Решение № 571 от 05.11.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11861/2021
- Вид
- Решение № 571
- Подписан
- 05.11.2021
- В сила
- 05.11.2021
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Никола Чомпалов, Пламен Колев
Цитирани разпоредби
- чл.426 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 571 гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:
Пламен Колев
Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20211100511861 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Д.З.“ АД срещу постановление от 30.08.2021 г. на ЧСИ В.М. по изп.дело N 20218600401203, с което е отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. – за образуване на изпълнително дело.
Според жалбоподателят, който е длъжник в изпълнението, постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото освен подаването на молбата за образуване на изпълнително дело други изпълнителни действия не са извършени. Иска се от жалбоподателя да се отмени постановлението за разноски на съдебния изпълнител и да се намали адвокатското възнаграждение до минималния размер за образуване на изпълнително дело.
Ответникът по жалбата /взискател в изпълнението/ И.М.С. не е подала отговор и не взема становище по жалбата.
Представени са мотивите на съдебния изпълнител, в които се сочи, че задължението не е погасено в срока за доброволно изпълнение, както и че при плащане на адвокатско възнаграждение взискателят не би могъл да знае как ще се развие изпълнителното производство.
Изп.дело N 20218600401203 на ЧСИ В.М. е образувано по молба на И.М.С. от 12.08.2021 г. въз основа на изп.лист от 23.07.2021 г. на Апелативен съд – гр.Бургас по т.дело N 247/2021 г., с който длъжникът „Д.З.“ АД е осъден да заплати сумата от 70 000 лв.
С молбата взискателят на основание чл.18 ЗЧСИ е овластил съдебният изпълнител да определи начина на изпълнение.
1
Представен е договор за правна защита и съдействие от 11.08.2021 г., от който се установява, че между взискателя и адвокат К. е уговорено адвокатско възнаграждение от 1990 лв. – за процесуално представителство по изп.дело. В договора е посочено, че адв.възнаграждение е платено в брой.
С разпореждане от 12.08.2021 г. съдебният изпълнител е приел разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 1990 лв.
С молба от 13.09.2021 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Уникредит Булбанк“.
С постановление от 30.08.2021 г. съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 910 лв.
На 15.09.2021 г. е преведена по сметка на съдебния изпълнител дължимата сума по изпълнителния лист.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски в изпълнението.
Жалбоподателят длъжник не е изпълнил задълженията си по издадения срещу него в полза на взискателя изп.лист, поради което е станал причина за образуване на изп.дело. Това означава, че на основание чл.79 ал.1 ГПК сторените от взискателя разноски по изпълнението са за сметка на длъжника.
С молбата от 12.08.2021 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя не е посочил способ за изпълнение, но на основание чл.18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение. След като съдебният изпълнител на основание чл.18 ЗЧСИ е овластен от взискателя да определи начина на изпълнение, взискателят няма право на разноски за адв.възнаграждение за водене на изп.дело. Това е така, защото целта на възлагането по чл.18 ЗЧСИ е да се освободи взискателят от необходимостта да проучва сам имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението. Възлагането чл.18 ЗЧСИ се отнася до изпълнителни действия, които се предприемат за реалното събиране на вземането и удовлетворяване на взискателя.
След подаване на молбата за образуване на изпълнение от 12.08.2021 г. е подадена на следващия ден - 13.08.2021 г. молба, с която взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Уникредит Булбанк“. По същество процесуалният представител на взискателя освен да подаде молба на 12.08.2021 г. за образуване на изпълнение и 2 последващата молба от 13.08.2021 г., в която е посочил способ на изпълнение, който представлява задължителен реквизит на молбата по чл.426 ал.2 ГПК, не е извършил други процесуални действия по защита и съдействие при извършване на принудителни действия, които да са довели до погасяване на задължението. Ето защо съдът намира, че в този случай взискателят има право на адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото спрямо имуществото на длъжника не са предприети принудителни действия, различни от посочения способ в молбата от 13.08.2021 г., подадена един ден след подаване на молбата за образуване на изп.дело.
Поради ниската правна и фактическа сложност на изпълнителното дело съдът намира, че на взискателя следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение от 200 лв. - минимален размер за образуване на изп.дело. Длъжникът не е погасил дълга в срока за доброволно изпълнение, но погасяването на дълга не е настъпило в резултат на способ, различен от посочения в молбата на взискателя от 13.08.2021 г., поради която няма основание за определяне на по-висок размер на адвокатско възнаграждение. По делото няма данни процесуалният представител на взискателя да е регистриран по ЗДДС, поради което сумата от 200 лв. не следва да се увеличава.
С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело на основание чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г. Причината за образуване на настоящето дело не е поведението на взискателя, поради което в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат съдебни разноски.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 30.08.2021 г. на ЧСИ В.М. по изп.дело N 20218600401203 в частта, с която е отказано да се намали размера на адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лв., и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за адвокат на взискателя И.М.С. по изп.дело N 20218600401203 на ЧСИ В.М., възложено в тежест на длъжника „Д.З.“ АД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4