Определение № 469 от 25.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Благоевград, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500076 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на „Йеттел България“, ЕАД против Разпореждане № 56/08.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. 1651/2023г. по описа на РСБлагоевград, в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на сумата от 387,34 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на заплащане на абонаментните такси и сумата в общ размер на 299,09 лева представляваща разликата по споразумение между страните за преференциална цена на мобилно устройство по договор от 07.04.2020 г. и договор от 19.04.2021 г.

Жалбоподателят сочи, че РС неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил заявлението в частта за претендираните неустойки, чийто размер не надвишават размера на три месечни абонаментни такси, съгласно трайната съдебна практика и не е нищожна или неравноправна по смисъла на ЗЗП. Не състоятелен е аргумента на съда, че липсва реципрочна клауза, предвиждаща мобилният оператор да дължи неустойка, тъй като самият оператор цели да привлича клиенти и не би развалил договора. Категорично не споделят твърдението на съда, че неустоечните клаузи противоречат на добрите нрави и на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребителя. Абонатът е преустановил изпълнението си по договора и не може да се обоснове ползването на преференциите за лоялни клиенти за закупуване на устройства на по-ниски цени.

Заявителят претендира стойността на 3 месечни абонаментни такси. Цитирания от РС чл. 142, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е насочен към избягване понасянето на прекомерни тежести върху икономически по-слабата страна. Извод за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка със загубите на търговеца следва да се изведе по правилата на житейската логика. До неоснователното обогатяване на оператора ще стигне не с уговорената неустойката, а с непрекратяване на договора, защото абоната без да плаща ще ползва услугите. С неустойката се цели постигане на основната й цел - превенция – да 1 стимулира страната да изпълни; обезпечителна – да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна – да компенсира вредите, възникващи от неизпълнението. При очаквано от търговеца изпълнение за 24 месеца, то заплащането на неустойка на 3 месечни абонаментни такси, ако не се изпълнява договора, не е нито прекомерно, нито необосновано високо. Не е съобразено, че клаузата за дължима неустойка предвижда заплащане не на всички, а само на три месечни абонаментни такси, поради което клаузата незаконосъобразно е счетена за неравноправна, като противоречаща на Закона за защита на потребителите.

Моли разпореждането в атакуваната част да се отмени и се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Жалбата, подадена по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК и БлОС счита същата за допустима - подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За преценка на основателността й, БлОС съобрази следното:

Видно е, РС- Благоевград с разпореждане № 56/08.01.2024 г. в атакуваната част е отхвърлил подаденото по чл. 410 ГПК заявление от „Йеттел България“, ЕАД срещу длъжника Д. П. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 387,34 лв., представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 07.04.2020г. и сумата от 299,09 лева, представляваща разликата между цената на предоставено мобилно устройство без абонамент и преференциална лизингова цена.

За да отхвърли заявлението за неустойка РС е приел, че според представените договори за мобилни услуги и общите условия – и за двете страни е договорена възможност едностранно да прекрати договора, когато другата страна не изпълнява свои задължения. Но ако в такава хипотеза в договорите е предвидено за мобилния оператор неустойка – в размер на три абонаментни вноски, то при разваляне договора от потребителя такава клауза за неустойка в негова полза за вреди - няма. Именно защото няма уговорка за неустойка в случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати или развали едностранно договора при виновно неизпълнение на задължения на мобилния оператор, РС е счел, че се създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца с тези на потребителя на мобилната услуга, поради което е приел, че клаузата за неустойка в процесния договора е с неравноправен характер. Мобилният оператор се е възползвал от положението си на икономически по-силната страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от договарящите ще поеме. Затова при съобразяване на чл. 143 ЗЗД, от който следва, че неравноправни са онези клаузи ,които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добрите нрави и посредством тях се създава значително неравновесие/неравнопоставеност/ между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя – икономически по-слабата страна, РС е отхвърлил заявлението. Така изразеното становище от РС се споделя изцяло от БлОС, намирайки го за съобразено със Закона за защита на потребителите. Изложените във въззивната жалба съображения на „Йеттел България“, ЕАД нямат отношение към 2 застъпеното становище от РС. Видно е, че доводите в жалбата се отнасят до размера на договорената неустойка, той да не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, т.е., че не е прекомерен и че с така уговорения размер не се излиза извън присъщата функция на неустойката. Именно затова дори и да се споделят доводите в жалбата относно законосъобразно договорения размер на неустойката, то това няма да има за последица отмяна на атакуваното разпореждане, именно защото е налице друго самостоятелно основание за неравноправието й, което се споделя от настоящия състав, а именно липса на уговорено обезщетение в полза на потребителя при разваляне от потребителя на договора в случай, че мобилният оператор виновно не изпълнява поети договорни задължения.

Очевидно е, че по този начин, както е приел и РС, се създава значително неравновесие между търговеца и потребителя по отношение на поетите от всеки един от тях права и задължения с договора за мобилни услуги, поради което клаузата, въз основа на която търговецът претендира неустойка е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗД. По изложените съображения атакуваният акт, с който е отхвърлена претенцията за издаване на заповед за изпълнение за неустойката следва да се потвърди.

Водим от изложеното, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 56/08.01.2024г., постановено по ч.гр.д.

№1651/2023г. по описа на РС-Благоевград, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“, ЕАД срещу длъжника Д. П. Т. за присъждане на сумата 387,34 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на заплащане на абонаментните такси и сумата в общ размер на 299,09 лева представляваща разликата по споразумение между страните за преференциална цена на мобилно устройство по договор от 07.04.2020 г. и договор от 19.04.2021 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3