Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 26.07.2019, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
180/2019
Подписан
26.07.2019
В сила
08.04.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИE

№95 гр. Силистра, 26.07.2019

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теодора Василева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова

2. Огнян

Маладжиков при секретаря

Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. №180 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 87/14.05.2019 г. по гр.д № 652/2018 г. Дуловският районен съд е отхвърлил исковете на И.Е.И. срещу Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр.

Дулово по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на Заповед № 220/11.10.2018 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяване на предишната му работа „горски надзирател“ и за заплащане обезщетение в размер на месечно брутно трудово възнаграждение 1 089 лв. за времето, през което е останал без работа, но не повече от шест месеца, ведно със законна лихва от завеждане на делото; както и на сумата 1 089 лв., удържана като обезщетение по чл.221, ал.2, предл. 1 от КТ, отхвърлил е искането му за присъждане на разноски от 1 100 лв. и го е осъдил да заплати на ДЛС „Каракуз“ разноски в размер на 1 440 лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на И.Е.И., чрез процесуален представител, с искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, претендира разноски за двете инстанции, ведно със законна лихва.

Ответникът по жалбата Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, чрез процесуален представител, моли да бъде потвърдено обжалваното решение, претендира разноски за въззивната инстанция.

Силистренският окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата и отговора доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима и по същество е основателна.

По обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, чл.128, т.2 във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 и чл.272 от КТ.

Със заповед № 220/11.10.2018 г. директорът на ответника е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, заемащ длъжността „горски надзирател“ с НКПД 54143011, под който номер в класификатора е „горски стражар“. Посочени са правни основания чл.195 във вр. с чл.188, т.3 и 187, т.3, т.8 и т. 10, чл.190, ал.1, т.7 и по критериите на чл.189, ал.1, чл. 193 и чл.194 от КТ. Освен текстовете от КТ в заповедта е посочена цялата законова и подзаконова нормативна уредба за горите ЗГ, ППЗГ, Наредба № 8/2011 г. и Инструкция № 17/1999 г. Разпоредена е удръжка на обезщетение по чл.221, ал.2, предл. първо от КТ.

Фактическите основания за уволнението са: „не е изпълнил основни функции и задължения…да спазва дисциплината на ползване на горите, да охранява поверения му охранителен участък, да изпълнява разпоредбите за извършване и извеждане на сеч, да опазва горите от незаконна сеч и да изпълнява дейностите в кръга на служебните си задължения“ и „извършеното нарушение се изразява във виновно бездействие, доколкото не е констатирал незаконна сеч на немаркирани дървета в поверения му участък…съгласно длъжностната му характеристика за пазене на поверените му охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди…не е изпълнил задълженията си по служба…да отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при установени нарушения да състави констативен протокол, който представя на прекия си ръководител“.

В заповедта са цитирани и по делото са приложени два доклада на РДГ-Русе № 2203 и № 2204 от 10.10.2018 г., от заключенията на които става ясно, че без маркиране на терен и без редовно позволително за сеч в изброени „подотдели“ в землището на с. Върбино и с. Межден са отсечени съответно: по първия доклад - 119 бр. дървета, от които биха се добили около 53 куб.м. дървесина на стойност 3 200 лв. и по втория – 776 бр., 297 куб.м. за над 18 000 лв. Щетите са от участъци, за които отговарят двама служители-ищецът и свидетелят, без посочване или разграничение на тяхната отговорност.

В исковата молба се отричат описаните в заповедта нарушения. Ищецът твърди, че незаконното изсичане и транспортиране на дървесина е станало по нареждане, допускане и участие на бившия директор О. Б. и бившия старши лесничей К. П., които са уволнени преди него, и срещу които е образувано наказателно производство за същата сеч. Те са обяснили на него и колегата му Цоню Цонев, че по нареждане на централното ръководство от гр. Габрово е разпоредена сеч за разширяване на пътищата до и около дивечовите ниви. Твърди, че с колегата си Ц.и помощник лесничея Р. Н. са изразили устно несъгласието си и са влезли в конфликт с ръководителя на секачите. Счита уволнението за незаконно, моли да бъде отменена заповедта, да бъде възстановен на работа, да му се заплати обезщетение за незаконно уволнение и да му се възстанови удържаната сума по чл.221, ал.2, предл. първо от КТ.

В отговора на исковата молба ответникът признава, че са образувани досъдебни производства срещу директора и старшия лесничей, но твърди, че ищецът не е обяснил своите нарушения и ги прехвърля на ръководството. В пледоарията по същество процесуалният представител на ответника не отрича участието на бившия директор и старши лесничей в незаконната сеч, но счита, че въпросът за тяхната вина е предмет на наказателното производство.

Веднага следва да се подчертае, че доказателствената тежест по конкретизирането и доказването на тези нарушения е на ответника работодател. Последният се е задоволил само с писмени доказателства, събрани от регионалната дирекция в гр.

Русе за целите на досъдебното производство. Не са уточнени, също така, какви действия са извършени от икономическа полиция по външен сигнал, за което свидетелства Ц. Ц..

Съдът намира, че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Чл.

195, ал. 1 от КТ вменява задължение за работодателя да мотивира заповедта за уволнение, като посочи: нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретната заповед № 220/11.10.2018 г. и цитираните доклади не е посочено кой е допуснал незаконната сеч, кога е извършена тя, какво конкретно е нарушението на ищеца в този процес, какви действия и кога е трябвало да ги извърши, като например: в какъв период след установяването на сечта е трябвало да отбележи незаконно отсечените дървета. Тази информация е необходима, за да се прецени кога и как е проявил бездействие. Дори приложеният на л.30-32 Протокол № 1/12.10.2018 г. за ревизия на участъка на ищеца сочи, че тази ревизия е извършена не преди, а ден след уволнението му, касае период 26.06-12.10.2018 г. и нищо не конкретизира.

Липсата на яснота е нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. Изискано е писмено обяснение по реда на чл.193 от КТ (лист 67), но искането е формално и също не става ясно за кои нарушения се отнася, поради което може да бъде приравнено на липса на изслушване или приемане на писмени обяснения по смисъла на ал.2 на текста.

Изпълнението на чл.193 и чл.195 от КТ са задължителни за служебна проверка и при констатираното им нарушение, само на това основание заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна, без разглеждане на спора по същество. Ако се приеме, че тези нарушения са несъществени, разглеждането на спора по същество води до същия извод.

Свидетелят потвърждава ищцовите твърдения. Подробно обяснява как двамата предварително са разбрали за процесната сеч, как са разговаряли с ръководството, как им е обяснена сечта, как са спорили със секачите и техния ръководител. Това свидетелско показание е единственото гласно доказателство, то не е оспорено и не е опровергано по никакъв начин. Съдът счита свидетеля за заинтересован и пристрастен, тъй като е уволнен за същото и също води дело срещу ответника за признаване на уволнението за незаконно, но от това не следва, че показанията му са недопустими или априори недостоверни. Напротив, те са детайлни, последователни и без вътрешни противоречия, в същото време фактите, за които свидетелства съвпадат с изложените от ищеца твърдения. Ето защо съдът дава вяра на тези показания.

Районният съд не е изпълнил процедурата за бързо производство (чл.310 и сл. от ГПК), предварителният доклад по чл.140 от ГПК е непълен и непрецизен, абсолютно неправилно е указана доказателствената тежест, в този вид е приет за окончателен в съдебно заседание, но тъй като подобни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба и в отговора по нея, въззивният съд приложи чл.145 от ГПК, като в съдебно заседание бяха зададени въпроси на страните за изясняване на фактите.

Ищецът жалбоподател обясни, че процесната незаконна сеч е започнала на 25.08.2018 г. и е продължила до началото на м. октомври, когато е дошла на проверка икономическа полиция. Обяснява, че началото на сечта съвпада с изпращането му в командировка (заедно със св. Ц.) на границата за поставяне на телена ограда за предотвратяване преминаването на диви прасета. Командировката е била за 5 дни, през който период не му е определен заместник. Заявява, че сечта е извършена от външни лица-секачи, ръководени от човек с име В., свързан по бизнес-интереси с бившия директор.

Заявява, че устно е информирал заместник-директора П.К. за сечта, с цел да се опита той да я спре. Последният обаче не е предприел нищо. Ищецът жалбоподател обяснява, че икономическа полиция е спряла сечта, при което не е извършвано последващо маркиране на отсечените дървета. Признава, че не е сигнализирал писмено ръководството или МВР от страх да не бъде уволнен. Затова заедно със св. Ц. са ползвали подставено лице, да уведоми полицията. Сечта е била известна на цялото население, в предприятието, селото и общината. Тези отговори-обяснения не бяха оспорени от ответната страна.

Заместник директорът на ответника П. К., който се яви като представляващ поради отпуск на директора, също отговори на зададени въпроси. Той не е знаел, че е имало незаконна сеч, нито какво е станало с отсечената дървесина. Неговата работа в предприятието е била „писарска“ и рядко е ходил на терен, а по време на оперативките са обсъждани текущи задачи и никой не е говорил с него за незаконната сеч. Няма спомен да се е срещал с ищеца, на която среща последният да го е информирал за случващото се в гората. Заявява, че по времето, когато се е провеждала сечта често е бил в отпуск, но не през цялото време.

Въззивният съд приема за безспорно, че процесната незаконна сеч е извършена в отдели, за част от които е отговарял ищецът. Ясно е, че последният се е доверил на устни разпореждания на ръководството без да изиска позволително за сеч, без да изготви писмен доклад до прекия ръководител и без да сигнализира органите на МВР. Бездействието е обяснимо от житейска гледна точка с обичайно подчинение на ръководството и със страх от уволнение. Изрично следва да се приеме, че същият не е отговорен за началото на сечта, защото е бил командирован. Първият ден на сечта съвпада с деня, в който ищецът и свидетелят, които отговарят за отделите, в които тя е започнала, са изпратени в командировка, без да е определено кой да ги замества.

Ответникът не обяснява нищо по този въпрос освен че едва в откритото заседание разбира, че не им е определен заместник.

Следва също така да се приеме, че при спиране на сечта от полицията и започналите проверки, ищецът вече не е имал достъп да изпълни последващите задължения, като да издаде констативен протокол по чл.45 от Инструкция № 17/99 г., което бездействие е отразено в заповедта като нарушение. Тази инструкция всъщност не е действащ нормативен акт. От § 8. Инструкцията е видно, че тя се приема на основание чл. 28, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за горите. Става въпрос за Правилника за прилагане на Закона за горите, приет с ПМС № 80 от 6.04.1998 г., обн., ДВ, бр. 41 от 10.04.1998 г., изменен с последна редакция ДВ. бр. 7 от 21.01.2011 г. В § 8 от ПЗР на Правилника става ясно, че той е приет на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за горите (отм. 09.04.2011 г.)