилата на чл.63 ал.1 т.1 от НК, като се признае за виновен само по чл.63 ал.1 т.2 от НК, както и да се намали наложеното наказание и на основание чл.66 от НК да се отложи.

Повереникът на частния обвинител А.В. – адв.Ж.А. от АК Ямбол, счита постановената присъда по отношение на подс.С.Д. за явно несправедлива, тъй като е определена при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито не са налице. Твърди, че извършеното престъпление е с изключително висока степен на обществена опасност, като последиците от него за постр.В. са тежки. Посочва се, че двамата подсъдими са проявили изключителна упоритост в реализиране на намерението си за грабеж, като въпреки неуспелия спрямо първия таксиметров шофьор, упорито са продължили да търсят следващата си жертва. Счита приложените положителни характеристични данни на подс.Д. за недостатъчни да мотивират определяне на наказанието му при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като се съобрази не само проявената упорита престъпна воля, но и оръжията, с които разполагали двамата подсъдими, годни да причинят смърт, както и процесуалното му поведение (опитва се да прехвърли вината изцяло и само на непълнолетния подсъдим). Твърди за нарушение на процесуалните правила, с които са ограничени правата на пострадалия, като окръжният съд в разпоредително заседание е приел за съвместно разглеждане предявения от пострадалия граждански иск, а след това в съдебно заседание е прекратил производството в тази му част. Иска да се измени присъдата като се увеличи размера на наказанието на подс.Д. в максимално предвидения от закона срок. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В депозираното допълнение към въззивната жалба, повереникът на частния обвинител излага доводи за явна несправедливост на атакуваната присъда. Намира определеното наказание при лек превес на смекчаващите вината на подс.Д. обстоятелства за несъответно на степента на обществена опасност на деянието, както и на трайните последици за живота и здравето на пострадалия. Твърди, че подс.Д. не е изразил искрено съжаление 4 и критичност към поведението му, така както е приела първата инстанция в мотивите си, а напротив прехвърля вината върху непълнолетния подсъдим.

Положителните характеристични данни на подс.Д., според повереника, също не водят до смекчаване на отговорността му, предвид установеното за проявена престъпна упоритост, съгласуване на действията, прикриване на авторството на деянието, действия по осуетяване на възможността на пострадалия да потърси помощ и други отчетени от съда отегчаващи факти.

Към тези обстоятелства повереникът посочва и тежките последици за пострадалия в резултат на престъплението – не само физически болки и създадените неудобства по време на лечението, но и емоционалното и психическото му състояние. Поради това намира, че наказанието на подс.Д. трябва да се определи при явен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства към максимума, предвиден в закона. Прави оплакване, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на пострадалия, изразяващи се в прекратяване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Моли да се измени присъдата в частта относно вида и размера на наложеното на подс.Д. наказание, като се увеличи същото в максимален размер, предвиден в закона, алтернативно, да се отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Претендира направените разноски във въззивната инстанция.