Акт от 18.06.2019, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 289/18.06.2019г.

Административен съд - Монтана, в публичното съдебно заседание на четиринадесети юни ,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове: СОНЯ КАМАРАШКА

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря……...Петя Видова и с участието на прокурора……...Г.Александрова………като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№236/2019г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

С Решение № 93/07.03.2019 г. по АНД

№ 89/ 2019г. по описа на

Районен съд – Монтана е изменено наказателно постановление № 004 от 26.10.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана, оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което на И.В.Т. *** в качеството му на управляващ и представляващ "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление в град С*** , пл. „С*** ”№* * вх.* * ет.* * на основание чл.53 от ЗАНН и чл.

82 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, са наложени 2 административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 300.00лева за нарушение на чл.52, ал.1,т.5 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и „глоба” в размер на 300.00лева за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД,намалени от съда на 2 наказания“глоба“ в размер на по 200,00лв.съответно за всяко от двете нарушения.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора И.В.Т. ,чрез адв.П.Д. с твърдения за незаконосъобразност.В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Д. иска отмяна на решението, като незаконосъобразно и отмяна на НП.

Ответника по касационната жалба -Директора на ОД на МВР - Монтана, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд-гр.Монтана е неправилно и незаконосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора И.В.Т. в настоящето производство е съставен АУАН№004/16.10.2018г. и наказателно постановление №004/ 26.10.2018г. за това ,че на 07.10.2018г.в 15,00ч. в гр.Монтана ,стадион“О*** “ при охрана на спортно мероприятие-футболна среща между отборите на П*** “Б*** “, гр.В*** и П*** “Л*** “, гр.Р*** ,охранявано от търговско дружество„Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана“ЕООД ,гр.С*** ,представлявано от И.В.Т. съгласно План от 07.10.2018г.за охрана ,пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители,извършващо частна охранителна дейност по чл.5,ал.1,т.7 от ЗЧОД ,въз основа на лиценз №1354/22.12.2008г.,издаден от МВР не е предоставил срещу подпис служебна идентификационна карта ,отличителен знак и униформено облекло на определения за охранител Й*** Т*** Й*** ,с което е нарушил чл.52,ал.1,т.5 от ЗЧОД и не е организирал и контролирал осигуряването на необходимото оборудване и помощни средства на определения за охранител Й*** Т*** Й*** -белезници,каучукови,пластмасови,щурмови и електрошокови палки и прибори ,с което е нарушил чл.37,ал.1 от

Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД ,за което са му наложени 2 наказания от по 300лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.82 от ЗЧОД. При тази фактическа обстановка съдът намира следното.

Прието е в решението на Районния съд, че в случая са доказани по безспорен и категоричен начин извършените нарушения, като правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на И.В.Т. ,в качеството му на управляващ и представляващ "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, , като на осн. чл.82 от ЗЧОД са изменени наложените административни наказания „глоби” от 300лв. на по 200.00лева за всяко от нарушенията.

Настоящият касационен състав в мнозинството си намира, че неправилно в издаденото наказателно постановление е посочен вида на наказанието като "глоба", а не като "имуществена санкция", което представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, в който смисъл е и практиката на Административен съд Монтана в Решение по КАНД №123/2013год.

Видно от приложените по делото писмени доказателствени средства, неоспорени от страните се установява, че „А*** ” ЕООД е търговско дружество осъществяващо охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз №1354/22.12.2008год. от МВР, като видно от него същото осъществява и дейността по охрана на мероприятия, каквото е процесното. По силата на договор за охрана /които не е приложен по делото/, но не се отрича наличието на такъв, търговско дружество „А*** ” ЕООД е следвало да извърши охрана на мероприятието – футболна среща между отборите на П*** "Б*** " гр. В*** и П*** "Л*** " гр. Р*** на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион "О*** ", като в тази връзка е и изготвеното от 03.10.2018год. уведомително писмо до ОД МВР – Монтана, с което ги уведомяват, че търговското дружество ще извършва пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване на зрителите.

Предвид тези факти юридическото лице в случая „А*** ” ЕООД е осъществявало и охранителната дейност, за която би носила съответната отговорност по ЗЧОД и издадената по приложението му Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.

В същото време с административно наказателната разпоредба на чл.82 от ЗЧОС, законодателя изрично е разграничил отговорността на физическите лица, които биха понесли наказанието, което е „глоба” и юридическите лица и еднолични търговци на които следва да им бъде наложена „имуществена санкция”.

В тази връзка характера на двата вида отговорност е различен и обусловен от различни материално правни предпоставки, което е съобразено от законодателя с оглед предоставената възможност на юридическите лица да се налагат съответно имуществена санкция. Тази разпоредба в специалния закон за частната охранителна дейност е съобразена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица. По своята природа и правна характеристика „имуществена санкция” представлява особен вид административна санкция налагана на юридически лица и еднолични търговци, каквато в случая е следвало да бъде наложена на „А*** ” ЕООД.

Именно констатациите на наказващия орган за наличието на формирана вина в конкретно физическо лице подлежат на доказване в хода на съдебния контрол относно законосъобразността на осъществената правораздавателна дейност, израз на която е постановеният санкционен акт. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно-наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична, както се посочи по-горе се носи само от физически лица.

В случая АНО не е отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на чл.82 от ЗЧОС. Действително няма разлика в размера на предвидената имуществена санкция и глоба за търговското дружество по този текст, но АНО е следвало да положи необходимата грижа и да установи какъв е субектът на административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В този смисъл, настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на наказателното постановление в частта относно вида на наложената санкция, тъй като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките на административнонаказателно производство, завършващо с наказателното постановление. Ако се приеме за налична възможността съдебната инстанция да налага различна санкция, от наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от съдебна инстанция и то по същество за преценка на законосъобразността на така наложеното ново административно наказание за пръв път от съда.

Следователно незаконосъобразно е ангажирането на административно-наказателната отговорност на юридическо лице, в това му качество, чрез налагане на глоба. Налагайки на касатора именно тази административна санкция АНО е допуснал при издаване на наказателното постановление съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като видът на наложеното наказание представлява значима съставна част от административното наказване и предвид санкционния характер на производство, неточното му посочване е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗАНН, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността му.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящото мнозинство на касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 93/07.03.2019 г. по АНД № 89/ 2019г. по описа на Районен съд – Монтана и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 004 от 26.10.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана, оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което на И.В.Т. *** в качеството му на управляващ и представляващ "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление в град С*** , пл. „С*** ”№* * вх.* * ет.* * на основание чл.53 от ЗАНН и чл.

82 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, са наложени 2 административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 300.00лева за нарушение на чл.52, ал.1,т.5 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и „глоба” в размер на 300.00лева за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване