Присъда № 33 от 29.04.2024, Районен съд - Силистра

МОТИВИ към Присъда № 33/29.04.2024г. по НОХД № 358/2024год. по описа на РС-Силистра

Подсъдимата Р. Г. С. е предадена на съд за това, че на 05.10.2023г. в с.Калипетрово, обл.Силистра, при боравене с открит огън / чрез запалване на суха растителност /, по непредпазливост запалила чужд имот на значителна стойност: къща, находяща се в с.Калипетрово, обл.Силистра, ул. „Зд.. попадаща в поземлен имот с кадастрален номер 411143.500.212, собственост на К. Й. П. от с.Айдемир, обл.Силистра и М.

П. И. от гр.Силистра и намиращото се в къщата движимо имущество, собственост на К.Й.

П. от с.Айдемир, обл.Силистра и М. П. И. от гр.Силистра, като от деянието са последвали значителни вреди на обща стойност 28 394.00 лв. /двадесет и осем хиляди триста деветдесет и четири лева /-престъпление по чл.331, ал.3, предл.2 във вр.с чл.331, ал.1, вр. с чл.330, ал.1 от НК.

РП-Силистра, надлежно уведомена, явява се прокурор П. П. пледира за присъда, като указва на подсъдимата да се определи наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок също в минимален размер.

В проведеното открито разпоредително заседание подс.Р.С. се явява лично и с упълномощен защитник- адв.К. Х.при АК-Силистра.

ПОСТРАДАЛ – К. Й. П.– редовно призован, явява се лично.

ПОСТРАДАЛ – М. П. И. – редовно призована, явява се лично.

Съдът, след като изслуша становищата на страните счете, че към настоящия етап не са налице процесуални пречки за даване ход на откритото разпоредително заседание, поради което и на осн. чл.247г от НПК даде ход на откритото разпоредително заседание.

Двете пострадали лица чрез техния процесуален представител- адв.П. Й. при АКСилистра са депозирали преди откритото разпоредително заседание молба за конституирането им в качеството на частни обвинители, съобразно нормата на чл.76 и сл. от НПК, и граждански ищщи съобразно нормата на чл.84 и сл. от НПК, като са предявили и граждански иск срещу подс.Р. Г.. В съдебно заседание двете пострадали лица- К. П. и М.И.заявиха, че не поддържат молбата си в частта в която са заявили, че желаят да бъдат конституирани като частни обвинители по настоящето наказателно производство, като поддържат молбата си само в частта с която са заявили, че желаят да бъдат конституирани като граждански ищци в процеса и са предявили граждански иск срещу подс. С.

Предвид депозираната молба от страна на процесуалния представител на пострадалите лица- адв.П.Й.при АК – Силистра и като взе предвид тяхното изявление в съдебно заседание и становищата на страните, съдът счете същата за допустима и своевременно предявена, но неоснователна по следните съображения: видно от предявения с молбата граждански иск от двамата пострадали, на осн.чл.84 и сл. от НПК, е че не е конкретизирана сумата, която следва всеки един от двамата пострадали да претендира като обезщетение от страна на подс. С. по повод извършеното от нея престъпление по чл.331, ал.3, предл. „второ“ във връзка с ал.1 във връзка с чл.330, ал.1 от НК. В молбата е описано, че желаят съдът да осъди подс. С. да заплати на двамата пострадали сума, равняваща се на дела на съсобственика. В тази връзка съдът счете, че действително предявеният граждански 1 иск не отговаря на изискванията на чл.85, ал.1 от НПК, същият не е конкретизиран по размер, а е написан абстрактно, поради което съдът следва да изисква допълнително документи, въз основа на които да установи каква е за всеки един от двамата пострадали съсобствеността в процесния имот, което от своя страна ще затрудни значително движението на наказателното производство, а съобразно нормата на чл.88, ал.2 от НПК разглеждането на граждански иск не може да бъде причина за отлагане на наказателното дело. Налице са индикации, че производството по делото би могло да бъде приключено веднага след приключване на откритото разпоредително заседание, а за да се произнесе правилно и законосъобразно по предявения граждански иск, съда следва да извършва допълнителни процесуално-следствени действия, с оглед на което счете, че не следва да приема предявения граждански иск за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и отхвърли молбата на двамата пострадали за конституирането им в качеството на граждански ищци по реда на чл.84 и сл. от НПК, като указа на пострадалите лица, че може да предявят своите искове за обезщетение срещу подсъдимата Г. след приключването на наказателното производство. В останалата си част двамата пострадали заявиха, че не поддържат молбата си и я оттеглят, поради което съда счете, че не дължи произнасяне.

В проведеното открито разпоредително заседание, съдът след като изслуша страните по въпросите по реда на чл.248, ал.1 от НПК, счете, че са налице условията за продължаване на производството по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, каквото искане отправи защитата на подс.Р. С..

Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото установи, че са налице условията за производство по тази глава, тъй като счете, че съответните действия по разследването са били извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, а самопризнанието на подс.Г. се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като не е необходимо да се събират други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съда ще ползва при постановяването на присъда и съобразно разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимата чрез нейния защитник за провеждането на процедурата по гл.27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и производството продължи по реда на тази глава. Подсъдимата С. беше запозната с правата си по чл.371, т.2 от НПК, като съда я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от нея самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Предвид процедурата по която продължи да се движи производството по делото не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самата подсъдима, която призна изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед хипотезата на чл.252, ал.1 от НПК, съда обяви за приключило откритото разпоредително заседание и веднага след него разгледа делото по същество, като указа на страните, че същото следва да се движи по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Постр.К. П. и М. И.са били съсобственици на наследствен имот- двуетажна къща, находяща се в с.Калипетрово, обл.Силистра, ул. „Зд., попадаща в поземлен имот с кадастрален номер 411143.500.212.

Къщата била необитаема от известно време, като дори електрозахранването било преустановено, но постр.П. я посещавал почти всеки ден.

На 06.10.2023г. разбрал от майка си- постр.М. И., че къщата е била обхваната от 2 пожар предния ден. След като веднага отишъл на место постр.П. установил, че почти цялата къща е изгоряла, а по някои от гредите на покрива все още се виждал огън. Цялата покривна конструкция била изгоряла. Долу под къщата, на самата улица „З." видял огнище. Пътят бил неасфалтиран- черен път. От съседи разбрал, че огъня е започнал от сухи треви, които неговата съседка - подс.Р.С. събрала на пътя и в последствие запалила. От огнището огънят се разпространил по сухата растителност нагоре / по просека между имотите 10 и 8 /, като се образувала обгоряла ивица, която водела към живия плет, който служел за ограда на неговия имот. От там огъня се прехвърлил в двора, където имало също суха растителност и обхванал и къщата. Установен бил и причинителя на пожара- Р. Г. С.от гр.Силистра.

На 05.10.2023г. подс.С. и съпругът и св.С. С. били в нейната наследствена къща, находяща се в с.Калипетрово по ул. „Лю.. Времето било топло и ветровито. Същия ден около обяд, подс.С. решила да разчисти насъбраните около имота сухи клони и треви на пътя над къщата, на самата ул. „Зд.. Св.С. видял, че жена му е направила купчина от сухи треви с диаметър около един метър с намерение да ги запали, при което изрично я предупредил да не го прави, тъй като времето е било сухо и имало силен вятър. Такова предупреждение към подс.С. направил и съседът им св.Д. Д. който също забелязал, как подс.С. събира сухи треви и клони на клада. Без да се съобрази с атмосферните условия и с предупреждението на съпруга си и на св.Д., около 12.10ч. подс.С. запалила насъбраната купчина от сухи треви и клони. Огънят бързо се разгорял и навлязъл към имота на пострадалите К. П. и М. И.. Тъй като там имало висока растителност, пламъците стигнало бързо до покрива на тяхната къща. Подс.С. се опитала да загаси огъня с предварително подготвени от нея две туби с вода, но това не помогнало. Започнала да вика съпруга си на помощ, но вече било късно. Св.С. видял, че купа със събраните пръчки и треви гори, а огъня отивал нагоре към градината на съседа им постр.П.. След това се запалила и къщата, огънят тръгнал към покрива и той също започнал да гори. Св.С.влязъл в двора на запалилия се имот, но не могъл да направи нищо, защото се задушавал от дима. Нямало от къде да вземат вода. Той започнал да гаси с подръчни средства, но отново започнал да се задушава от дима и се отказал. В това време огънят се разраснал още повече. Тогава св.С. се обадил на тел.

112, като дошли два пожарни екипа, които гасили огъня в продължение на два часа, но въпреки това покрива изгорял изцяло.

В резултат на възникналия пожар изгоряло имущество, собственост на пострадалите П. и И.- основно покъщнина, мебели и множество други вещи, описани подробно в съответните протоколи за разпити на свидетели. Имало срутване на стени, в резултат на пропадане на покрива. Срутена била и витрина от западната страна на къщата, която се намирала пред помещение, оборудвано за кухня.

Още преди огъня да тръгне към имота на постр.П. и да се разрасне, подс.С. и нейния съпруг св.С.Ст. се опитвали да потушат огъня с вили и търмък, но не успели. Всичко станало за секунди, тъй като основно горели сухи треви, времето било много горещо и сухо и нямало от къде да се вземе вода.

По делото са били назначени и изготвени съответните експертизи, както следва:

Видно от назначената по делото електротехническа експертиза, причината за възникване на пожара според експерта не е от възникнало електрическо късо съединение в електрическата инсталация на къщата и съседните постройки.

По делото е изготвена пожаротехническа експертиза, в заключението на която е посочено, че: условията за възникването на пожара на посочената дата 05.10.2023г. е запалване на открит огън на необезопасен участък в съседен имот и оставане без надзор на огнището. Условието за неговото разпространение е наличието на голямо количество суха растителност в имота по ул. „Здра. собственост на пострадалите К. П. и М. И.. Огнището на пожара може да се определи само от свидетелски показания, предвид щетите нанесени от пожара.

3

В заключението на изготвената по делото съдебно-техническа /аудио-техническа/ експертиза, на хартиен носител е пренесено съдържанието на звукозаписи, записани при подаване на сигналите за възникналия пожар на Районен център 112- Русе / думи, реплики, шумове, непрекъснат говор /.

Видно от заключение на изготвената комплексна съдебноценова и строителнотехническа експертиза е даден отговор на въпроса относно стойността по пазарни цени на вещите, предмет на деянието, а именно: 28 394, 00 лева / общо за пострадалите К. П. и М. И.

/ - стойност на щетите от пожара, с отчитане на амортизации и овехтяване. Вещите, посочени от пострадалите и в самата експертиза не са годни за използване по предназначение. Възможно е тяхното възстановяване със закупуване на подобни или изработването на такива подобни. Някои от описаните вещи са унищожени, а други са сериозно повредени и не могат да се използват по предназначение. Стойността на причинените щети в резултат на извършеното деяние е в размер на 28 394 лева.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза е видно, че подс.Р. С. страда от постравматичен органичен мозъчен синдром. Същият не е изразен в степен и тежест, че да оказва влияние върху възможността й да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си. Към момента на извършеното от нея деяние подс.Р. С. е разбирала свойството и значението на своите действия и е могла да ръководи по разумни подбуди постъпките си. Подс.Р. С.няма интелектуален дефицит, няма физически недъг и към момента на извършване на деянието не е била в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, които да и пречат правилно да възприема и запаметява факти. В състояние е да дава достоверни сведения и показания по важните за делото обстоятелства, ако желае. Подс.Р. С. не страда от физически или психически недостатъци, които биха и попречили да се защитава сама, но следва да се има предвид заболяването й и ниския интелектуален дефицит. У лицето не се констатира състояние, което да удовлетворява критериите на чл.33 от НК за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Няма данни за друго тежко соматично заболяване, което да е пречка за провеждане на производството.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79f001df-2237-4cf5-8b32-1641ff810a80