Решение № 1931 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100513527 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 18456/14.10.2024 г. по гр. д. № 15 697/2024 г. по описа на СРС, 165 с - в , е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Г. Ф.-П. против

„Топлофикация- София“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване недължимост на сумата от 490,41 лева - главница по Изпълнителен лист от 12.02.2014 г. по ч.гр.д. № 16 602/2012 г. по описа на СРС, 88 състав, по който ИЛ е образувано изп.д. № 6973/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 352039/04.11.2024 г. на С. Г. Ф.-П. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът по чл. 439 ГПК да бъде уважен. Сочи, че неправилно районният съд е приел, че не е настъпило погасяване чрез прихващане на главницата от 490,41 лева по ИД № 6973/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. /по което длъжник е С. Г. Ф.-П. / с вземането на С. Г. Ф.-П. като кредитор в размер от 621,79 лв. по ИД № 177/2024 г. по описа на ЧСИ Б.. Поддържа, че по иска по чл. 439 ГПК се е позовал единствено на извършено погасяване на вземането чрез извършено прихващане по молба вх. № Г12902/08.08.2023 г., входирана при „Топлофикация- София“ ЕАД.

Оспорва да се е позовавал на извършено прихващане чрез ЧСИ, напротив длъжникът П. и носител на активното вземане по ИЛ от 14.07.2023 г. по гр.д. № 8547/2013 г. по описа на СРС за сумата от 621,79 лв. е входирал при длъжника си „Топлофикация- София“ ЕАД молба вх. № Г- 12902/08.08.2023 г. С получаване на 1 молбата от „Топлофикация- София“ ЕАД е настъпил ефектът на погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, понеже това били две насрещни, компенсируеми, изискуеми и ликвидни вземания.

Сочи, че извършеното от „Топлофикация- София“ ЕАД плащане от 12.02.2024 г. по ИД № 177/2024 г. по описа на ЧСИ Б. е извършено година след настъпилия погасителен ефект от прихващането, поради което не заличава неговия ефект.

Въззивникът П. навежда, че е вярно, че е образувала като взискател ИД № 177/2024 г. по описа на ЧСИ Б. срещу длъжник „Топлофикация- София“ ЕАД, но това било сторено, за да “не изчезне“ ИЛ от 14.07.2023 г. по гр.д. № 8547/2013 г. по описа на СРС за сумата от 621,79 лв. /точен цитат от въззивната жалба/. Въпреки образуването на това ИД № 177/2024 г. главното искане на взискателя С. П. било да се потвърди извършеното прихващане с молба вх. № Г- 12902/08.08.2023 г.

В обобщение въззивникът С. П. счита, че по силата на изявлението, сторено с тази молба вх. № Г- 12902/08.08.2023 г., е настъпило прихващане между вземането на „Топлофикация- София“ ЕАД за сумата от 490,41 лева и вземането на С. Г. Ф.-П. за сумата от 621,79 лв.

Въззиваемият „Топлофикация - София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 18.11.2024 г. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че изявлението за прихващане не е достигнало до него.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо.

Към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на даване ход на устни състезания, пр-вото по ИД № 6973/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. е висящо.

Видно от писмо изх. № 41954/19.07.2024 г. по ИД от ЧСИ то са постъпили суми за погашение на вземането, но делото не е приключено. Това се установява и от преписа от ИД № 6973/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б.. ИД е висящо, поради което искът е допустим.

С иска по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане или друго. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение. Факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене или преди изтичане на срока за подаване на възражение, са преклудирани като установени със сила на пресъдено нещо.

В случая с исковата молба е предявен иск по чл. 439 ГПК от длъжника по ИД № 6973/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. - С. Г. Ф. – П., срещу взискателя „ТоплофикацияСофия“ ЕАД.

Ищецът С. Г. Ф. – П. твърди, че вземането за 490,41 лева - главница по Изпълнителен лист от 12.02.2014 г. по ч.гр.д. № 16 602/2012 г. по описа на СРС, 88 състав, е недължимо. Единственото основание за недължимост на сумата, на което се 2 позовава ищецът, е погасяване на вземането чрез прихващане по молба вх. № Г12902/08.08.2023 г.

С. Г. Ф. – П. твърди, че освен длъжник по ИД № 6973/2014 г. е и носител на активно вземане. Това било вземането й по ИЛ от 14.07.2023 г. по гр.д. № 8547/2013 г. по описа на СРС за сумата от 621,79 лв., по което длъжник е „Топлофикация- София“ ЕАД. С. Г. Ф. – П. входирала при длъжника си „Топлофикация- София“ ЕАД молба вх.

№ Г- 12902/08.08.2023 г. за изявление за прихващане. С получаване на молбата от „Топлофикация- София“ ЕАД е настъпил ефектът на погасяване на двете вземания до размера на по-малкото от тях, понеже това били две насрещни, компенсируеми, изискуеми и ликвидни вземания. Това са изявленията на ищеца в исковата молба и уточнителна молба от 01.04.2024 г.

С отговора на исковата молба ответникът „Топлофикация- София“ ЕАД оспорва иска. Не спори да са издадени двата ИЛ - Изпълнителен лист от 12.02.2014 г. по ч.гр.д.

№ 16 602/2012 г. по описа на СРС, 88 състав за сумата от 490,41 лева в полза на „Топлофикация- София“ ЕАД и ИЛ от 14.07.2023 г. по гр.д. № 8547/2013 г. по описа на СРС за сумата от 621,79 лв. в полза на С. Г. Ф. – П.. Не спори и да са образувани съответно по тези ИЛ ИД № 6973/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. и ИД № 177/2024 г. по описа на ЧСИ Б..

Сочи обаче, че като длъжник по ИД № 177/2024 г. по описа на ЧСИ Б. е заплатил доброволно сумата от 621,79 лв. ведно с разноските по изпълнението, поради което не е настъпило прихващане.

Фактическата обстановка, относима към дължимостта и погасяването на вземането по Изпълнителен лист от 12.02.2014 г. по ч.гр.д. № 16 602/2012 г. по описа на СРС, 88 състав, е усложнена и следва да бъде проследена хронологично.

Следва да се изтъкне и че в случая погасяването на двете насрещни парични вземания по силата на прихващането е съпроводено от редица неприсъщи на самото прихващане действия, предприети и от двете страни по спора. Тези действия са довели до усложняване на фактическата обстановка и до възникване на нов спор между страните при вече погасено чрез прихващане вземане. По волята на страните по спора при извършване на прихващането е участвал и ЧСИ. Напълно се споделят принципните мотиви на СРС, че целта на образуването и воденото на ИД е погасяване на вземането чрез принудително изпълнение, а евентуалното извършване на прихващане настъпва по волята на страните по облигационното правоотношение, извънсъдебно, извън рамките на ИД, при липса на необходимост ЧСИ изобщо да участва в този процес. Въпреки това обаче в случая ЧСИ Б. е участвал при насочването на парични суми между страните привидно във връзка с изпълнението, въпреки че това не е било пряко свързано с изпълнението.

Фактическата обстановка по делото е следната.

Първо, водено е от „Топлофикация- София“ ЕАД против С. Г. Ф.-П. заповедно производство ч.гр.д. № 16 602/2012 г. по описа на СРС, 88 състав, като е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.09.2012 г. за сумата от 3 203,66 лв. – главница за доставена ТЕ, мораторна лихва в размер на 1 443,71 лв., както и за разноски.

Поради подаване на възражение от длъжника е образувано гр.д. № 8547/2013 г. по описа на СРС от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД против ответника С. Г. Ф.-П. по искове по чл. 422 ГПК. С решение от 15.11.2013 г. по гр.д. № 8547/2013 г. по описа на СРС исковете на ищеца „Топлофикация- София“ ЕАД са уважени до размера от 3

490,41 лева – главница, 88,11 лв. – обезщетение за забава, а в по-голямата си част исковете са отхвърлени като неоснователни. Поради това в полза на ответника С. Г.

Ф.-П. са присъдени съдебни разноски от 621,79 лв.

Или вземането на ищеца „Топлофикация- София“ ЕАД за главница от 490,41 лева е по-малко по размер от вземането на ответника П. за разноски от 621,79 лв.

Решението по гр.д. № 8547/2013 г. по описа на СРС е влязло в сила на 20.01.2014 г.

По този начин и двете вземания / на „Топлофикация- София“ ЕАД за 490,41 лева и на С. Г. Ф.-П. за 621,79 лв./ произтичат от едно и също съдебно решение, влязло в сила. Тези две вземания са насрещни /страните по тях са едни и същи, с разменени качества на длъжник и кредитор/, компенсируеми /парични са/, изискуеми към 20.01.2014 г., а и ликвидни / определени по основание и размер и установени със СПН/.

Второ, „Топлофикация- София“ ЕАД се е снабдила с ИЛ – това е Изпълнителен лист от 12.02.2014 г. по ч.гр.д. № 16 602/2012 г. по описа на СРС, 88 състав за сумата от 490,41 лева - главница, сумата от 88,11 лв. лихва за забава и сумата от 125 лв. разноски.

Образувано е ИД № 6973/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. с взискател „Топлофикация- София“ ЕАД и длъжник С. Г. Ф. – П.. Това ИД е образувано на 03.07.2014 г.

Според ПДИ от 14.07.2014 г. общият размер на вземането, ведно с разноските по ИД, е в размер на 1005 лв.

Трето, следва подаването на молба по ИД от С. Г. Ф. – П.. Това е молба вх. № 43432/05.08.2014 г. С тази молба длъжникът по ИД уведомява ЧСИ / а не взискателя си и кредитор/, че желае да извърши прихващане между вземането за главница по ИЛ от 490,41 лева с активното вземане на П. от 621,79 лв. за разноски. Вярно е, че към този момент П. не се е снабдила с ИЛ относно активното си вземане, но то е насрещно, изискуемо и ликвидно / вкл. установено със СПН/. Тази молба е подадена до ЧСИ вместо до взискателя. ЧСИ изпраща молбата за становище на „Топлофикация- София“ ЕАД, което дружество подава отговор. С молба вх. № 47314/28.08.2014 г.

„Топлофикация- София“ ЕАД заявява, че не приема прихващането и следва да се представи оригинал на ИЛ при дружеството.

С исковата молба ищецът С. Г. Ф. – П. изрично сочи, че не се позовава по иска по чл. 439 ГПК и не поддържа настъпването на прихващане между вземанията по тази молба от 05.08.2014 г. Ищецът се позовава на последващо изявление за прихващане.

Следва да се посочи и че по ИД № 6973/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. са предприети и действия по изпълнението, във връзка с които постъпват суми по ИД, преведени на взискател „Топлофикация София“ ЕАД. Длъжникът С. Г. Ф. – П. не оспорва погасителния ефект на тези плащания, позовавайки се на по - късно извършено изявление за прихващане от 2023 г. По ИД № 6973/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в Банка ДСК АД, като по запора постъпват по ИД 397,45 лв. на 13.07.2023 г.

Четвърто, следва снабдяване от С. Г. Ф. – П. с ИЛ за сумата от 621,79 лв. по активното вземане. Това е ИЛ от 14.07.2023 г. по гр.д. № 8547/2013 г. по описа на СРС за сумата от 621,79 лв. С. Г. Ф. – П. се снабдява с ИЛ за цялото вземане, без да отчита към 14.07.2023 г. каквото и да било настъпило прихващане.

Пето, следва частично погасяване на вземанията по ИД № 6973/2014 г. чрез 4 осъществен превод по запор. От преведената сума от банката по запора са постъпили 397,45 лв. Видно от опис от 18.07.2023 г. то ЧСИ е превел на взискател „Топлофикация- София“ ЕАД по ИД № 6973/2014 г., за погасяване на вземането по него, сумата от 297,45 лв. Така на дата 18.07.2023 г. взискателят е частично удовлетворен със сумата от 297,45 лв. Към тази дата не е извършено изявление за прихващане от С. Г. Ф. – П., което да се поддържа по иска по чл. 439 ГПК.

Разпечатката съдържа 48 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79ecaf1b-6f0b-4f4f-a817-92c7dd6c8067