Решение № 388 от 22.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Казанлък, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510100254 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 143, ал. 2 от СК.

Образувано по искова молба от И. Ф. И., ЕГН **********, З. Ф. И., ЕГН ********** и С. Ф. И., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител П. К. С., ЕГН **********, с адрес: **********, чрез пълномощника адвокат Н. А. И.-Г. от АК-С.З., с адрес на кантората:

**********, против Ф. З. И., ЕГН **********, с адрес: **********. Твърди се, че майката на децата заживяла с ответника на семейни начала. Съжителствали на квартира в къща в **********, преди да се роди сина им И. на ********** год. От съвместното им съжителство имали още две дъщери З., родена на ********** год. и С., родена на ********** год. Съвместният живот на майката с ответника бил много труден за нея. Ответникът Ф. много често биел П.. Майка му, която живеела с Ф., П. и децата им, също биела и скубела ищцата. Ф. често изигравал всичките пари в казино или на машинки. Когато не печелел никакви пари от казиното или машинките се прибирал в дома и биел П. С.. В квартирата често оставали без ток, без храна, а децата били съвсем малки. През цялото време ответникът не позволявал на П. С. да говори по телефона с родителите си, с братята си и с приятелките й. Подслушвал телефона й, следял месинджъра й. Така П. С. останала изолирана от семейството на родителите си в съвсем млада възраст след три последователни раждания. Честите побои, които оставяли синини по тялото и лицето й също били причина П. С. да ограничава излизанията си от дома. В моменти на отчаяние, когато искала да си тръгне от този ад, ответникът и леля му – 1 сестрата на майка му, я заплашвали, че ще й вземат децата, ако си тръгне.

Ответникът даже отправял закани, които плашели много П. С.. Твърди, че през м. ноември 2025 година П. С. събрала смелост и напуснала дома заедно с трите си деца и отишла в дома на родителите си в **********, където живеела и към момента. От преди 01.12.2025 г. П. К. С. не живеела заедно с бащата Ф.

З. И.. Не получавала от ответника каквато и да била помощ /финансова, физическа, емоционална/ в отглеждането на трите им деца. Имала информация, че ответникът е напуснал гр. К. и отишъл в Г., но въобще не била наясно дали е точно информирана. Майката в момента не била трудово ангажирана и отглеждала трите си деца без бащата, като най-малкото било в кърмаческа възраст. Майката получавала майчинството си от дирекция „Социално подпомагане“ – К., от там получавала и детски надбавки.

Доказателства за тези доходи представя с настоящата молба. Ответникът нямал други деца, които да издържа. Майката нямала информация къде живее бащата и има ли доходи, като се имало предвид, че когато е работил, ответникът не е имал регистрирани трудови или други договори. Майката на децата нямала възможност да покрива нарастващите нужди от закупуване на дрехи, храна, лекарства за вирусни и други заболявания, нямало да е в състояние да покрива и таксите за детска градина. Тъй като, правната природа на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца била задължение на родителите независимо от трудоспособността и доходите им /арг.чл.143 ал.2 от СК/ и като се вземе предвид, че от 01.12.2025 г. до 31.12.2025 г. минималната работна заплата е била 1077 лв. или 550,66 евро, от което следвало, че минималната издръжка на едно дете е в размер на 269,25 лв. или 137,67 евро.

Сочи, че съгласно Постановление № 243 от 13 ноември 2025 г. на Министерски съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната, публикувано в ДВ, брой 98 от дата 18.11.2025 г. от 01.01.2026 г. и към настоящия момент минималната месечна работна заплата е 1213 лв.

(620,20 евро). От това следвало, че от 01.01.2026 г. и към настоящия момент минималната издръжка на едно дете е в размер на 155.05 евро или 303.25 лв.

Счита, че ответникът в настоящото съдебно производство е задължен по закон да заплаща минималния размер на издръжка за всяко едно от трите им деца.

Всички посочени обстоятелства обосновавали правния интерес на майката да се обърне към съда с молба да осъди бащата да заплаща месечна издръжка, която издръжка той дължи по силата на закона. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Ф. З. И., ЕГН **********, да заплаща на децата си И. Ф. И., ЕГН **********, З. Ф. И., ЕГН ********** и С. Ф. И., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка П. К. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 137,67 евро за всяко дете за периода от 01.12.2025 г. до 31.12.2025 г., а за периода от 01.01.2026 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение, месечна издръжка в размер на 155,05 евро за всяко дете платима до 5 (пето) число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна издръжка, до окончателното й заплащане, чрез пощенски запис. Претендира разноски в производството.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Р.

Ж., в качеството му на особен представител на ответника Ф. З. И.. Твърди, че до момента на подаване на настоящия писмен отговор не е осъществил контакт с ответника Ф. З. И.. Заявява, че счита предявения иск за допустим и частично основателен. Възразява срещу размера на исковата претенция за издръжка, както за минало време така и за бъдеще, тъй като счита същия за прекомерен. Предвид обстоятелството, че до този момент няма контакт с ответника не представя писмени доказателства и не може да даде становище по обстоятелствата и възражение срещу иска и обстоятелствата различни от изложените по-горе.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа изложеното в исковата молба.

Ответникът Ф. З. И., редовно призован за датата на съдебното заседание, чрез назначения му особен представител адв. Р. Ж., заявява, че счита предявените искови претенции за допустими и основателни, тъй като претендираният размер на издръжка от ищците отговаря на законоустановения минимум.

Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр.

К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.

РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане с № ********** г., № ********** г. и № ********** г. на община К., родители на децата И. Ф. И., ЕГН **********, З. Ф. И., ЕГН ********** и С.

Ф. И., ЕГН **********, са П. К. С., ЕГН ********** – майка и Ф. З. И., ЕГН ********** – баща.

Видно от представеното Удостоверение с изх. № ********** г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ – К., за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. майката П. К. С. е получила помощи/добавки на осн. чл. 7 и чл. 8 от ЗСПД в общ размер на 4300,00 лева.

Видно от представената декларация от 14.01.2026 г. майката П. С. е декларирала, че няма доходи от трудови или граждански правоотношения, не притежава движимо и недвижимо имущество, живее с трите си малолетни деца и доходите й са от получаваните обезщетение за майчинство и детски надбавки.

По делото бяха ангажирани гласни доказателства.

Свидетелката Б.П. С., баба на децата по майчина линия, заяви, че П. и Ф. заживели заедно преди да се роди първото дете И.. След като се родило първото дете, всички се държали зле с П., тормозели я. Свидетелката две години живяла с тях и видяла много неща през тези години. След като се 3 запознала със сегашния си мъж, ги оставила. Ф. обвинявал свидетелката, че им пречи, че не може да си намери работа заради нея. Ф. нямал други деца, освен внуците й. Той бил мързелив. Не бил болен, добре изглеждал, нищо му нямало, обаче бил мързелив. Свидетелката му предлагала да работи с нея на автомивка, но той не искал. Играел хазартни игри, каквото изкарал, всичкото го давал там. За кражби не знаела, но работел без договор. Не знаела дали е осъждан. Той не се грижел за никой, майка му се грижела за него. Майка му била алкохоличка, живеела с един господин, който също бил алкохолик. Ф. избягал в чужбина, нямала идея какво правел там. Преди да се запознае с дъщеря й Ф. ходил в И.. Ф. нямал собствено жилище, живеели под наем. Ф. и П. се разделили началото на м. ноември 2025 година. Мъжът с когото свидетелката живеела заплашил Ф. и майка му, че ще ги направи медийни звезди, тъй като не полагали грижи за децата. Искали да ги приберат, за да може свидетелката да се грижи за тях. П. изкарала тежък аборт след третото дете, едва я върнали към живота. Сега децата били много добре, ходели на градина и на ясла. Бащата не плащал издръжка. Откакто заминал в Г. не изпращал средства за издръжка. Децата имали нужда от храна и дрехи, малкото от адаптирано мляко и памперси. Децата не боледували често.

Семейството на Ф. не търсели децата и не давали средства за тях.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – К.. При извършеното проучване от отдел „Закрила на детето“ било установено, че след настъпилата раздяла между родителите преките и непосредствени грижи за децата И., З. и С. са поети изцяло от майката П. С., с пряката подкрепа на бабата по м.л. Б. С.. Констатирало се, че г-жа С. отговорно изпълнява родителските си задължения и успява да осигури на децата си достатъчно добра среда за тяхното здравословно, емоционално, психическо и физическо развитие. Налице била силна емоционална привързаност от страна на малолетните към майката. В хода на събиране на информация се констатирало, че г-жа С. разполага с добри жилищни условия, получава доходи от ДСП-К., като няма здравословни проблеми, които да я възпрепятстват да упражнява родителската си функция. От раздялата до момента бащата не е изпълнявал постоянно своите ангажименти по отношение на месечната издръжка за децата, като не е оказвал допълнителна финансова подкрепа за покриване на разходи, свързани с издръжката за децата и осигуряване на лични принадлежности за малолетните. Становището на отдел „Закрила на детето“ – гр. К. е, че е в интерес на И. И., З. И. и С. И., присъждането на издръжка в размер, съответстващ, както на реализираните месечни разходи за задоволяване на основните им потребности, така и на съществуващия жизнен стандарт в страната, както и съхраняване на емоционалната връзка с родителя, неполагащ преки грижи чрез определяне на подходящ режим на лични отношения.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни 4 основания чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 СК.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). С постановление № 243 от 13 ноември 2025 г. Министерският съвет е определил минималната работна заплата за страната за 2026г. да бъде в размер 620,20 евро. Този минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител. Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. По отношение на ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно. Установи се, че по време на съвместното си съжителство страните имат родени три деца – И. Ф. И., ЕГН **********, З. Ф. И., ЕГН ********** и С. Ф. И., ЕГН **********. Всички деца, с оглед възрастта им са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си. Нуждите на децата са обичайни за лица на тяхната възраст - за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и др., както и общите разходи за издръжката на домакинството, в което се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и образователни потребности на децата, претендиращи издръжка. Всички живеят в жилището на бабата на децата по майчина линия и нейния съжител, на чиято помощ разчита. Бащата е напуснал пределите на Република България, като не се интересува от децата и не е плащал издръжка. Има данни, че се намира в Г.. Майката е многодетна, като за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. е получила помощи/добавки на осн. чл. 7 и чл. 8 от ЗСПД в общ размер на 4300,00 лева. Размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. По делото се установи, че родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват трудови дейности. Майката има задължения за полагане на непосредствени грижи в полза на децата си, които са малолетни – И. посещава градина, З. ясла, а С. е в кърмаческа възраст. Бащата не е задължен да изплаща издръжка на друго лице. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по 5 делото доказателства се установи, че бащата не живее в България, в трудоспособна възраст е, не боледува, което предполага, че е трудовоангажиран. Не се събраха данни за реализираните от ответника месечни трудови доходи. Но бащата не доказа основателна причина за невъзможност да реализира доходи в размер поне на средната за региона работна заплата. Същият живее в Г., където средномесечният осигурителен доход на трудоспособни лица е по - висок, отколкото в България.