Определение № 31539 от 11.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31539 гр. София, 11.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110102259 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „****“ ЕООД срещу С. Г. В., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1296,82 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без *** от 01.11.2011 г., сключен между „****“ АД и С. Г. В., вземанията по който са прехвърлени от „****“ АД с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „****“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането ; сумата от 250 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 20.10.2021 г.; и сумата от 250 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 18.08.2022 г., за които суми на 14.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44864/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че на 01.11.2011 г. е сключен Договор за потребителски кредит без предоставяне на *** между „****“ АД и С. Г. В., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1320 лв. Посочва, че кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 20.10.2021 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 16,25 %. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на 31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „****“ АД и „****” ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит от 01.11.2011 г. е изкупено от „****” ЕООД. Сочи, че длъжникът е бил уведомен на 22.12.2021 г., че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор по отношение гореописаното парично вземане е „****” ЕООД. Със същото на ответника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното 1 задължение по процесния договор за кредит. Твърди, че срокът за заплащане на задълженията съгласно договора за потребителски кредит е изтекъл на 20.10.2021 г., поради което всички задължения на длъжника по договор за кредит са изцяло изискуеми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. Г. В., с която оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че срещу нея е образувано изпълнително дело при ЧСИ ***, по което са наложени запори и й се удържат суми, като ответницата посочва, че се съмнява, че предметът на изпълнителното дело и предметът на настоящото съдебно производство е един и същ. Посочва, че предявените искове са недопустими, тъй като цесията не й е съобщена. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между „****“ АД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума; размерът на непогасеното задължение; настъпване на изискуемостта на процесното вземане; сключен договор за цесия, по силата на който „****“ ЕООД е придобило посочените погоре вземания на „****“ АД срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между „****“ АД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, наличието на валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и размера на задължението.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяването на дълга, за което не сочи доказателства, както и да докаже възраженията си.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

По доказателствените искания:

Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се допусне събирането им. Съдът констатира, че същите не са заверени „вярно с оригинала“, поради което на ищеца следва да 2 се дадат указания в тази връзка.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства, като УКАЗВА на ищеца в срок до о. с. з. да завери „вярно с оригинала“ приложените към исковата молба писмени доказателства, като в противен случай същите няма да бъдат приети като доказателства по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2023 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

3

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4