Решение № 1424 от 14.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8408/2021
- Вид
- Решение № 1424
- Подписан
- 14.06.2022
- Състав
- Анелия Маркова, Ирина Стоева, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.63, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.195 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.2 · Наказателен кодекс
- чл.215, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.308-312 · Наказателен кодекс
- чл.308-312 · Наказателен кодекс
- чл.308-312 · Наказателен кодекс
- чл.308-312 · Наказателен кодекс
- чл.308-312 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.302 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.381 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.413, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.413, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.62, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1424 гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100508408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20057309 от 03. 03.2021 г. по гр.д.№ 61666 по описа за 2019 г. СРС, Първо ГО, 46 - ти състав се:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., да заплати на М.М. Ц., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление (прок. пр. № 7887/2007 на С. районна прокуратура и НОХД № 13436/2009 г. на Софийски районен съд), ведно със законната лихва от 08.02.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2500 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., да заплати на М.М. Ц., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление (прок. пр. № 19711/2007 на С. районна прокуратура и НОХД № 417/2016 г. на Софийски районен съд), ведно със законната лихва от 18.10.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за 1 разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., да заплати на ал. ИВ. ил., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление (прок. пр. № 7887/2007 на С. районна прокуратура и НОХД № 13436/2009 г. на Софийски районен съд), ведно със законната лихва от 08.02.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2500 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на ал. ИВ. ил., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление (прок. пр. № 19711/2007 на С. районна прокуратура и НОХД № 417/2016 г. на Софийски районен съд), ведно със законната лихва от 18.10.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 15000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Срещу така постановеното решение са постъпили:
1-въззивна жалба от Прокуратура на Република България, ответник в производството пред СРС, като решението на първата инстанция се обжалва в уважената част. Твърди се, че решението на СРС е неправилно в частта в която съдът е уважил претенциите на ищците за неимуществените вреди, така и в уважената част по отношение на имуществените вреди. Излагат се доводи за несъобразяване на решението със събраните по делото доказателства и съдебната практика на ВКС, която се цитира. Счита, че не са доказани предпоставките на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Не била налице причинно-следствена връзка между търпените вреди и поведението на Прокуратурата във връзка с повдигнатото обвинение по чл.215, ал.1 НК.
Решението било и необосновано. Задържането под стража било взето от МВР поради което Прокуратурата не следвало да носи отговорност. Преценката за справедливост по отношение на обезщетението за неимуществени вреди не била изведена от всички конкретни обстоятелства. Затова счита, че обезщетението е определено в нарушение на критериите по чл.52 ЗЗД.
Прокуратурата не била разпространявала информация за образуваното и 2 воденото срещу ищеца наказателно производство; нямало данни и това производство да е станало обществено достояние. Твърдението на ищеца за злепоставяне в обществото били недостоверни и несъстоятелни. Следвало да се има предвид и, че срещу ищеца имало образувани няколко наказателни производство поради което присъдения размер следвало да бъде глобален.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това претенциите на ищеца и на ищцата да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни или при условията на евентуалност да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване с критериите по чл.52 ЗЗД.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищците пред СРС- М.
М. ЦВ. и ал. ИВ. ил.. В хода на производството се излага становище за нейната неоснователност и правилност на постановеното решение в частта, в която претенциите им са били уважени.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 17.03.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 19.03. 2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
2-въззивна жалба от ищците пред СРС- М. М. ЦВ. и ал. ИВ. ил. .
Решението се обжалва в частта , в която претенциите им по чл. 2, ал.
1, т. 3, ЗОДОВ за неимуществените вреди са отхвърлени. Считат, че неправилно СРС се бил позовал на предходно спечено от ищците дело срещу Прокуратурата за вреди, причинени от други наказателни производства, както и на осъдителната присъда на ищеца и. от 2011г. Неправилно СРС се бил позовал и на съпричиняване от страна на ищцата Ц. чрез подписване на протокол за доброволно предаване и др. С това СРС бил нарушил чл.413, ал.2, т.1 и т.2 НПК.Освен това не било установено съответствие между вещите откраднати от обекта и описани в протокола за оглед на местопрестъплението и тези намерени в апартамента на ищцата. Следвало да се вземе предвид, че от показанията на свидетелката Н. Ц. се установило, че полицейските служители били посетили адреса на ул.“Д.Б.“ и влезли в 3 апартамента без заповед за обиск и чрез злепоставяне пред съседите.
Установеното от СРС съпричиняване чрез допринасянето за забава на процеса с повече от 10 месеца поради непосочване на нов адрес било очевидно несъответно на фона на общата продължителност на нохд.№ 417 от 2016 г. от 10 години. Счита, че главната причина за тази забава бил факта на неоткриване на основния свидетел- пострадалото лице. Сочи, че старите дела /за държане на наркотични вещества/ срещу ищцата били приключили с окончателни присъди средата на 2009 г. и средата на 2012 г. Новите дела /за укривателство/ се развили в съдебните им фази между 2010 г. и 2014 г. и между 2012 г. и 2017 г. Затова неправилно СРС присъдил на ищцата като обезщетение за неимуществени вреди само сумата в размер на 800 лв. Точно обратното на приетото от СРС, воденето на няколко наказателни производства срещу ищцата пораждало право на по-високо обезщетение, защото говорело за системност, натрупване и целенасоченост на правонарушенията на държавния орган. Затова счита, че на ищцата й се следва пълния претендират размер на обезщетението за вреди по нохд № 13436 по описа за 2009 г. в размер на 2500 лв. и по нохд № 417 по описа за 2016 г.- 5000 лв. По отношение на ищеца и. се сочи, че неправилно СРС при определяне на размера на обезщетението му се позовал на извършено от и. престъпление по чл.195 НК, за което бил признат за виновен. Това обстоятелство било ирелевантно, защото обезщетение се следвало и на осъждани лица. Неправилно СРС бил приел, че делата за държане на наркотични вещества и предметните наказателни производства се били водели паралелно. Двете незаконни обвинения за които и. вече бил получил обезщетение и двете обвинения предмет на настоящето дело не се засичали във времето. Сочи, че старите дела /за държане на наркотични вещества/ срещу ищцата били приключили с окончателни присъди средата на 2009 г. и средата на 2012 г. Новите дела /за укривагелство/ се развили в съдебните им фази между 2010 г. и 2014 г. и между 2012 г. и 2017 г. Счита, че вредите били лесно разграничими. Особено по последното дело, което било с най-дълга продължителност по което имало тежка мярка за неотклонение и по което имало осъдителна присъда на ефективен затвор за ищеца на първа инстанция.Точно обратното на приетото от СРС, воденето на няколко наказателни производства срещу ищцата пораждало право на по-високо обезщетение, защото говорело за системност, натрупване и целенасоченост на 4 правонарушенията на държавния орган. Определеното от СРС обезщетение от 3 500 лв. за незаконно лишаване от свобода за 6 месеца и 5 дни не съответствало на съдебната практика в подобни случаи. Сочи, че в такива хипотези САС присъждал 30 000 лв. за незаконно обвинение в присвояване с 10 месеца задържане под стража и 6 години продължило производство /гр.д.
№ 419/2009 г./. А по гр.д.№ 1169/2019 г. САС присъдил обезщетение в размер на 40 000 лв. също за незаконно присвояване с 6 месеца и половина задържане под стража и 4 месеца домашен арест. Позовава се и на делото В. срещу България, където ЕСПЧ присъдил обезщетение в размер на 10 000 евро при положение, че националния съд му бил присъдил 3 000 лв. Затова следвало на ищеца да се присъди обезщетение в размер на 2500 лв. по нохд 13436 по описа за 2009 г. и 15 000 лв. по нохд.№ 417/2016 г.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и претенцията на всеки един от ищците да се уважи в пълен размер.
В хода по същество пълномощникът им се позовава на решението от 12.10.2021 г. на ЕСПЧ по делото Б. срещу България по което в полза на Н.Б. било присъдено обезщетение в размер на 7800 евро, а на Е.Б. – 6000 евро.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред СРСПрокуратура на Република България. В течение на производството се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която ищцовите претенции са били отхвърлени.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 12.03.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 25.03. 2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
5
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е счел,че от страна на ищците са доказани предпоставките на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
По НОХД № 13436/2009 г. СРС e изложил следните мотиви:
Досъдебното производство било образувано на 03.02.2007 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1 НК (кражба), извършено на посочената дата. На 25.06.2008 г. ищцата Ц. била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.215, ал.1 НК (вещно укривателство), предвиждащо към дата на деянието наказание лишаване от свобода до пет години (вр. чл.2 НК). На ищеца и. му било повдигнато и предявено обвинение на 26.06.2008 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до десет години. На двамата им била взета мярка за неотклонение „подписка“. Обвинителният акт бил внесен в съда на 20.10.2008 г. През 2009 г. били проведени три съдебни заседания (на 11.05.2009 г., на 16.07.2009 г. и на 24.09.2009 г.), като с оглед новооткрити обстоятелства, сочещи на необходимост от задължителна адвокатска защита, делото било върнато на прокурора. Процесуалните нарушения били отстранени в периода м. октомври 2009 г. – м. ноември 2009 г. (назначаване на служебни защитници, предявяване на обвиненията с участието на защитник, предявяване на разследването), като на 25.11.2009 г. в съда бил внесен нов обвинителен акт. В периода 19.04.2010 г. – 10.12.2012 г. били проведени осем съдебни заседания. Ищците като подсъдими не са шиканирали процеса. С присъда от 10.12.2012 г. двамата били признати за невиновни в извършването на престъпленията, за които били обвинени, и били оправдани по повдигнатите обвинения. Прокуратурата протестирала само оправдателната присъда на подсъдимия а.и.. На 11.12.2013 г. било проведено единственото съдебно заседание пред въззивния съд, като с окончателно и неподлежащо на обжалване решение от 20.08.2014 г. оправдателната присъдата била потвърдена изцяло.