Решение № 419 от 31.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20215300501673 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 от ГПК.

С Решение № 260397/11,02,2021 г., допълнено с решение № 261480/14,05,2021 г., постановени по гр. д. № 4026/2022 г. на РС Пловдив, III гр. състав, е признато за установено по отношение на Н. Ю. М. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. - Н. - Н.

М.“, ЕИК 115102716; и А. З. К. с ЕГН **********; че М. З. К. с ЕГН **********; е собственик, на основание наследствено правоприемство от Е.

М. М., поч. на *** г. и приращение, на следния недвижим имот: 1/8 ид. част (една осма идеална част) от СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, със застроена площ от 234 кв. м., брой етаж: един, предназначение: друг вид обществена сграда, означена в строителни книжа като железарски цех, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. П., ул. ***; както и е осъден А. З. К. с ЕГН **********; да предаде на М. З. К. с ЕГН **********; владението върху собствената на последния 1/8 идеална част от описаната по-горе сграда; както и е отменен на основание чл. 537 ал. 2 от 1

ГПК нотариален акт № ***, дело *** г. от 24,01,2019 г. на нотариус с рег. № 645; с който Н. Ю. М. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. - Н. - Н. М.“, ЕИК 115102716; е признат за собственик на описаната по-горе сграда, ДО РАЗМЕРА от 1/8 идеална част от същата.

Посочените по-горе решения са обжалвани от ответниците Н. Ю. М. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. Н. - Н. М.“, ЕИК 115102716; и А. З. К. с ЕГН **********; с оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на РС за неоснователност на предявеното от ответниците възражение за придобиване на спорното право на собственост на основание давностно владение, като се излагат съображения за това, че по отношение на съпруг – едноличен търговец разпоредбата на чл. 115 б. „в“ от ЗЗД е неприложима, както и че в случая по отношение на придобитите от ответниците права е приложима кратката придобивна давност.

Ответникът М. З. К. с ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на въззивните жалби и иска потвърждаване на обжалваните решения.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, чл. 108 от ЗС и искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК. Предявени от М. З. К. с ЕГН **********; против Н. Ю. М. с ЕГН **********, в качеството му на Едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. - Н. Н. М.“, ЕИК 115102716; и А. З. К. с ЕГН **********.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/8 идеална част от описаната по-горе сграда, придобита на основание наследствено правоприемство от общия на страните наследодател Е. М. М., поч. на *** г., която от своя страна е придобила правата си в режим на СИО, тъй като процесната сграда е построена в недвижим имот, придобит на възмездно основание по време на брака й с ответника Н. Ю. М..

Ответниците оспорват исковете. Признават, че имотът понастоящем се владее от А. З. К. като твърдят, че е налице правно основание за това, тъй 2 като той е собственик по силата на договор за покупка от 24,01,2019 г., сключен с нотариален акт № *** дело *** г., от Едноличен търговец с фирма ЕТ „Р. - Н. - Н. М.“ – Пловдив. Считат, че процесната сграда е придобита от посочения едноличен търговец, тъй като е построена не в резултат на съвместен принос на съпрузите Е. М. и Н. М., а изцяло със средства на търговеца, и служи за упражняване на търговската му дейност. При условията на евентуалност – ако това се приеме за неоснователно, предявяват възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение.

Безспорно между страните е че са наследници на Е. М. М., поч. на *** г. Ищецът и ответникът К. са нейни низходящи, а ответникът М. е преживял съпруг.

Пред настоящата инстанция не се спори относно това, че с договор за покупко-продажба от 30,05,2005 г., сключен с нотариален акт № 71, том 1 рег. № 1583, дело 67/2005 г. на нотариус с рег. № 470, ответникът Н. М. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. част от ПИ, находящ се в гр.

П., ул. ***, представляващ имот пл. № 7 от кв. 1, парцел „***“ по плана на Източна индустриална зона, първа част, с площ от 510 кв. м., ведно с построената в северната част на имота жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м. и ведно със стопанска постройка от четири помещения.

Безспорно е още, че така описаният имот е идентичен с поземления имот, в който е построена процесната сграда.

Не се спори също, че към момента на придобиване на правата върху поземления имот ответникът Н. М. е бил в граждански брак с Е. М. М..

Договорът е сключен от М. в лично качество, а не като едноличен търговец.

Поради това и с оглед възмездното придобивно основание, следва да се приеме, че закупената 1/2 идеална част от поземления имот е придобита в резултат на съвместен принос от съпрузите в режим на СИО.

Не се спори, че към датата на закупуване в имота е имало постройки, които още през 2006 г. били съборени. Това обстоятелство е установено и с удостоверение, издадено на 14,06,2006 г. от кмета на район *** (л. 149). След събарянето им ответникът Н. М. започнал строежа на процесната сграда.

Спорът между страните се съсредоточава върху това дали правата 3 върху същата са придобити от съпрузите-собственици на земята по приращение, или от едноличния търговец на ответника М.. Последният твърди, че е построил сградата със съгласието на останалите съсобственици на поземления имот. В тази връзка при снабдяването си с нотариален акт за право на собственост, придобито по давност, ответникът М. е представил пред нотариуса (приложена по делото на РС на л. 151 като част от нотариалната преписка) декларация с нотариална заверка на подписите от 26,08,2005 г., изходяща от три лица (К. А. М., Ф. А. М., А. А. М.), за които се твърди, че притежават останалата 1/2 идеална част от поземления имот. С декларацията същите заявяват, че в качеството си на съсобственици дават съгласие и заявяват, че нямат възражения Н. М. „да извършва строежи, каквито прецени на границата с нашия недвижим имот“ без посочена номерация. Липсват доказателства, от които да е видно дали посочените лица притежават права върху процесния поземлен имот и в какъв размер. Наред с това – според разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от ЗУТ, за извършване на строеж в съсобствен урегулиран поземлен имот от един или повече съсобственици, е необходимо сключване на договор в нотариална форма с останалите собственици. Такъв договор липсва. Поради това не може да се приеме, че в полза на съпрузите М.и е валидно учредено право на строеж върху останалата извън патримониума им 1/2 идеална част от имота – собствена на трети лица.

Следователно правото на собственост върху сградата към момента на построяването й е придобито по правилото на чл. 92 от ЗС – от собствениците на дворното място, съобразно правата им. Това означава, че 1/2 идеална част от сградата е придобита от ответника М. и неговата съпруга в режим на СИО, а останалата 1/2 ид. част от сградата при завършване на строежа е станала собственост на третите лица, притежаващи останалата част от поземления имот (по делото липсват доказателства кои лица са съсобственици на М.и и при какви квоти).

Неоснователно е възражението на ответника, че сградата била негова собственост като придобита в резултат на търговската му дейност, тъй като строителството било осъществено със средства от търговското предприятие на едноличния му търговец и във връзка с дейността му. В тази връзка ответникът се позовава на задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2001 г. на ОСГТК на ВКС, според което: Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга – едноличен търговец в 4 резултат на търговската му дейност, принадлежат само нему. За да се приеме, че вещните права върху сградата са придобити в резултат на търговската дейност на ответника М., необходимо е основанието за придобиването им да е възмездна сделка. Именно при придобиване на възмездно основание презумпцията за съвместен принос на съпрузите не е приложима и придобитото във връзка с търговската дейност става собственост на съпруга – едноличен търговец.

Това правило обаче е неприложимо в случая, тъй като придобиването по приращение не е обусловено от приноса на съпрузите, а от притежанието на права върху поземления имот. Само по себе си построяването на сграда върху съсобствен имот без валидно учредено право на строеж, не би могло да дерогира правилото на чл. 92 от ЗС и да доведе до възникване на право на собственост в полза на търговеца, дори вложените в строителството средства и предназначението на сградата да са свързани с търговската дейност. Този извод не би се променил от обстоятелството дали сградата е включена в счетоводния баланс на търговеца като част от предприятието или не. Затова към релевантния за възникване правото на собственост момент – завършването на строежа на процесната сграда, 1/2 идеална част от нея е придобита от ответника М. и неговата съпруга в режим на СИО.

По делото липсват данни кога точно е завършен строежът на сградата, но не се спори, че това е станало преди откриване наследството на Е. М. през 2013 г. Следователно в наследството й се включва и придобитото по приращение в режим на СИО право на собственост върху 1/2 идеална част процесната сграда. Имуществената общност е прекратена със смъртта на съпругата и притежаваните от нея права върху 1/4 ид. част от сградата е преминала в патримониума на нейните наследници – преживял съпруг и трима низходящи (видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници) при квоти по закон – поравно. Следователно всеки от тях е придобил по наследство по 1/16 идеална част от сградата.

Що се отнася до останалата 1/2 идеална част от сградата, наследодателката на страните не е могла да придобие права върху същата на заявеното от ищеца основание – приращение. А дали е установила владение върху сградата (лично или чрез съпруга си), което наследниците й да са 5 продължили, не следва да се обсъжда, доколкото такива фактически твърдения като основание за придобиване на собствеността ищецът не е предявил.

С оглед извода, че ищецът е придобил по наследство от общия на страните наследодател собствеността върху 1/16 ид. част от процесната сграда, следва да се разгледат евентуално предявените от ответниците възражения за придобиване на собствеността върху сградата въз основа на давностно владение.

За да се придобие правото на собственост на посоченото основание е необходимо (съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС) осъществяване на непрекъснато владение в продължение на определен срок: десет години в общия случай и пет години, ако владението е добросъвестно. Владението е фактическо състояние, характеризиращо се с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта; и субективен – намерение вещта да се държи като своя.

Относно фактическата власт: между страните е безспорно, че ответникът М. ползва процесната сграда от построяването й, като от 2013 г. той и живее в жилищната част на същата. На 24,01,2019 г. ответникът М. се е снабдил с нотариален акт (л. 9), с който в качеството си на едноличен търговец е признат за собственик на сградата, и на същата дата е прехвърлил правата си върху нея на ответника К. с договор за покупко-продажба (нотариален акт на л. 10).

По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато то не бъде променено. Както се посочи по-горе, фактическата власт на М. по отношение на 1/2 идеална част от сградата е установена въз основа на правото на собственост, придобито по приращение в режим на СИО. След смъртта на съпругата му през 2013 г. притежаваната от нея част е придобита от наследниците й, сред които е и ответникът М. (и именно по този начин – като съсобствен по наследство, е деклариран процесният имот и построените в него сгради при откриване наследството на М. в представената по делото данъчна декларация, изходяща от ответника М.).

Разпечатката съдържа 36 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79ec5ada-013b-4c83-b48f-6e205f65a10f