Решение № 863 от 06.10.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 592/2026
- Вид
- Решение № 863
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- Мария Димитрова Каранашева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 345, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 863 гр. Сливен, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20262230100592 по описа за 2026 година
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2023г. ищцовото дружество е променило наименованието си на И Ел Джи Финанс ЕАД, като тази промяна е вписана в ТР, а предишните наименования на ищцовото дружество са Амиго Лизинг ЕАД и Финасити ЕАД.
Посочено е, че на 11.11.2019 г. ищцовото дружество, като лизингодател и ответника В. Х. Р. като лизингополучател са сключили договор за финансов лизинг, като предмет на договора е лек автомобил Мерцедес Е 500 с ДК № СН 3019 АК. Твърди се, че ответника, по силата на договора се е задължил да заплаща месечни лизингови вноски, както и други дължими суми, предвидени в договора за финансов лизинг. Посочено е, че на 7.12.2021 г. лизингополучателя е погасил предсрочно главницата по ДФЛ и ищцовото дружество е прехвърлило правото на собственост с договор за прехвърляне на правото на собственост на ответника. Посочено е, че ищцовото дружество е получило фишове за нарушение по времето, когато договора за лизинг не е бил погасен. Твърди се, че съгласно общите условия на ДФЛ лизингополучателя заплаща всички разходи, произтичащи от всички глоби, имуществени санкции и обезщетения, свързани с ползването на лизинговата вещ. Посочено е, че ответника дължи на ищцовото дружество главница в размер на 792.73 евро, представляваща неплатени разходи за три глоби, сумата от 12.19 евро такса по тарифата на лизингодателя за обработка и подготовка на документи във връзка с получените фишове за наложените глоби и законна лихва в размер на 281.36 евро за забава, за периода от плащането на всяка глоба до 02.11.2025 г. Посочено е, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Образувано е от ч.гр.д.№ 6661/2025 г. на РС – Перник и е издадена заповед за изпълнение, като след връчването по реда на чл. 47, ал. 5 на длъжника е указано на ищцовото дружество, че следва да предяви положителни установителни искове за вземанията си. 2 Сочи се, че ищцовото дружество предявява положителни установителни 1 искове за признаване за установено, че ответника им дължи главница в размер на главница в размер на 792.73 евро, представляваща неплатени разходи за три глоби, сумата от 12.19 евро такса по тарифата на лизингодателя за обработка и подготовка на документи във връзка с получените фишове за наложените глоби и законна лихва в размер на 281.36 евро за забава, за периода от плащането на всяка глоба до 02.11.2025 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
345, ал. 2 от ТЗ , вр. т.12, т. 2 буква Д от общите условия на договора за финансов лизинг.
Съдът е квалифицирал акцесорният положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 2 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал акцесорният положителен установителен иск за законна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. 86, ал. 2 от ЗЗД. Съдът
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на сключеният между ищцовото дружество и ответника договор за финансов лизинг, предоставената движима вещ Мерцедес Е 500 СН 3019 АК, ползването от ответника на процесната движима вещ по времето, когато са наложени глобите, времето, когато са наложени глобите за лизинговия автомобил, прехвърлянето на собствеността от ищцовото дружество на ответника за процесния автомобил, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответника е постъпил. В отговора са направени възражения, че не се доказва правоприемството между И Ел Джи Финанс ЕАД и Амиго Лизинг ЕАД.
Поискано е, да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание И Ел Джи Финанс ЕАД, редовно призовани, представител не се явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважени предявените искове.
В съдебно заседание В. Х. Р., чрез назначеният особен представител адв. С., моли да бъде постановено съдебно решение, съобразно представените доказателства.
Съдът на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.11.2019 г. е сключен договор за финансов лизинг между Амиго Лизинг ЕАД, като лизингодател и В. Х. Р., като лизингополучател, по силата на който Амиго Лизинг ЕАД – клон Сливен, в качеството на лизингодател предоставя на лизингополучателя В. Х. Р. лек автомобил Мерцедес Е 500 с ДК № СН 3019 АК, с доставна цена 20 000 лева. В договора е 2 уговорено изплащането на автомобила с първоначална вноска в размер на 4000 лева и лизингов срок в размер на 36 месеца, с 36 лизингови вноски, съобразно погасителния план към договора за финансов лизинг до 10.11.2022г.
От общи условия на договора за лизинг, подписани от лизингодателя и лизингополучателя, се установява, че в чл. 12.2 е предвидено, че лизингополучателя заплаща всички разходи, всички глоби, имуществени санкции и обезщетения, свързани с ползването на имуществото. В чл. 12.2.1 е предвидено, че ако след прехвърляне на правото на собственост върху имуществото от лизингодателя на лизингополучателя , бъдат установени задължения на лизингополучателя, възникнали въз основа на договора за фининсов лизинг във връзка със собствеността и ползването на имуществото за периода на действие на договора между лизингодателя и лизингополучателя, лизингополучателя се явява задължено лице, по силата на договора и се задължава да ги погаси в петдневен срок от получаване на писменото уведомление.
На 12.11.2029 г. с приемо-предавателен протокол Амиго Лизинг ЕАД – клон Сливен е предало на В. Х. Р. лек автомобил Мерцедес Е 500 с ДК № СН 3019 АК, инвентарни номера, застрахователна полица гражданска отговорност, застраховка Каско на МПС, пълномощно за ползване на територията на РБългария, техническа и сервизна документация, свидетелство за регистрация и един комплект ключове.
Протокола е подписан от представител на лизингодателя и от лизингополучателя.
От тарифа за таксите и комисионните, събирани от Амиго Лизинг ЕАД – клон Сливен по договорите за финансов лизинг, се установява, че таксата за регистрация на неригистриран в РБългария автомобил е 125 лева, пререгистрация на МПС, след придобиване на собствеността е 125 лева.
На 20.12.2021 г. е подадена молба от В. Х. Р. до Амиго Лизинг ЕАД – клон Сливен, с която е поискал , с оглед погасяването на договора за финансов лизинг, собствеността върху Мерцедес Е 500 с ДК № СН 3019 АК, да се прехвърли на Н.Н.И..
На 20.12.2021г. е сключен договор за прехвърляне на собствеността върху МПС между Амиго Лизинг ЕАД – клон Сливен и Н.Н.И., по силата на който е прехвърлена собствеността на Мерцедес Е 500 с ДК № СН 3019 АК.
На 28.10.2022г. е изпратено напомнително писмо до Амиго Лизинг ЕАД – клон Сливен,с което е посочено, че за извършено нарушение във Венеция на 20.10.2020г. е наложена глоба в размер на 118,61 евро.
На 21.11.2022г. е изпратено напомнително писмо до Амиго Лизинг ЕАД – клон Сливен,с което е посочено, че за извършено нарушение във Венеция на 12.02.2020г. е наложена глоба в размер на 198,61 евро.
На 06.03.2023г. е изпратено напомнително писмо до Амиго Лизинг ЕАД – клон Сливен,с което е посочено, че за извършено нарушение във Венеция на 22.07.2021г. е наложена глоба в размер на 475,51 евро.
3
На 29.03.2022г. е сменено наименованието на Амиго Лизинг ЕАД на Финасити ЕАД, като Амиго Лизинг ЕАД – клон Сливен се е преобразувало на Финасити ЕАД – клон Сливен.
До ответника са изпращани писма на посочената от него имейл поща в договора за финансов лизинг относно дължимостта на трите глоби, като изрично е посочено, че глобата му ще бъде заплатена от Финасити ЕАД, а в последствие ще бъде префактурирана към ответника. Писмата са изпращани съответно на 7.12.2022г., 6.04.2023г. и 7.03.2023г.
С платежно нареждане от 12.12.2022г. Финасити ЕАД са заплатили сумата от 118,61 евро.
С платежно нареждане от 10.03.2023г. Финасити ЕАД са заплатили сумата от 198,61 евро.
С платежно нареждане от 07.04.2023г. Финасити ЕАД са заплатили сумата от 475,51 евро.
С протокол от заседанието на съвета на директорите на И Ел Джи Финанс ЕАД, в качеството му на едноличен собственик на Финасити ЕАД е прието, че наименованието на дружеството се променя на И Ел Джи Финанс ЕАД.
На 2.11.2025г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от И Ел Джи Финанс ЕАД срещу В. Х. Р. за заплащане на неплатени разходи за глоби в размер на 118,61 евро, 475,51 евро и 198,61 евро, ведно със законната лихва за забава за периода от 2.11.2025. до окончателното изплащане на вземането, сумата о т23.85 лв., представляваща такса, сумата от 550.29 лева, представляваща законна лихва за забава върху трите глоби, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 116.12 лева.
На длъжника е залепено уведомление при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указано на заявителя , че в едномесечен срок от връчване на определението, следва да представи доказателства за предявен иск.
В предоставеният едномесечен срок , заявителят е предявил исковете,предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 12, т. 2, буква Д от общите условия на договора за финансов лизинг за заплащане на сумата от 792.73 евро, представляваща незаплатени разходи за глуби, съгласно електронни фишове, които се дължат от лизингополучателя, тъй като са начислени по време на действие на договора за лизинг, съдът като взе предвид представените по делото доказателства, приема, че иска е основателен за сумата от 792.73 евро.Безспорно се установи в настоящото производство, че между страните е имало договор за финансов лизинг, по силата на който ответника се е задължил да заплаща лизинговите вноски, съобразно погасителните планове, приложени към договора, както и е декларирал, че е запознат с ОУ на договора за финансов лизинг. Сумата 4 от 792.73 евро е формирана от три незаплатени глоби за извършени нарушения по време на действие на договора за финансов лизинг. В общите условия на договора за лизинг, подписани от лизингодателя и лизингополучателя, се установява, че в чл. 12.2 е предвидено, че лизингополучателя заплаща всички разходи, всички глоби, имуществени санкции и обезщетения, свързани с ползването на имуществото. В чл. 12.2.1 е предвидено, че ако след прехвърляне на правото на собственост върху имуществото от лизингодателя на лизингополучателя , бъдат установени задължения на лизингополучателя, възникнали въз основа на договора за фининсов лизинг във връзка със собствеността и ползването на имуществото за периода на действие на договора между лизингодателя и лизингополучателя, лизингополучателя се явява задължено лице, по силата на договора и се задължава да ги погаси в петдневен срок от получаване на писменото уведомление. С оглед изложеното, съдът приема че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 2 от ТЗ., за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 12,19 евро такса по тарифата на лизингодателя за обработка и подготовка на документите, във връзка с получените електронни фишове за наложени глоби, с оглед основателността на главния сик, съдът приема, че е основателен и доказан и акцесорния иск, поради което следва да бъде уважен.