Присъда № 6 от 06.03.2023, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Присъда № 6/06.03.2023 г. по НЧХД № 965/2022 г. на Районен съд - Несебър, НК, VII-ми състав, С. Димитрова

Съдебното производство по делото е образувано по повод тъжба вх. № 9118/17.10.2022 г. на Х. – И. В. Т. против З.Н.К., за извършено престъпление по чл. 148, ал.

1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и за това, че на 26.09.2022 г., в качеството си на адвокат на ответниците С. В. Д. – Т.а и С. В.а Т.а по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС, нанесла на Х. - И. В. Т., ЕГН: **********, публична обида, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин, като депозирала писмен отговор на искова молба, съдържащ унизителни за честта и достойнството му думи и изрази, а именно: „Вероятно в резултат на невъзможността си за интеграция, приемане в обществото и получаване на уважение в новата страна на пребиваване у ищеца са се породили ниската му самооценка и потребността от самоутвърждаване, която потребност е толкова силна, че се реализира с аморални и асоциални постъпки като завеждане на съдебни дела срещу майка си“ и конкретно с изразите и думите „аморални и асоциални постъпки“, „ниска самооценка“, „потребност от самоутвърждаване“ и „невъзможността си за интеграция,приемане в обществото и получаване на уважение“. С тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за присъждане на сумата от 7500 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.

2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, извършено на 26.09.2022 г.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа, че в хода на съдебното следствие в пълна степен е доказано повдигнатото обвинение. Намира, че събраните писмени и гласни доказателства в пълна степен потвърждават факта, че на процесната дата подсъдимата е извършила престъплението, в което е обвинена, като това обстоятелство се потвърждавало от дадения отговор на тъжбата. Аргументира се, че показанията на свидетелката Д.-Т.а не опровергават този извод, тъй като подсъдимата била изразила с подадения отговор на искова молба споделена със свидетелката оценка, но формирана самостоятелно и независимо у всяка от тях, въз основа на различни обстоятелства и в различни времеви моменти. Твърди се, че обвинението е категорично доказано, като извършено при форма на вината „пряк умисъл“, а думите и изразите, използвани от подсъдимата и целият смисъл на посочената част от текста, съставлявали негативна оценка за действията и личността на тъжителя, засягали честта и достойнството му и накърнявали доброто му име. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, като бъде наложено наказания, определено от съда в рамките на законопредвидения максимум. Заявява се още доказаност на неимуществените вреди, претърпени от тъжителя, вследствие нанесените му обиди, техните интензитет и естество, предвид което се моли за уважаване в цялост на гражданската претенция, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.

Тъжителят поддържа изложените от повереника му доводи по същество. Заявява, че счита, че му е била нанесена обида от подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата Кудева , излага съображения за недоказаност на повдигнатото обвинение спрямо подзащитната му, като заявява, че посочените от тъжителя думи и изрази съставляват предположение, а не твърдение за настъпили факти, като не са цинични или вулгарни и по никакъв начин не се явяват унизителни или обидни спрямо тъжителя. Заявява още, че цитатът, предмет на делото, е оценка и анализ на св. Д.-Т.а по отношение поведението на сина – тъжителя спрямо нея и семейството им и е залегнал в отговора на искова молба по нейно настояване. Аргументира недоказаност и на гражданския иск, като заявява протИ.речие в събраните в тази връзка свидетелски показания и прави анализ на същите. Моли за оневиняване на подсъдимата и отхвърляне на гражданската претенция, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.

Подсъдимата З.Н.К. не дава обяснения по обвинението в хода на съдебното следствие, като поддържа становището на защитника си в съдебно заседание . В последната си дума, подсъдимата Кудева моли да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата и възраженията на страните, достигна до следните изводи:

1

С оглед така проведеното производство по делото се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимата З.Н.К. е родена на 25.0*.19** г. в гр. Бургас, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, висше образование, постоянен и настоящ адрес: гр. Н., к.к. С.Б., обл.Б., сграда „К.“, ет.*, офис**, ЕГН: **********.

Подсъдимата е адвокат, вписан в Адвокатска колегия – Хасково, като в това си качество е била упълномощена от свидетелката С. В. Д.-Т.а и от С. В.а Т.а, да ги представлява в качеството им на ответници по гр.д. № 692/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър. Последното дело е било образувано по искова молба на И. В. Т., ЕГН ********** – тъжителя, срещу С. В. Д.-Т.а и С. В.а Т.а, съответно – негови майка и сестра. В рамките на производството по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС е постъпил отговор на искова молба вх. № 7395/26.09.2022 г. от С. В. Д.-Т.а и С. В.а Т.а, чрез адв. З.К. – подсъдимата, подписан от нея, в който отговор се съдържа следния текст: „Вероятно в резултат на невъзможността си за интеграция, приемане в обществото и получаване на уважение в новата страна на пребиваване у ищеца са се породили ниската му самооценка и потребността от самоутвърждаване, която потребност е толкова силна, че се реализира с аморални и асоциални постъпки като завеждане на съдебни дела срещу майка си“ и конкретно изразите и думите „аморални и асоциални постъпки“, „ниска самооценка“, „потребност от самоутвърждаване“ и „невъзможността си за интеграция,приемане в обществото и получаване на уважение“.

Свидетелката С. В. Д.-Т.а, въз основа на решение № 1/12.01.2015 г. по гр.д. № 728/2014 г. по описа на НРС, частично отменено с решение № II-72/24.06.2015 г. по описа на БОС, упражнявала родителските права по отношение на сина си Х. – И. В. Т., до навършването на пълнолетие от негова страна, като го отглеждала заедно със сестра му С.

Т.а в периода 2015 г. – 2018 г. В този период, тъжителят играел компютърни игри с никнейм/прякор „Х.“, като често сменял образователните заведения и социалната си среда, а в периода 2015 г. -2016 г. бил охарактеризиран от класния си ръководител със съображения относно социалното му поведение. След завършване на средното си образование тъжителят напуснал семейното си жилище и се установил в чужбина, като прекъснал контакта със своята майка.

През 2021 г., тъжителят заминал за Франция, заедно със свидетеля Г.Г., където работили и живели заедно около 5 месеца. Тъжителят работил като монтажист и преводач, а св. Г. – само като монтажист. Поради забавяне на трудовите възнаграждения, тъжителят и св. Г. се прибрали в България, като от есента на 2021 г. продължили ежедневния си контакт и приятелството си и практикували заедно своето хоби - изработване на костюми /косплей/ в общо студио.

По силата на съдебно решение по гр.д. № 791/2022 г. по описа на НРС и по молба на тъжителя, било променено собственото му име от „И.“ на „Х.- И.“.

През 2022 г., тъжителят подал сигнал до прокуратурата за извършени спрямо него престъпления от неговите майка и дядо по майчина линия, като с постановление на БРП от 19.10.2022 г. е отказано образуването на досъдебно производство по случая и преписката е прекратена. След като дала обяснения по подадения срещу нея сигнал и получила исковата молба на тъжителя по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС, св. Д.-Т.а, в опит да си обясни поведението на сина си, прочела статията „Взаимоотношения между родители и юноши“ на Мирена Василева и достигнала до извод, че част от заключенията са приложими спрямо отношенията между нея и сина . На база събитията и с оглед прочетената статия, св. Д.-Т.а, която е дипломиран и практикуващ юрист, въвела следния текст „Вероятно в резултат на невъзможността си за интеграция, приемане в обществото и получаване на уважение в новата страна на пребиваване у ищеца са се породили ниската му самооценка и потребността от самоутвърждаване, която потребност е толкова силна, че се реализира с аморални и асоциални постъпки като завеждане на съдебни дела срещу майка си“ в съдържанието на отговора на исковата молба, подаден чрез подсъдимата на 26.09.2022 г. по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС.

След като се запознал с постъпилия отговор на искова молба по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС, тъжителят се почувствал обиден от изложеното в него, в частност от 2 използваните думи „аморален“ и „асоциален“, бил нервен и тревожен при засягане на темата. На 04.01.2023 г. тъжителят бил уволнен от последната си месторабота в „Съдърланд“, във връзка със случай на изтекла фирмена тайна.

По доказателствата:

Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана на база събраните по делото писмени доказателства, вкл. приложеното за послужване гр.д. № 791/2022 г. по описа на НРС, както и от показанията на разпитаните свидетели Гроздан Ц., Г.Г. и С. В. Д. – Т.а. Съдът намира, че доказателствата взаимно се допълват и изграждат една обща непротИ.речива фактическа обстановка, изградена от последователни и свързани събития.

От показанията на св. Д.-Т.а се установява, че тъжителят често е сменял социалния си кръг, бил е любител на видео-игрите и е ползвал никнейма „Х.“ в тях, като след завършване на средното си образование е напуснал дома си и е преустановил контакта с нея. Тези сведения се допълват от приетата по делото характеристика на тъжителя от класния му ръководител в десети клас, видно от която поставената му оценка за социално поведение е занижена. От друга страна, св. Г. дава показания, че тъжителят е живял в чужбина през няколко периода, включително е оставал трайно без работа, напускал е работа, поради неудовлетвореност от условията, променил е личното си име, поради шеги и закачки, свързани със звученето му. Посочва още, че към датата на разпита тъжителят е бил уволнен от последната си месторабота, както и че заедно практикуват „косплей“ – изработване на костюми от филми, сериали и игри. Св. Г. заявява, че тъжителят има влошени отношения със своята майка, като между тях се водят дела.

В логическа последователност на горното и с оглед прието по делото прокурорско постановление и приложените материали от гр.д. № 414/2020 г. и гр.д. № 791/2022 г. по описа на НРС, съдът намира за състоятелни показанията на св. Д.-Т.а, че поведението на сина й – тъжителя /промяна на лично име, подаване на сигнали в прокуратурата, завеждане на дела срещу роднини/ я е провокирало да чете насочена литература и в частност приетата като доказателство статия. Видно от съдържанието на последната, тя прави психологически анализ на проблемно поведение при юношите и дава заключения, близки по смисъл с текста, предмет на делото. В този ред на мисли и съобразявайки образованието на св. Д. – Т.а, съдът намира показанията й в частта, в която заявява, че е дописвала и редактирала отговора на исковата молба, подаден по гр.д. № 692/2022 г. по описа на НРС, включително, че е вписала сама следния текст „Вероятно в резултат на невъзможността си за интеграция, приемане в обществото и получаване на уважение в новата страна на пребиваване у ищеца са се породили ниската му самооценка и потребността от самоутвърждаване, която потребност е толкова силна, че се реализира с аморални и асоциални постъпки като завеждане на съдебни дела срещу майка си“ в обстоятелствената му част, за достоверни, предвид което се позовава на тях изцяло. Този извод се подкрепя от посочените доказателства, доколкото действително се установява, че тъжителят рязко е прекъснал контакта с майка си; след две проведени охранителни производства е променил личното си име, като е добавил към него име, използвано от него като прякор в компютърните игри; подал е сигнал в прокуратурата срещу майка си и е завел гражданска претенция срещу нея, като такова поведение на макар и пълнолетно дете несъмнено е резонно да провокира засегнатия родител към анализиране на причините за разрива в отношенията. От друга страна, посоченият цитат съдържа, както анализ на поведението на тъжителя, така и лична оценка, касаещи факти и обстоятелства от лично естество и извън предмета на гражданския спор, предвид което логически издържано е твърдението на св. Д. – Т.а, че изхожда именно от нея, а не от подсъдимата.