Присъда № 80 от 16.05.2024, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 80 от 16.05.2024 година, постановена по НОХД № 281/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимата С. Х. Д. /S.H.J./, гражданин на Сирийска Арабска Република, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 22.04.2024 година, в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимата да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимата е редовно призована за съдебно заседание лично и по реда на чл.180, ал.3 от НПК по нейно изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в нейно отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. М. А. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимата не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на С.

Х. Д..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимата - адв. М. А. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че С. Х. Д. е извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, но тъй като тя е влязла в страната ни за да търси закрила, желая съдът да не й налага наказание на основание чл. 279, ал.5 от НК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимата С. Х. Д. е родена на ***г. в гр.***, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Подсъдимата живеела в родината си, но решила да я напусне и преди неустановено по делото време отишла в Република Турция. След това тя решила да се установи в страна от Западна Европа, където да живее по-спокойно. Тъй като не разполагала с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решила да премине по незаконен път турско - българската граница и се свързала с неустановено лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да й помогне да достигне от Турция до Република България, като част от пътя на подсъдимата към Западна Европа. В изпълнение на намерението си на 22.04.2024 г. подсъдимата, като част от група от нейни сънародници, всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени в близост до турско българската граница, след което групата, продължила да се движи пеша в гориста местност и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турскобългарската границата. Водачът на групата направил срез и отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница и така на 22.04.2024 г. подсъдимата преминала през направения отвор заедно с останалите лица от групата, като по този начин влязла от Република Турция в Република България в района на 165 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта.

При влизането си в страната подсъдимата не носела документи за самоличност, нито е притежавала документи, даващи й право да влезе в страната ни.

По-късно на 22.04.2024 година подсъдимата и останалите нейни сънародници се качили в лек автомобил, марка „Мерцедес Вито“ с румънска регистрация, с който трябвало 1 да продължат движението си във вътрешността на страната ни. Същият автомобил потеглил и около 14.30 часа преминал по път ІІ-79 на кръстовището за село Стефан Караджово, но не спрял на подаденият от полицейските служители, които се намирали там, между които и свид. С. К., сигнал за спиране със стоп палка и бил последван до землището на село Саранско от св. К. и колегите му. Там преследвания автомобил, в който се намирала и подсъдимата, спрял и при извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимата била установена и задържана от полицейските служители заедно с останалите общо 19 лица от групата - граждани на САР, както и шофьорът на автомобила – румънски граждани, а след това всички били отведени от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на подсъдимата в нея не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи й право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимата е представил такива.

След задържането на групата лица на 22.04.2024 година, на следващият ден било разпоредено на св. Д.М.А. - служител на ГПУ Болярово и негови колеги да извършат проверка с цел установяване мястото, откъдето задържаните лица са преминали държавната ни граница. При извършената такава проверка било установено, че подсъдимата и спътниците й са преминали турско-българската граница в района на 165 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ. Болярово, където бил констатиран отвор /срез/ в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и са открити следи, които били оставени от множество лица с направление от Р Турция към вътрешността на страната ни.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимата е С. Х. Д.

/S.H.J./, гражданин на Сирийска Арабска Република .

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че С. Х. Д. /S.H.J./ не е осъждана на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите С. К. и Д. А., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите С. К. К. и Д.М.А. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самата подсъдима и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите С. К. и Д. А., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимата се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването й като пътник в спрения от полицейските служители лек автомобил и последвалото задържане на нея и спътниците й.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимата С. Х. Д. е осъществила с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 22.04.2024 година, в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на село Странджа, област Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения 2 текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите С. К. и Д.

А., а и в обясненията на подсъдимата. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимата е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл.

279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимата е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова тя е предприела незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавала, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана представата за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към страна от Западна Европа.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимата С. Х. Д. за виновна в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимата съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието й на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимата е влязла в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е била преследвана заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимата не е направила нито при задържането си, нито впоследствие при разпита й в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимата свидетелства, че преминаването й през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към страна от Западна Европа, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.С. Х. Д. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на 3 обществена опасност на подсъдимата, която не е висока, предвид на това, че същата не е осъждана към момента на деянието, както и предвид направените от нея самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимата, същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимата престъпление, се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимата при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и й наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.