Решение № 74 от 09.12.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Търговище, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЙОРДАН П. ИВАНОВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Драгомир Пенчев Сяров (ОП-Търговище) като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213500600216 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК

С присъда № 10/04.08.2021 г. по НОХД № 132/2021 г. Поповския районен съд признал подсъдимите ГЮН. Н. М. - роден на ******** г. в гр.*******, ЕГН **********; СТ. Б. П. - роден на ******** г. в гр.********, ЕГН **********; Н. Д. Н. - роден на ********* г. в с.*******, община ********, ЕГН **********; ИЛХ. С. ИБР. - живущ в гр.******, неосъждан ЕГН **********. ЗА ВИНОВНИ в това, че на 03.07.2019 г., в град Попово, в съучастие помежду си - М. като подбудител и помагач умишлено склонил и улеснил П., Н. и И., като съизвършители, пред надлежен орган на власт нотариус Е. Д. образувала нотариално дело № 184/2019 г., с рег. № 1834/2019 г., като свидетели по протокол за обстоятелствена проверка по нотариално дело № 184/2019 г., с рег. № 1834/2019 г., устно и съзнателно да потвърдят неистина и да затаят истина относно факта на давностно владение, осъществено от Н. М. Х. на недвижими имоти УПИ VII-464 с площ 925 кв.м. с жилищна сграда и второстепенни сгради, и УПИ Х-464 с площ 1008 кв.м., и двата в квартал 71 по плана на с.Тръстика, поради което ги осъдил както следва: на основание чл.290, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.36 и чл.54 от НК на подсъдимите С.П., Н.Н. и И.И. им наложил наказание от по осем месеца „лишаване от свобода“, ефективното изтърпяване на което на основание чл.66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, 1 считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.290, ал.1, във връзка чл.20, ал.3 и ал.4, чл.36 и чл.54 от НК осъдил подсъдимия Г.М. на една година „лишаване от свобода“, ефективното изтърпяване на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Срещу присъдата е депозирана жалба от подс. Г.М.,; С.П. ,; Н.Н. и И.И. .. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като и тримата са признати за виновни за деяние което не са извършили, била е постановена без да е доказано по несъмнен начин, че тримата са извършили деянието за което са били обвинени и признати за виновни. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която да бъдат оправдани по предявеното им обвинение. В съдебно заседание пред въззивният съд четиримата въззивници се явяват лично и се представляват от адв.Р.М. от Сливенска АК, изразяват становище, че подържат жалбата, като допълват същата, че е необоснована и незаконосъобразна- представят четири извлечения от местни данъци и такси. Молят за оправдателна присъда.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратураТърговище счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Според прокурора присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.

ТОС, след преценка на оплакванията и доводите, изложени в ЖАЛБАТА и по време на въззивното съдебно производство от страните, както и на доказателствения материал по делото, и след служебна проверка на атакуваната присъда в пределите на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.319, ал.1 НПК срок от надлежна страна и има небходимата форма и съдържание. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е извършил съдопроизводствените действия в съответствие с разписаните в НПК правила. Изпълнил е задълженията си по чл.12, 13 и 14 НПК и е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в процеса, а вътрешното си убеждение е изградил въз основа на надлежно събрани доказателства и доказателствени средства. Не са нарушени от първоинстанционния съд правилата, регламентиращи събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства по делото. Фактическата обстановка е изяснена и ТОС я споделя изцяло, поради което преповтаряне не се налага. Доколкото въззивния съд е инстанция по 2 същество следва да маркира само следното, от фактическа страна:

Преди повече от 50 години дядото и бабата на подс. М. закупили /без прехвърляне по нотариален ред/ дворно място - недвижим имот, находящ в с.Тръстика, общ.Попово, ул.“Н.Вапцаров“№1, за който бил отреден УПИ VII464 с площ 925 кв.м със застроени в него жилищна сграда и второстепенни сгради, и УПИ Х-464 с площ от 1008 кв.м, и двата в кв.71 по действащия единствен план от 1931 г. на с.Тръстика. Впоследствие в този имот заживял и бащата на подс.М. - св.Н. Х., който през годините закупувал със собствени средства строителни материали, с които построил допълнително и навес в дворното място, където живял до 1982-1983 г.. След тази година в имота останали да живеят майка му и брат му Х., който през 2006 г. се преместил в друг имот в селото, находящ се на ул.“*******“№****, където починал през 2018 г., а в имота на ул.“********“ останали да живеят майката на св.Н. Х.

/починала през 2011 г./ и неговия племенник - св.Е. Х. М. Св.Е . М. бил в лоши отношения със семейството на чичо си - със св.Н. Х. и неговия син подс.Г.М., като последните двама дори не отишли на погребенията на майка си и брат си. Поради тези влошени отношения нито св.Н. Х., нито подс.Г.М. проявявали някакъв интерес към имота в с.Тръстика, ул.“Н.Вапцаров“№1. В годините нито един от двамата не бил посещавал този имот, а същият се владеел изцяло от св. Е. М. /това бил и неговия постоянен адрес/, който след 2015 г. заживял в гр. ********, но продължил да ползва стопанските постройки, където отглеждал животни.

След като през 2018 г. бащата на св.Е. М. починал, св.Н. Х. започнал да получава известия от службата по местни данъци и такси към Община Попово, че за имота на ул.“*******“№**** в с.******* са налице за плащане данъци и такси, които не са заплатени. Първоначално, чрез св.М. Х. М.

/кметски наместник на с.******** и брат на св.Е. М./, св.Н. Х. настоял св.Е.

М. да си заплати дължимите за имота данъци. Въпреки че обещал да го стори, св.Е. не изпълнил обещанието си - обстоятелство, което притеснило св.Н. Х. и подс.Г. М., за наличието на дължими данъци би се явило пречка за получаване на земеделски субсидии във връзка с дейността им. Поради тези причини през 2019 г. подс.Н. М. заплатил изцяло дължимите за процесния имот местни данъци и такси /копия от вносни бележки, л.19 и сл. от делото, и представени пред ТОС приходни квитанции/.

Подс. М. останал недоволен от обстоятелството, че плаща данъците за имот, който реално не използва и тъй като за този имот нямало издаден нотариален акт за собственост, решил да го придобие чрез способа на т.нар.

„обстоятелствена проверка“, а именно доказване на давностно владение за повече от 10 години. Подс.Г. М. ясно съзнавал, че нито той, нито неговият баща - св.Н. Х. владеят или някога в последните 20 години са владели имота на ул.“Н. Вапцаров“№1, но въпреки това решил да намери свидетели, които да потвърдят подобно „владение“, с цел именно св.Н. Х. да бъде обявен от нотариуса за негов собственик. В изпълнение на взетото решение подс.Г. М. се свързал със свои познати – другите трима подсъдими по делото, като ги 3 убедил да лъжесвидетелстват като свидетели при извършване на обстоятелствена проверка. Тримата подсъдими не живеели в с.********, а само били посещавали селото преди повече от 20 години, но във времето по никакъв начин не били възпрели обстоятелства във връзка с упражнявано безспорно давностно владение в този имот на ул.“********“№****. Водени от желанието да помогнат на подс.Г. М. останалите трима подсъдими се явили пред Нотариус Е. Д. с рег. № 495 с район на действие РС Попово. Пред нотариус Д. било образувано нотариално дело № 184/2019 г. с рег. № 1834/2019 г. /приложено/. На 03.07.2019 г. св.Д. , в канцеларията си в гр.

Попово извършила обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост върху посочения по-горе недвижим имот, като в тази връзка и след като ги предупредила за отговорността по чл.290 от НК разпитала в качеството им на свидетели подсъдимите П., Н. и И.. В разпита си пред нотариус Е. Д. всеки от тях депозирал показания, в които потвърдил неистина и затаил истина около въпросния имот / протокол л.21/. Така например, подс.П. посочил - „ ...Знам, че Н. има имот в с.********...от около 20 години знам, че имота е негов, оттогава ходя с Г. да му помагам. През всичките 20 години само Н. владее имота, той го поддържа. Други хора не съм виждал в имота. не съм чувал за спорове за този имот. “. Подс. Н. със същата категоричност изложил своите „възприятия“ като посочил - „ Многократно съм ходил в с.******, за да помагам на Г. и баща му за поддръжката на имота.

Винаги само Н. е владял имота, не знам от къде го има, дали е купен или по наследство, но други хора не съм виждал. Само Н. живее в този имот... “.

Подс. И. от своя страна потвърдил пред нотариуса, че като дете е ходил в имота, в дома на дядо Н. - „... който си живее в този имот, той го поддържа ..“.

Въз основа на така депозираните свидетелски показания нотариус Е.Д. преценила, че „Имотът повече от 30 години принадлежи на молителя, той живее в него и го поддържа. “, при което признала св.Н. Х. за негов собственик по давностно владение и правото му на собственост било удостоверено посредством съставяне на нотариален акт № 184, том I, рег.№ 1384, н.д.№ 184/2019 г. по описа на Нотариус рег.№ 495 в НК с район на действие РС Попово .

През 2020 г. св.Е. М. разбрал за извършените от подс.Г.М. и неговия баща действия спрямо недвижимия имот, който той владеел и ползвал, при което подал сигнал в РУ Попово. След извършена проверка, било образувано ДП № 278/2020 г. за извършено престъпление по чл.290,ал.1 НК в хода на което наред с останалите процесуални действия бил проведен следствен експеримент с участие на подсъдимите П., Н. и И., в който всеки един от тях изрично и категорично посочил имота в с.*******, общ.********, за разположението на който бил дал показания пред нотариуса.

Горната фактическа обстановка съда приема за установена и доказана от гласните и писмени доказателства по делото.

Изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от първоинстанционния съд. Установена е по неоспорим начин от събраните в 4 с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 278/2020 г. по описа на РУ Попово писмени доказателствени средства, както и от показанията на всички свидетели - Е. М., М. М., Н. М., Б. И., Н. Х. /баща на подс.Г.М. при разясняване на правата по чл119 от НПК/, и Е. Д., чийто показания по един категоричен начин потвърждават хронологията по владение, лицата, които са ползвали и ползват въпросния недвижим имот на ул.“*******“№****, както и влошените семейни отношения довели до лъжесвидетелстването пред нотариуса. Ето защо ПРС правилно е приел, че техните показания са свързани и издържани, относно касаещите ги обстоятелства във връзка с изясняване на фактите, подлежащи на доказване, поради което ги кредитира изцяло.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото, въз основа на надлежно събраните писмени и гласни доказателства. Изпълнил е задължението си по чл.305 ал.З НПК и е обсъдил много подробно противоречивите гласни доказателства, като вярно е оценил същите. Действително свидетелските показания посочени по-горе, изцяло опровергават обясненията на подсъдимите депозирани в хода на съдебното следствие. Ето защо и при съобразяване с процесуалните правила визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК настоящия съдебен състав не ги намира за убедителни и достоверни, поради което и приема, че не следва да им се дава вяра. Соченото от четиримата подсъдими не кореспондира с останалия доказателствен материал и следва да бъде оценявано единствено като защитна теза.