Решение № 2096 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2096 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110102257 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Е срещу Г и Т. Ж. П., с която са предявени в условията на пасивно субективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 2 000,00 лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредитна карта на бизнес клиенти от № 38 от 23.04.2013г., сключен между ответниците иБ, вземанията по който са прехвърлени на Е, ведно със законната от датата на предявяване на заявлението по чл.

410 ГПК – 26.01.2022г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 3818/2022г. по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът Е твърди, че на 23.04.2013 г. бил сключен Договор № 38 за кредитна карта на бизнес клиенти между Б, в качеството на кредитодател, и Г, в качеството на кредитополучател, и Т. Ж. П., в качеството на солидарен длъжник и оправомощен държател, по силата на който банката отпуснат кредитен лимит в размер на 2 000,00 лв., която сума била усвоена. Сочи, че ответната страна се задължила да погасява задълженията си до 15-то число на всеки месец при минимална вноска 3% от ползвания лимит, ведно с всички такси и разноски, но не по-малко от 60,00 лв.

Поддържа, че срокът на договора бил 48 месеца, като банката имала правото едностранно, еднократно и автоматично да продължи правото на ползване и възобновяване на кредитния лимит, при положение че кредитополучателят изрично не е искал прекратяването с изтичане срока на действие на договора и е изправна страна.

Поради изтичане на срока на договора – на 23.04.2017 г. всички неплатени задължения по договора станали изискуеми. Навежда твърдения, че по силата на Договор за продажба на вземания от 28.11.2016 г. придобил от Б вземанията, произтичащи от процесния договор. Излага, че на 30.11.2021 г. ответниците били уведомени за извършената цесия, като им бил предоставен и 7- дневен срок за доброволно изпълнение, но претендираната сума не била заплатена. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника – Г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. Ж.

П., чрез назначения му по делото особен представител адв. В. К., с който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, усвояването на заемната сума от Г, както и изискуемостта на вземанията по договора. навежда доводи, че липсват доказателства на коя дата и какви конкретно суми са изтеглени от кредитополучателя, както и какъв е техният падеж. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като излага подробни съображения в тази връзка. Поддържа, че ответникът не е редовно уведомен за извършената цесия, поради което договорът няма действие спрямо него. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира и разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235 ГПК намери за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед релевираното в отговора на исковата молба възражение и задължението на съда служебно да следи за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви относно допустимостта на предявените искове.

Процесуалната легитимация, в това число и активната, се определя съобразно въведените в исковата молба фактически твърдения за наличието на материално правоотношение между страните, а неговото реално съществуване е въпрос по същество, по който съдът дължи произнасяне с крайния си акт. Тъй като се касае за искова претенция по чл. 422 ГПК, нейната допустимост изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в настоящата хипотеза са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Предявеният установителен иск намира правната си квалификация в чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Основателността на исковата претенция се обуславя от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки: наличието на облигационно отношение между Б и ответниците по Договор за кредитна карта на бизнес клиенти № 38 от 23.04.2013г., по силата на който за ответниците е възникнало задължението при условията на солидарна отговорност за връщане на усвоения кредитен лимит; усвояването на претендираната сума, че е настъпил падежът на задължението за връщането на сумата, прехвърляне на вземанията към длъжниците в полза на ищеца и уведомяване на ответниците за извършената цесия, размера на претендираното вземане. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК при установяване на горните обстоятелства в доказателствената тежест на ответниците да докажат положителния факт на погасяването на дълга.

На първо място следва да се осъществи проверка относно материалноправната легитимация на ищеца. В подкрепа на твърденията за придобиване на процесните притезания по делото е приобщен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.11.2016г., сключен между Б и Е /л. 26/. В §2 е посочено, че вземанията, предмет на сделката, са описани в Приложение № 1. Представено е и Приложение № 1, в което 2 под № 134 е отбелязан Договор № 38 от 23.04.2013г. с кредитополучател Г. В приложението се съдържа конкретна информация за притезанието – основанието, от което произтича, длъжника, както и неговия размер, поради което следва да се приеме, че последното е достатъчно индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера.

Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и правата преминават към цесионера от момента на нейното сключване. Значението на уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето на цесионера и задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д.

№ 1711/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./. От събраните доказателства /л. 39/ е видно, че Левон Хампарцумян като изпълнителен директор на Б е упълномощил Е с представителна власт да уведомява длъжниците съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето на вземанията, извършено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.11.2016г. По делото са приобщени уведомления за извършена цесия от Е /л. 20 и 23/, без да са налице данни последните да са достигнали до Г и солидарния длъжник Т. П.. При това положение, уведомлението изходящо от упълномощения цесионер, приложено към исковата молба и достигнало до ответниците със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето поражда действие и за длъжниците. Това извод не се разколебава от обстоятелството, че книжата са връчени на особен представител. На основание чл. 47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I т.о., този смисъл Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25 от 03.05.2017г. по гр. д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о./. Ето защо, на основание чл.

235, ал. 3 ГПК това следва да се съобразява като фактическо обстоятелство, настъпило след предявяване на иска, което обосновава материалноправната легитимация на кредитора.

В подкрепа на твърденията за съществуването на процесните притезания по делото е приобщен Договор за кредитна карта на бизнес клиенти № 38 от 23.04.2013г., сключен между Б като кредитодател, Г като клиент и Т. Ж. П. като солидарен длъжник, по силата на който кредитната институция се задължава да открие на името на клиента картова сметка и да му издаде една основна карта и по искане една или повече допълнителни кредитни карти, като предоставя на клиента правото чрез оправомощен от него държател да ползва при кредитен лимит по картата до размера от 2 000 лв. В т.

3 е уговорен месечен лихвен процент от 1,6 %, както и такси за закъсняло плащане и за надвишен кредитен лимит съгласно тарифата на банката. Предвидено е, че минималната погасителна вноска е равна на 3 % от кредитния лимит, но не по-малко от сумата от 60 лв. Периодът на клиентските плащания обхваща всеки календарен месец от 1-во до 31-во число, с изключение на първия след сключването на договора и последния при изтичане на срока му, които месеци обхващат реалните дни. Падежът на задълженията е уговорен от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентските плащания. Срокът за ползване на разрешения кредитен лимит 3 е до 23.04.2015г., а срокът на действие на договора – до 48 месеца от датата на сключване на договора. В чл. 12.2. от общите условия е предвидена възможност за еднократно автоматично подновяване срока на договора за още 2 години, в случай, че клиентът изрично писмено не поиска прекратяване на договора и е бил изряден платец. Така представеното писмено доказателство представлява подписан частен диспозитивен документ, който по аргумент от чл. 180 ГПК се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните в сделката изявление.

При това положение се налага заключение, че между Б, от една страна, и ответниците, от друга, е възникнало облигационно отношение.

Основателността на исковата претенция обаче е обусловена не само от сключването на договора за кредитна карта, но и от усвояването на сумата. В чл. 7.1 от общите условия са предвидени различни алтернативи за усвояването на кредита – чрез плащания на стоки и услуги в търговски обекти на ПОС и/или импринтер, теглене на суми от АТМ и на каса в банка и други действия, като съобразно чл. 7.2 всички плащания и/или тегления, в това число и банковите такси и комисиони по тях се отразяват по картовата сметка.

Поради необходимостта от специални знания и за установяване на обстоятелствата относно усвояването на кредитния лимит и размера на претенцията е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според експертното заключение кредитният лимит е бил усвояван от клиента в периода от 24.04.2013г. до 30.06.2014г., както следва: Първата усвоена сума е изтеглена от банкомат на 24.04.2013г. и е в размер на 200 лв., 27.04.2013г. е извършена покупка на стоки за 194,68 лв. и е изтеглена от офис на банката сума в размер на 1 480 лв., с което е достигнат усвоен кредитен лимит в размер на 1 999,58 лв. В периода от 27.04.2013г. до 19.01.2014г. периодично са извършвани вноски за погасяване на задълженията, а картата се използва за покупки и теглене на дребни суми от АТМ, като усвоените средства се движат около предоставения кредитен лимит. На 17.02.2014г. от картата са изтеглени 500 лв., а в периода от м.02.2014г. до м.07.2014г. с картата се извършват покупки чрез ПОС терминал, като за посочения период усвоените суми чрез покупки и теглене в брой са общо в размер на 4 191,93 лв. Общо усвоеният кредитен лимит, в това число лихви и такси за периода от 24.04.2013г. до 30.06.2014г. е 4 954,17 лв., от които: 4 260,77 лв. – покупки на ПОС терминал, 1 826,08 лв. – тегления в брой, 54,69 лв. – такси за теглене в брой, 693,40 лв. – начислени лихви и такси.