Решение № 200 от 27.04.2018, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 200 гр.Русе,

27.ІV.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 2 февруари през две хиляди и осемнадесета година,в състав:

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

При секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 37 по описа за 2018 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Б.Р.С. и Ж.Ж.С. са обжалвали решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 2466/2016 год.,с което са уважени предявените срещу тях ревандикационни искове.Развиват оплаквания за неправилност на решението и искат отмяната му и отхвърляне на исковете по подробно изложени в жалбите и поддържани в съдебно заседание съображения,със законните последици.

Ответникът счита жалбите за неоснователни.

Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни,постъпили са в законния срок,поради което са допустими.Разгледани по същество,жалбите са неоснователни.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С решение № 213 СТ от 30.ІІІ.1994 год.Поземлената комисия с.Сливо поле,област Русе възстановила правото на собственост на наследниците на И. И. И. върху земеделска земя от 31,004 дка в местността КУШЧАЛЪ в землището на село С.,община С. п..С нотариален акт № 91 т.І от 15.ІV.2009 год.В. И. Х. била призната за собственик по давностно владение на имота,а на 8.ІІІ.2010 год.го прехвърлила възмездно на ищеца по делото Е.Я.Х. с нот.акт № 151 т.І.

Жалбоподателите Б.Р.С. и Ж.Ж.С. придобили по ½ ид.част от същия имот чрез продажба с нот.актове съответно № 100/9.VІІ.2009 год. и № 103/9.VІІ.2009 год.При изповядване на сделката продавача С. А. Д. се легитимирала като собственик на целия имот с решението на ПК от 30.ІІІ.1994 год.,посочено по-горе,и нотариално завещание от 3.ІІ.1992 год.на трети нотариус в гр.Б.,Р. Т..Между двамата е извършена съдебна делба на процесния имот по гр.д.№ 4553/2009 год.,който е разделен на два реални дяла и делбата е приключила чрез поставяне в дял на всеки от тях както следва:на Б.Р.С.-дял І,представляващ нива в местността Кушчалъ с площ от 15,501 дка,поземлен имот № 004071 и на Ж.Ж.С. –дял ІІ ,представляващ нива в същата местност с площ от 15,502 дка,поземлен имот № 004070.

Ищецът претендира,че е собственик на целия имот,понастоящем обособен в два поземлени имота и иска съдебна защита на това право чрез предявения срещу двамата ответници ревандикационен иск.Те,от своя страна,претендират че владеят всеки от имотите на правно основание,като собственици и техните права изключват правата на ищеца.

Разпитаните по делото свидетели Н. Х.,Р. Х. и

Р. М. установяват,че ищецът обработвал земите от възстановяване на правото на собственост през 1994 год.до 2014 год.Наследниците на И. И. А., починал през 1991 год.,В. И. Х.,М. и Р.,се разбрали възстановените земеделски земи да останат за ищеца,внук на В. Х..Праводателката на жалбоподателите С. Д. е дъщеря на Р. и внучка на наследодателя И. А..И двете живеели постоянно в Р. Т..

При тези фактически обстоятелства,които районният съд е приел за установени и които настоящият състав споделя след самостоятелна преценка на доказателствата по делото,изводът на съда,че ищецът е установил правото си на собственост върху спорните земи,е правилен и обоснован.Ищецът е придобил това право чрез договор за покупко-продажба.Неговата праводателка В. И. Х. е установила владение върху възстановените земеделски земи непрекъснато,явно и несъмнено,продължило повече от 10 години.Несъмненият характер на владението върху един имот се преценява според това дали в него са извършвани явни действия по стопанисването му.Когато владелецът обработва и засажда земеделски култури в един имот и извлича плодовете от него,всички могат да установят,че осъществява фактическа власт с намерение за своенето му,тъй като това са действия в правомощията на собственика на имота.Обстоятелството,че действията по стопанисването са извършвани преимуществено от ищеца,а не лично от праводателката В.,не е пречка за настъпване на последиците на придобивната давност,защото владението може да се осъществява и чрез други лица.В този смисъл не е налице и противоречие между твърденията на ищеца в исковата молба ,че имотът е стопанисван от родителите му,подпомагани от него ,и установените чрез събраните по делото доказателства обстоятелства относно владението на имота. Поради това съдът намира,че В. Х. е придобила по давност правото на собственост върху процесните земи,което е прехвърлила на ищеца с нот.акт № 91/15.ІV.2009 год.

Съдът не споделя изводите на районния съд относно началото на придобивната давност -18.ХІ.1997 год.,обосновани с разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ.С посочената разпоредба законодателят заличава последиците на изтекла придобивна давност за имоти,собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ или по ЗСПЗЗ и други закони,като постановява,че изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на разпоредбата-18.ХІ.1997 год.Тази разпоредба обаче намира приложение само в хипотезите на неприключила процедура по възстановяване на собствеността на земеделските земи,но не и в хипотезата на приключила такава.Такъв е и настоящият случай,в който процедурата по възстановяване на земеделските земи е приключила на 30.ІІІ.1994 год. и не попада в обхвата на нормата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ.От момента на възстановяване на собствеността с решението от 1994 год.са приложими общите разпоредби на ЗС,включително и тези за придобиване на правото на собственост по давност.

Жалбоподателите не са установили заявените в отговора на исковата молба права на собственост върху обособените при делбата поземлени имоти,защото са ги придобили от несобственик.Праводателката им не е от кръга на наследниците на И. И. А.,на които е възстановено правото на собственост с цитираното решение на ПК от 1994 год.По делото не е представено завещанието,с което се е легитимирала като собственик пред нотариуса,поради което то не може да бъде коментирано.Налага се извода,че жалбодателите не притежават права върху спорните земи,които успешно да противопоставят на ответника по жалбата и ги владеят без правно основание,поради което следва да му го предадат.Исковете са основателни и доказани,а решението на районния съд,с което са уважени,като правилно подлежи на потвърждаване.

При този изход на спора съдът възлага в тежест на жалбоподателите разноските на ответника по жалбата в производството пред окръжния съд.

Мотивиран така окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1459 от 25.Х.2017 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2466/2016 год.по описа на РРС.

ОСЪЖДА Б.Р.С. *** ЕГН ********** и Ж.Ж.С. *** ЕГН********** да заплатят на Е.Я.Х. сумата 600 лева разноски в производството пред окръжния съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: