Решение № 7890 от 28.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7890 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100114393 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от М. И. М. срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.01.2024 г. в гр. София е настъпил пътен инцидент, в който е пострадал ищецът. Инцидентът се е развил около 11:00 ч. в гр.

София, на бул. „Европа“ № 184, на територията на бензиностанция „Лукойл“, л. а. „Ленд Роувър“, с peг. № ********, управляван от Т. Г. М., при потегляне на заден ход, поради несъобразяване с намиращия се зад него пешеходец, М. М., застига същия и го блъска със задната част на л.а. Към момента на инцидента ищецът работил на бензиностанцията като контрольор. Вследствие на настъпилия пътен инцидент ищецът е получил травматични увреждания, поради което е транспортиран в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 38/19.01.2024 г.

Виновен за инцидента е водачът на л. а. „Ленд Роувър“, който имал валидна застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ по застрахователна полица № BG/01/123000768916, с период на покритие от 07.05.2023 г. до 06.05.2024 г.

Увреждането на ищеца се изразявало в счупване на долния край на лъчевата кост /закрито/, за което му е поставена гипсова шина. Пътният инцидент причинил на М. М. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Значително се затруднило ежедневието му вследствие на травмата, не можел да се грижи за себе си самостоятелно, като за него полагали грижи близките му, които му съдействали за елементарни за здравия човек дейности. Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото му емоционално състояние. Отрицателно е повлиял инцидентът и върху психологическото му състояние. Ищецът не се бил възстановил, болничният му за временна неработоспособност бил продължен до 03.07.2024 г. Претенцията му за неимуществени вреди била заведена при ответника на 05.02.2024 г. Предвид изложеното моли за осъждането на ответника да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на доброволната претенция на пострадалия пред ответника – 05.02.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. Сочи 1 банкова сметка IBAN BG********.

Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД подава отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва водачът на л. а. Ленд Роувър да е имал виновно и противоправно поведение, евентуално сочи, че вина за инцидента има и ищецът, който се движил като пешеходец извън обозначените зони и не се съобразил с местоположението и приближаването на л. а. Твърди, че работодателят на ищеца следвало да има нарочни правила за движение на работниците и служителите.

Ищецът се движи извън обособеното за целта пространство, поради което се позовава на съпричиняване. Оспорва размера на иска като прекомерен. Липсвали усложнение или удължаване на възстановителния период. Увреждането представлявало трудова злополука, поради което при удовлетворяване от работодателя, то това следвало да се съобрази и приспадне от застрахователното обезщетение. Оспорва претенцията за законна лихва Твърди, че същата не се дължала от дата на завеждане на застрахователната претенция.

Моли за отхвърляне на претенциите изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно и признато между страните, че е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 38/19.01.2024 г., гр. София, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на 19.01.2024 г. в гр. София на бул. „Европа“ № 184 на територията на бензиностанция „Лукойл“ л. а. „Ленд Роувър“, с peг. № ******** става участник в ПТП с пешеходеца М. И.

М..

От протокол от 01.10.2024 г. по пр. пр. № 2630/2024 г. на СРП се установява, че на основание чл. 343, ал. 2 НК и по искане на М. И. М. е прекратено производството по пр. пр.

№ 2630/2024 г. по описа на СРП, ЗМ № 11018/2024 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

Механизмът на настъпилия инцидент се установява от кредитираната САТЕ.

Процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Европа”, в района на бензиностанция „Лукойл“. Района на бензиностанцията е земна площ с правоъгълна форма. Няма обособени зони с хоризонтална маркировка, която да посочва мястото на движение на автомобилите и пешеходците. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Ленд Роувър“ е бил спрял в зоната на бензинова колонка № 6, изчаквайки пред него друг автомобил да бъде зареден с гориво. В определен момент се е освободило място на друга бензинова колонка, при което водачът на процесния автомобил е предприел движение на заден ход, за да излезе от зоната на шеста колонка и да се премести в зоната на свободната колонка. За целта е трябвало да се придвижи на заден ход около 6-7 м. и след това движейки се напред да навлезе в зоната на свободната колонка.

Пострадалият пешеходец, конто е от обслужващ персонал на бензиностанцията, стоял изправен, неподвижен отзад на л. а. „Ленд Роувър“ и на около 2 м. от него, като е бил обърнат с гръб към него. Водачът на автомобила е потеглил на заден ход, при което е достигнал до мястото на пешеходеца. Реализирало се е ПТП. Автомобилът със задната си лява част, е ударил пешеходеца от задната му страна. Вследствие на удара, пешеходецът е бил отхвърлен напред и в посоката на движение на автомобила, като е паднал върху платното за движение. Водачът на автомобила е реагирал с аварийно спиране, като е спрял пред падналия пешеходец без да го прегазва. От техническа гледна точка, причината за 2 настъпилото ПТП, са субективните действия на водача на л. а. „Ленд Роувър“ със системите за управление на автомобила, който е потеглил на заден ход с автомобила си в момент, в който зад автомобила се е намирал пострадалият пешеходец. Зоната, където е настъпило процесното ПТП, е в района на бензиностанция Лукойл. Пострадалият пешеходец към момента на настъпилото ПТП се е намирал в посочената зона. При изслушването в с. з. вещото лице конкретизира, че пешеходецът се е намирал на мястото на удара още преди водача на ПТП да тръгне на заден ход. Пострадалият е стоял неподвижен, изправен и с гръб към автомобила.

Съдът кредитира САТЕ като професионални изготвена, обоснована и неоспорена от страните. Изводите на вещото лице се подкрепят и от свидетелските показания на Т. Г. М..

Свидетелят си спомня за участието си в ПТП през м. май 2024 г. На излизане от гр. София, посока Сърбия, на бензиностанция „Лукойл“ чакал на колонка, освободила се друга колонка и върнал назад, зад него имал човек, който зареждал с бензин и го ударил с колата. Преди да предприеме маневрата погледнал, но не видял човека. Изминал около 30-40 см. Изглежда, човекът бил отзад зад колата, просто не го бил видял. Съдът кредитира показания на свидетеля И.ов, който е очевидец на случилото си и, чийто показания съответстват напълно с останалия доказателствен материал по делото, вкл. и с констативния протокол и отразеното в САТЕ. Ето защо, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л. а. „Ленд Роувър“, с peг. № ******** – Т. Г. М., който е нарушил чл. 40 ЗДвП във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП.

Относно възражението за съпричиняване:

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.

С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване поради нарушаване на правилата за движение на работници и служители само в пространствата на обособените за целта пешеходни зони без да се съобрази с движението и отстоянието на МПС.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС. Съпричиняването на вредоносния резултат може да има единствено при доказана причинната връзка между нарушението и настъпването на ПТП.

По делото не се установява наличието на правила за движение на работници и служители на територията на бензиностанцията. Представени са от работодателя 3 длъжностна характеристика, извадка от стандарти за управление на бензиностанциите от системите на Лукойл България, извадка от правилник за вътрешен трудов ред, Програма за начален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж на служителите по ЗБУТ и ППО при работа. От представените документи, а и от САТЕ се установява, че в целия район на бензиностанцията няма обособена зона за движение на пешеходци и автомобили. Района на бензиностанцията се използва едновременно за движение на автомобили и пешеходци. Отделно от това пострадалият по никакъв начин не е могъл да предположи, че водачът на автомобила ще се премести на друга колонка, при което ще наруши разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, поради което и не се установява по делото наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Възражението за съпричиняване е неоснователно.

По делото не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на л. а. с рег. № ******** към датата на инцидента. След като ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, заради който е причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание.

Възраженията за изплатено обезщетение за трудова злополука не се установяват по делото. В тази насока както писмото на работодателя Лукойл България ЕООД с вх. № от 19.06.2025 г., така и това на застрахователя по застраховка „Злополука и заболявания“ – Дженерали застраховане ЕАД, който сочи, че по Групова застраховка „Злополука и заболяване“ с Лукойл България за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. няма изплатено обезщетение/застрахователна сума на М. И. М..