Акт от 17.01.2022, Районен съд - Омуртаг

Р Е Ш Е

Н И

Е

№ 14.01.2022 година град Омуртаг

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Омуртаг на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

Секретар Диянка Константинова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 53 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Исковете са с правно основание чл. 415, ал.1, т.1 във вр.с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл.

415, ал.1, т.1 във вр.с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът “Алфа Консулт 2000” ЕООД с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. “Свети Иван Рилски” №33-35, представлявано от управителя Л. Д. С., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. С.Д. ***, твърди в исковата си молба, че по силата на Договор за наем № 034/21.06.2017 година предоставил за ползване на наемателя Х. в качеството му на земеделски производител, за срок от една стопанска година собствения си недвижим имот № 015025, представляващ нива с площ от 33,998 дка, находяща се в землището на село Веренци, общ.Омуртаг, местност „Дараавалу“, при годишна наемна цена за стопанската 2017-2018 година в размер на 32.50 лева за декар наета земеделска земя, общо сумата в размер на 1104.94 лева, като същата следвало да се заплаща по банкова сметка ***, както следва:1/ 30% или 331.49 лева - в срок до 30.06.2017г.и 2/ 70% или 773.45 лева - в срок до 30.09.2018 г. Сочи се, че имотът е предоставен на наемателя с протокол към договора за наем от 21.06.2017 г. и че по договора била заплатена сумата от 331.49 лева, представляваща 30% от уговорената наемна цена, а неплатената част била в размер на 773.45 лева, за което била издадена фактура № 1389/26.09.2018 година. В исковата молба е посочено, че по силата на Договор за наем № 034/21.06.2018 година ищцовото дружество предоставило за ползване на ответника в качеството му на земеделски производител, за срок от една стопанска година горепосочения недвижим имот при годишна наемна цена за стопанската 2018-2019 година в размер на 32.50 лева за декар наета земеделска земя, общо сумата в размер на 1104.94 лева, като същата следвало да се заплаща по банкова сметка ***, както следва:1/ 30% или 331.49 лева - в срок до 30.06.2017г.и 2/ 70% или 773.45 лева - в срок до 30.09.2019 г. Сочи се, че имотът бил предоставен на наемателя с протокол към договора за наем от 21.06.2018 г. като по договора нямало извършени плащания на наемната цена от наемателя, при което неплатената сума по договора била в размер на 1 104.94 лева, за което били издадени фактура № 1354/12.06.2018 година и фактура № 1454/18.09.2019 година.

Ищецът посочва, че съгласно чл.20 от горецитираните договори за наем при забава в плащането на наемната цена наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0,5% върху просрочената сума за всеки ден забава. Поради неизпълнението на задължението на наемателя да заплати в срок месечната наемна цена ищецът подал в PC - Омуртаг заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 409/2019 година и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 999/08.11.2019 година за плащане от страна на ответника в полза на ищеца на процесните суми по настоящото дело. Сочи се в молбата, че поради подадено в срок възражение от длъжника по заповедното производство, за ищеца се пораждал правен интерес от завеждане на исковете, по които е образувано настоящото дело. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1 878.39 лева, включваща главница в размер на 773.45 лева, представляваща доплащане на наемна цена за стопанска година 2017/2018 с падеж 30.09.2018 година, главница в размер на 331.49 лева, представляваща аванс на наемна цена за стопанска година 2018/2019 с падеж 30.06.2018 година и главница в размер на 773.45 лева, представляваща доплащане на наемна цена за стопанска година 2018/2019 с падеж 30.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1 878.39 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.11.2019 год. - до окончателното й изплащане; сумата от 2 328.66 лева, представляваща сбор от начислени неустойки за забава както следва: неустойка за забава в размер на 1 477.28 лева за периода от 01.10.2018г. до 17.10.2019г. върху главница от 773.45 лева, неустойка за забава в размер на 785.63 лева, за периода от 01.07.2018г. до 17.10.2019г. върху главница от 331.49 лева и неустойка за забава в размер на 65.74 лева, за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г. върху главница от 773.45 лева. Претендира присъждане на деловодните разноски, направени по заповедното и настоящото производства. В съдебно заседание искът се поддържа. В предоставения срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита, в която са изложени подробни аргументи в подкрепа на становището, че предявените искове са основателни.

Ответникът Земеделски производител Е. М. Х., с постоянен адрес:***, оспорва предявените искове, като твърди, че реално не е ползвал имота през стопанската 2018/20219 година. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подол писмен отговор. Съгласно т.11а от ТР №4/2014г.по т.д.№4/3013г. на ОСГТК на ВКС, в доклада по делото е включено възражението на ответника по чл. 414 ГПК, в което посочва, че за стопанската 2018-2019 година имотът – предмет на договора за наем бил разпределен по реда на чл. 37в ал.3 от ЗСПЗЗ за ползване като „бяло петно“ на търговско дружество, което извършило плащане на дължимата сума за имота, заместваща наемното плащане, по реда на чл.

37в ал.7 от ЗСПЗЗ. Поради това ответникът е възразил, че е бил във фактическа и правна невъзможност да ползва наетия имот, не го е обработвал реално, не е добил плодове от същия и не го заявил за подпомагане пред ДФ“Земеделие“. Счита за незаконосъобразно ищецът да получи два пъти плащане за един имот и за един период/първо от лицето, реално ползвало имота, и второ – от ответника/, а следва в качеството си на наемодател да получи плащане на сумите по реда на чл.

37в ал.7 от ЗСПЗЗ от ОД“Земеделие“ – Търговище. Ответникът е направил и възражение за нищожност на клаузата на чл. 20 от процесния договор за наем поради противоречието й с чл.26, ал.1, предл. ІІІ-то от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. В тази връзка сочи, че начисляване на законната лихва върху сумите за същия период би довело до обезщетение за забава в десетократно по – нисък размер от претендираната неустойка.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че между страните е имало сключен Договор за наем № 034/21.06.2017., по силата на който ищецът, в качеството на наемодател, предоставил за ползване на ответника Х., в качеството му на земеделски производител, наемател по договора, за срок от една стопанска година собствения си недвижим имот № 015025, представляващ нива с площ от 33,998 дка, находяща се в землището на село Веренци, общ.Омуртаг, местност „Дараавалу“, при годишна наемна цена за стопанската 2017-2018 година в размер на 32.50 лева за декар наета земеделска земя или общо сумата в размер на 1104.94 лева, която следвало да се заплати по банкова сметка *** - 30% или 331.49 лева - в срок до 30.06.2017г.; 70% или 773.45 лева - в срок до 30.09.2018 г. Установява се от приложения по делото Приемо – предавателен протокол от 21.06.2017г. към цитирания договор за наем, че на посочената дата имотът реално е предаден от наемодателя на наемателя по договора. Не се спори между страните, че наемателят е внесъл своевременно дължимата авансова вноска по договора в размер на 331.49 лева. Видно е от приложената по делото Фактура № **********/13.09.2018г. от ищеца за дължимата от ответника втора вноска по договора – сумата в размер на 773.45 лева. По делото не са налице доказателства наемателят да е заплатил н;тази сума на наемодателя. От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е имало и сключен Договор за наем № 034/21.06.2018., по силата на който ищецът, в качеството на наемодател, предоставил за ползване на ответника Х. , в качеството му на земеделски производител, наемател по договора, за срок от една стопанска година собствения си недвижим имот № 015025, представляващ нива с площ от 33,998 дка, находяща се в землището на село Веренци, общ.Омуртаг, местност „Дараавалу“, при годишна наемна цена за стопанската 2018-2019 година в размер на 32.50 лева за декар наета земеделска земя или общо сумата в размер на 1104.94 лева, която следвало да се заплати по банкова сметка *** - 30% или 331.49 лева - в срок до 30.06.2018г.;

70% или 773.45 лева - в срок до 30.09.2019 г. Установява се от приложения по делото Приемо – предавателен протокол от 21.06.2018г. към цитирания договор за наем, че на посочената дата имотът реално е предаден от наемодателя на наемателя по договора. Приложени са две фактури, издадени от наемодателя за дължимите от наемателя суми по договора – 331.49 лева, дължими в срок до 30.06.2018г.и 773.45 лева, дължими в срок до 30.09.2019 г. По делото не са налице доказателства за извършени плащания по тези фактури. Според заключението по извършената съдебно - счетоводна експертиза в счетоводството на ищеца „Алфа Консулт – 2000“ ЕООД вземането по процесиите три фактури е осчетоводено в дебитния оборот на счетоводна сметка 411 Клиенти, аналитична пар­тида ********** Е. М. Х. и е общо в размер на 1 878.39 лв., като по фактури су­мата включва следните вземания: 331.49 лв. по фактура № 1354/12.06.2018 г., 773.45 лв. по фактура № 1389/26.09.2018 г., 773.45 лв. по фактура № 1454/18.09.2019 г. Изрично е посочено в заключението, че до датата на изготвянето му ответникът не е предоставил извлечения от счетоводните си регистри на вещото лице, поради което експертизата не е дала заключение по тази част от поставената задача. В заключението се сочи, че до датата на изготвянето му двете страни по делото не са представили на експерта платежни документи за направени и/или получени плащания по процесните фактури. Според заключението размерът на дължимата неустойка за забава върху вземанията на ищеца по процесиите договори и фактури към 17.10.2019 години е 2 328.66 лв., пресметната от експерта като сбор от неустойките, дължими за всяка една отделна неплатена фактура за периода от деня, следващ падежната ѝ дата до 17.10.2019 г. Посочено е, че към датата на изготвяне на заключението задължението на ответника към ищеца по процесиите договори за наем е в общ размер на 4 207.05 лв., като сумата включва 1 878.39 лв. за неплатени задължения за наем, както следва: 773.45 лв., представляващи второ плащане на наемната цена по договор за наем № 034 от 21.06.2017 г., за което е издадена фактура № № 1389/26.09.2018 г.; 331.49 лв. представляващи първо плащане на наемната цена по договор за наем № 034 от 21.06.2018 г., за което е издадена фактура № 1354/12.06.2018 г.; 773.45 лв. представляващи второ плащане на наемната цена по договор за наем № 034 от 21.06.2018 г., за което е издадена фактура № 1454/18.09.2019 г. и 2 328.66 лв. за неустойки за забава на плащанията за договорен наем, както следва: 785.63 лв. представляващи неустойка върху главница в размер на 331.49 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 17.10.2019 г., 1 477.29 лв. представляващи неустойка върху главница в размер на 773.45 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 17.10.2019 г., 65.74 лв. представляващи неустойка върху главница в размер на 773.45 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г.

Сочи се, че законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.11.2019 г. до датата на изготвяне на заключението е в размер на 204.03 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Според заключението по извършената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза процесиите три фактури - фактура № 1354 от 12.06.18 г., фактура № 1389 от 26.09.2018 г. и фактура № 1454 от 18.09.2019 г., издадени от „Алфа Консулт 2000“ ЕООД - гр. София, с ИН по ЗДДС BG130335258, не са били отразени в дневниците за покупки на ЗП Е.