Решение № 14150 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14150 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря ................. като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20251110102538 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът ................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Н. Т. за заплащане на сумите: 748,32 лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .........................., аб. № ................., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането; 122,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.06.2024 г.; 41,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането; 9,70 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 42536/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния 1 период. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Н. Т. не е депозирала писмен отговор на исковата молба. В депозираното в срок възражение по чл. 414 ГПК по ч. гр. дело № 42536/2024 г. по описа на СРС, 119 състав е заявила, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ......................, не оспорва предявените искове.

С протоколно определение от 25.06.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, доколкото не са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, от една страна, а от друга и съгласно т. 11а от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат направените с възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот при запазено право на ползване № 88, том I, рег. № 2067, дело № 86 от 2012 г.

(л. 14-15 от делото) на 21.12.2012 г. .................... е дарила на ответника по делото – Е. Н. Т., процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

.........................., като е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно ограниченото вещно право на ползване върху дарения недвижим имот. От приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден от въз основа на акт за смърт № ................. , се установява, че ....................... т.е. след процесния период - от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за който ищецът 2 претендира цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение.

Според действалата през периода норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот“. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Цитираната норма легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице – ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. В случая ищецът не твърди и не представя доказателства ответникът по делото да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Напротив, ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период, като видно от представените доказателства партидата за имота е открита на .....................

Според посоченото по-горе, по силата на закона – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота, като при конкуренция на тези вещни права превес има правото на ползване, а не „голата собственост“, в следствие на което за потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а не „голият собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради запазването на такова ограничено вещно право на друго лице.

По делото се установява, че през процесния период трето за спора лице ...................., е била вещен ползвател на имота, като ограниченото вещно право на ползване е погасено със смъртта й, настъпила след процесния период, което налага приемането на извод, че през процесния период тя е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Доколкото по делото няма доказателства, а и твърдения, от ответника по делото да е била подала молба-декларация за откриването на клиентска партида на нейно име, приета от топлопреносното предприятие, напротив – такава е открита на вещния ползвател, то ответникът Е. Н. Т., макар и собственик на топлоснабдения имот през процесния период, не е била потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ и не дължи плащане цената на доставената в имота топлинна енергия и цената на услугата за дялово разпределение.

С оглед на гореизложеното, не се установява наличието на облигационно 3 отношение между ищеца и ответника през процесния период, поради което предявените главни искове са неоснователни и следва да бъде отхвърлени, като е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за тяхното уважаване.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главни дългове, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но такива нито са претендирани, нито са направени, поради което съдът не присъжда разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ....................... срещу Е. Н. Т., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е. Н. Т., ЕГН ********** дължи на ....................... следните суми: 748,32 лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .........................., аб. № ................., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 122,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.06.2024 г.; 41,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането; 9,70 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 42536/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...................... като помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4