Решение № 289 от 22.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Благоевград, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600090 по описа за 2023 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. М. Б. – защитник на подсъдимия В. Д., срещу Присъда № 54 от 07.11.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 392/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата на адв. Б. като защитник на подсъдимия се твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила, като подсъдимият е признат за виновен по така повдигнатото обвинение, без да е налице нито едно доказателство, доказващо неговата вина или съпричастност към инкриминираното деяние. В жалбата се излагат доводи, че нито един свидетел с показанията си не е уличил подсъдимия в извършване на престъплението, в което е обвинен, като дори пострадалата не била уверена, че именно той й е нанесъл побой. Иска се присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Благоевград, поради допуснато съществено процесуално нарушение.

В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП – Благоевград изразява становище, че жалбата е неоснователна, като РС е събрал всички необходими доказателства и е направил правилни изводи за виновност на подсъдимия, направил е задълбочен анализ на събрания доказателствен материал и е аргументирал своя правилен избор. Според 1 прокурора правилно от съда са възприети като защитна позиция обясненията на подсъдимия относно нанесените удари на пострадалата, тъй като тези твърдения са опровергани от разпитаните свидетели и изготвената СМЕ.

Правилно и аргументирано според прокурора съдът е отказал събиране на доказателства като неотносими към предмета на доказване в настоящия случай. Прокурорът прави искане за потвърждаване на присъдата.

Гражданският ищец и частен обвинител Н. М. не се явява пред настоящата инстанция, представлява се от повереника си – адв. Н.а-Б., която изразява становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, съобразена с доказателствата по делото, поради което моли да бъде потвърдена. Претендира се заплащане на разноските, сторени по делото пред въззивната инстанция.

Защитникът на подсъдимият В. Д. – адв. Б., сочи в хода на пренията, че обжалват присъдата на РС-Благоевград както в наказателната част, така и в гражданскоправната. Твърди, че присъдата е постановена при съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на подсъдимия, а именно отказът на съда да се събере доказателство – справка от РДВРБлагоевград дали срещу Н. М. е повдигнато обвинение и дали В. Д. е свидетел по образуваното ДП. Защитата излага доводи, че няма как В. Д. да е нанесъл побоя, защото той е станал на оживено място, където винаги има хора – пациенти, персонал на тубдиспансера и не е възможно никой нищо да не види. Сочи се още, че подс. В. Д. е бил на съвсем различно място в конкретния момент – в котелното със своя колега – втори огняр. Поради недоказаност на обвинението по категоричен начин и допуснато съществено процесуално нарушение се иска отмяна на присъдата и връщане на делото, ако въззивният съд прецени, че е налице процесуално нарушение или алтернативно оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият В. Д. в хода на пренията и в последната си дума заявява, че не е удрял никой и прави искане да бъде оправдан.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С обжалваната по настоящото дело присъда подсъдимият В. И. Д. е признат за виновен в това, че на 28.01.2021 г., около 10:30 часа, в гр.

Благоевград, ул. „Ц.Ц.“ №4, в двора на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград, чрез нанасяне на удар с дясната ръка в областта на дясната буза на Н. М. М., вследствие на което същата паднала на земята и удар с крак в областта на лявата гръдна половина на Н. М. М., причинил на Н. М. М., медицински специалист в „Специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград, лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение без наличие на комоционна кома, оток и кръвонасядане на дясната буза на пострадалата, счупване на трето ребро от лявата гръдна половина по средна аксиларна /мишнична/ линия и минимален преврален излив в лява гръдна кухина, реализирало медико-биологичния 2 признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като телесната повреда е причинена при изпълнение на службата от Н. М. М., като за престъпление по чл. 131, ал. 2, т.

3 във вр. с чл. 130, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за срок от 3 години.

Със същата присъда въззивникът Д. е осъден да заплати на ищцата М. обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 НК в размер на 9000 /девет хиляди/ лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършеното деяние – 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния му предявен размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева.

С определение №409 от 06.12.2022г., постановено по реда на чл.306,ал.1,т.4,НПК и на основание чл.189,ал.3,НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител М. сторените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева и сторените разноски в хода на ДП в размер на 280,80 лева, както и по сметка на РСБлагоевград сумата от 360,00 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск; сумата от 50,00 лева - разноски в съдебното производство и по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист. Същото определение не е обжалвано и е влязло в сила, поради което въззивната инстанция не дължи произнасяне по него, макар че неправилно в тежест на подсъдимия са присъдени разноските по прекратеното ДП в размер на 280 лева.

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е приел следната фактическа обстановка, възприета и от настоящата съдебна инстанция:

Жалбоподателят В. И. Д. е понастоящем 57-годишен мъж /а към инкриминираната дата – 28.01.2021 г. е бил на .... Към датата на престъплението е работил като общ работник в „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград.

Съобразно длъжностната характеристика на тази длъжност, под.Д. е пряко подчинен на управителя на фирмата, главната сестра, старшата сестра, главния счетоводител, счетоводителя и завеждащия „Човешки ресурси“.

Пострадалата Н. М. М. работи като главна медицинска сестра в „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград. Според Националната класификация на професиите и длъжностите за 2011 г., утвърдена със Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика, лицата с професия „медицинска сестра“ се намират сред медицинските специалисти с група 2221, като със Заповед № РД-01-105/23.12.2020 г. на Министъра на труда и социалната политика, считано от 01.01.2021 г. за допълнения към Националната класификация на професиите и длъжностите за 2011 г., длъжността „Главна медицинска сестра“ е класифицирана и към група 3 професии 1342 „Ръководители в здравеопазването“.

При разпределението на парични суми за допълнително материално стимулиране /ДМС/ на подсъдимия не било определено и изплатено такова за месец ноември 2019 г. по повод подаден рапорт от ищцата до управителя на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД, че жалбодателят не спазва работното време и законните нареждания на работодателя по чл.126, КТ.

На 28.01.2021 г. пострадалата М. била на работа, като около 10:30 часа излязла от сградата на поликлиниката на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД-Благоевград и тръгнала към сградата на пулмологичното отделение на същата болница.

Вървейки, разговаряла със старшата сестра на отделението – св.А. Т., като двете обсъждали съставянето на месечния график на персонала, който св.М. трябвало да изготви. По същото време подсъдимият В. Д. и св.Л.Н. извършвали оборка на падналите клони в двора на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД-Благоевград и ги носели в използваната от тях стая. Св.Н. останал в стаята и започнал да реже клоните с ножицата, докато подсъдимият продължавал да носи останалите от тях до стаята. Докато разговаряла със св.Т., ищцата видяла близо до себе си подсъдимия, като в двора на болницата в този момент нямало други хора. Предвид влошените между двамата служебни отношения, св.М. се обърнала с гръб към него, но след като чула шум, се обърнала. В този момент жалбодателят я ударил в областта на дясната буза, от който удар тя паднала на земята и изпуснала телефона си, а подсъдимият продължил да я удря.

При първия удар, св.М. извикала, което било чуто по телефона от св.Т., която се обадила на свид.А. /дежурна старша сестра/ и й казала, че нещо се случва с пострадалата. Св.А. открила М. да лежи на земята между сградите на болницата и помощните помещения, като пострадалата имала кръв около устата и синина на бузата, поради което повикала на помощ дежурните лекари – свидетелите д-р П. и д-р Л.. Тримата констатирали, че ищцата била видимо объркана и отговаряла несвързано на въпросите им. Двамата лекари оказали на пострадалата спешна медицинска помощ, след което я пренесли в манипулационната на болничното заведение на инвалидна количка. При извършения й преглед установили, че св.М. има охлузвания по лицето, челюстта, шията и гръдния кош.

След като се успокоила, пострадалата разказала на свидетелите Б. А., др П. и д-р Л., че разминавайки се с Д., без провокация от нейна страна, същият я ударил няколко пъти в областта на главата, както и че я ритал и душил. По-късно разказала същото и на съпруга си, както и на полицейските служители- свидетелите М. и И., които дошли в болничното заведение и провели беседа с нея.

На процесната дата пострадалата посетила съдебен лекар, който констатирал, че същата има кръвонасядане на дясната буза, зачервяване с овална форма и размери около 2/1,5 см в горната част на шията в дясно под 4 ъгъла на долната челюст. При прегледа М. се оплакала и от главоболие, световъртеж и болка по лицето в ляво, в горната част на шията и гърлото, появила се след инцидента. На следващия ден ищцата била прегледана и от специалист-ортопед, който установил палпаторна болка, оток и хематом на лицето й, както и затруднение при движения в областта на гръдния кош.

Поради това на св.М. било назначено томографско изследване, от което било констатирано счупване на третото й ребро от лява гръдна половина по средна аксиларна /мишнична/ линия и минимален плеврален излив в лява гръдна кухина.

Възстановяването на пострадалата продължило около два месеца, на същата е издаден болничен лист за временна неработоспособност за времето от 29.01.2021 г. – 27.02.2021 г., през което време провеждала домашно лечение. Около месец и половина М. изпитвала болки при движение и при вдишване, което наложило прием на болкоуспокояващи медикаменти. За голяма част от ежедневните си действия св.М. се нуждаела от чужда помощ, страхувала се да излиза навън без съпруга си, тъй като се опасявала от ново нападение от страна на под.Д..