Решение № 459 от 10.08.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Разград, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20263330100413 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са следните обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове:

1. Установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 3209547 от 04.07.2025 г., сключен между ищцата и "Кредисимо" ЕАД, поради противоречие със закона.

2. Установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 04.07.2025 г., сключен между ищцата и "Ай Тръст" ЕООД, поради заобикаляне на закона, евентуално по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.

3. Осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу "Кредисимо" ЕАД за заплащане на сумата от 774,66 лв. (396,08 EUR), представляваща сума, получена без основание при твърдяна начална недействителност на договора за потребителски кредит.

С искова молба от М. Р. И. с ЕГН: **********, адрес:

***************************, чрез процесуален представител, срещу "Кредисимо" ЕАД с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от Сокол Радостинов Янков и Ивелин Цветков Камбуров, и срещу "Ай Тръст" ЕООД с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, се моли за признаване недействителността на Договора за потребителски кредит № 3209547 от 04,07.2025 г., за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 04.07.2025 г. към договора за потребителски кредит с “Кредисимо” ЕАД № 3209547 от 04,07.2025 г., 1 сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сума в размер на 774,66 лв. (396,08 €), представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 3209547 от 04.07.2025 г.

Претендират се от двамата ответници направените разноски в производството.

Ищцата сочи, че в качеството и на физическо лице и потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП е сключила по електронен път на 04.07.2025 г. Договор за потребителски кредит № 3209547 с "Кредисимо" ЕАД при следните условия съгласно Приложение № 1: кредитен продукт "Credisimo плюс"; общ размер на предоставения кредит 6605,60 лв. (3377,39 EUR), от която 6000,00 лв. за потребителски цели и 605,50 лв. за застрахователна премия, заплатена от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя; срок 12 месеца; брой погасителни вноски - 12; фиксиран лихвен процент 47,50 %; ГПР 59,34 %; общ размер на всички плащания 8459,75 лв. (4325,40 EUR). На същата дата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 04.07.2025 г. с "Ай Тръст" ЕООД, като съгласно Приложение № 1 към него дължимото възнаграждение възлиза на 4691,17 лв.

(2398,56 EUR), платимо на месечни вноски.

Ищцата не оспорва сключването на процесните договори. Твърди се нищожност на Договора за потребителски кредит № 3209547, тъй като кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, заобикаляйки по този начин нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че в Приложение № 1 към процесния договор формално е посочен ГПР в размер на 59,34%, който не надхвърля максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се обаче, че този размер не отразява действителния ГПР, тъй като не включва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "Ай Тръст" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищцата твърди, че сключването на договора за поръчителство е представлявало на практика задължително условие за получаване на кредита в разумен срок. Сочи, че съгласно т. 12 от Общите условия, в случай на избрано обезпечение с поръчителство, заявлението на кредитоискателя се разглежда в срок от 48 часа, докато при непосочване на обезпечение - в 14-дневен срок.

Доколкото се касае за бърз кредит, при който потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, разликата от две седмици в срока на одобрение на практика е превръщала сключването на договора за поръчителство в задължително условие за получаване на кредита. Изразява се становище, че това представлява неравноправно третиране на потребителите.

Твърди се свързаност между двамата ответници - "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, двете дружества са с един адрес на управление, а "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема плащанията на възнаграждението вместо поръчителя (чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство), като потребителят може да плаща възнаграждението направо по банковата сметка на "Кредисимо" ЕАД в Банка ДСК (чл. 8, ал. 4, т.

2). Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е бил известен на заемодателя. Сочи се, че двата договора са неизменно свързани и кредитодателят е бил наясно с избора на ищцата за 2 предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за кредит.

Ищцата твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като чрез него се заобикалят императивните изисквания на ЗПК относно оценката на кредитоспособността и формирането на разходите по кредита. Твърди се, че поради нищожност на договора за кредит уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник не е произвела действие.

Предявен е и осъдителен иск за връщане на сумата от 774,66 лв. (396,08 EUR), представляваща платени суми без основание при твърдяна начална нищожност на договора за кредит.

В осигуреното право на отговор "Кредисимо" ЕАД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 3209547/04.07.2025 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 04.07.2025 г. Твърди, че главницата в размер на 6605,60 лв. е усвоена в цялост, като 6000,00 лв. са усвоени за потребителски цели, а 605,50 лв. са заплатени като застрахователна премия от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към застрахователя - в тази си част кредитът има характеристиките на стоково финансиране. Признава, че договорът е погасен предсрочно, поради което ищцата не е заплатила договорната лихва в цялост. Признава постъпването по негова сметка на сумата от 774,66 лв. (396,08 EUR), разпределена за погасяване на вземания, различни от главница, и иска това обстоятелство да бъде обявено за безспорно. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за поръчителство не е включено, като единственият включен разход е договорната възнаградителна лихва.

Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за получаване на кредита. Сочи, че съгласно раздел III, т. 12 от Общите условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение. Твърди, че потребителят е имал избор между обезпечен и необезпечен кредит, като и в двата случая заявлението му се разглеждало и преминавало през оценка на кредитоспособността. Твърди, че дори и след избор на кредит с поръчителство, кредитоискателят е имал правото по т. 13 от Общите условия едностранно да промени заявлението си в телефонен разговор преди подписване на договора. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит кредиторът е знаел размера на дължимото възнаграждение за поръчителство, тъй като договорът за поръчителство се сключвал след договора за кредит, в независима електронна среда на "Ай Тръст" ЕООД, до която "Кредисимо" ЕАД нямало достъп. Позовава се на Решение № 1301/05.02.2026 г. по адм. дело № 11835/2025 г. на ВАС. Признава свързаността между двете дружества, но поддържа, че "Ай Тръст" ЕООД е самостоятелно юридическо лице с отделна правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. Дори и да се приеме свързаност, твърди, че евентуалната нищожност засяга единствено клаузата за възнаграждение, а не целия договор за кредит или договора за поръчителство.

Иска отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

"Ай Тръст" ЕООД оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 04.07.2025 г.

Описва механизма на сключване на договорите: кредитоискателят кандидатства в сайта на "Кредисимо" ЕАД, при избор на обезпечение му се 3 визуализира обединена месечна вноска (вноска по кредита плюс вноска за поръчителство); едва след подписване на договора за кредит кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система на "Ай Тръст" ЕООД, където подписва договора за поръчителство чрез 6-цифрен код; параметрите на ГПР по договора за кредит вече са договорени и не могат да бъдат променяни към момента на сключване на договора за поръчителство.

Поддържа, че договорът представлява договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, сключен доброволно от потребителя, и възнаграждението по него не попада в обхвата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Оспорва квалификацията на договора като заблуждаваща търговска практика, тъй като паричните задължения са ясно разписани в отделни таблици в Приложение № 1 към договора за поръчителство. Сочи, че наличието на свързаност между двете дружества само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита. Двамата ответници изрично заявяват, че провеждането на задължителна медиация преди първото съдебно заседание е неприложимо за настоящия спор. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът „Кредисимо“ ЕАД е направил искане за прекратяване на производството на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, поради неявяване на ищцата и липса на искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Съдът е оставил искането без уважение. При постановяване на определението съдът е съобразил, че производството е образувано по обективно и пасивно субективно съединени искове, произтичащи от една обща договорна конструкция – договор за потребителски кредит и сключен във връзка с него договор за предоставяне на поръчителство, като искане по чл. 238, ал. 2 ГПК е направено само от единия от двамата ответници. С оглед непосредствената фактическа и правна обусловеност между предявените искове и общата договорна конструкция, от която те произтичат, съдът е оставил искането без уважение и е дал ход на делото. Наред с това предметът на спора произтича от потребителско правоотношение, при което съдът дължи служебна проверка за спазването на императивните правила за защита на потребителя въз основа на съдържащите се по делото данни.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че между ищцата и "Кредисимо" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3209547/04.07.2025 г.; че между ищцата и "Ай Тръст" ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 04.07.2025 г.; че по договора за кредит е предоставена сума в размер на 6605,60 лв., от която 6000,00 лв. за потребителски цели и 605,50 лв. за заплащане на застрахователна премия от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя; че договорът за кредит е погасен предсрочно; че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е договорено в размер на 4691,17 лв. (2398,56 EUR); че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляването на посочения в договора ГПР; че ищцата е заплатила по сметка на "Кредисимо" ЕАД сумата 774,66 лв. (396,08 EUR), разпределена за погасяване на вземания по договора, различни от главницата.