Решение № 15356 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15356 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110166886 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от М. А. С. срещу „Буллтех Фешън“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно уволнението, извършено от ответника със Заповед от 11.09.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 007/24.03.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, и възстановяване ищеца на заеманата до уволнението длъжност „управител, магазин“, с код по НКПД 14203004, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 40248,84 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 11.09.2024 г. до 11.03.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2024 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Ищецът имал сключен трудов договор № 007/21.03.2024 г. с ответното дружество, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл.70, ал. 1 КТ, за заемане на длъжност „мениджър покупки/продажби“ с код по НКПД:

12216003. На 03.04.2024 г. страните сключили анекс към посочения трудов договор, с който допълват уговорката за срока за изпитване, като се договарят срокът да е два месеца, считано от 21.03.2024 г. На 03.06.2024 г. страните сключили допълнително споразумение, с което ищецът бил назначен на нова 1 длъжност при ответника, а именно - „управител, магазин“ с код по НКПД:14203004. Доколкото изрично не било уговорено друго, трудовият договор се смятал сключен за неопределен срок, според чл. 67, ал. 2 КТ.

Брутното месечно трудово възнаграждение на ищец било в размер на 6708,14 лева. От 14.08.2024 г. до 29.10.2024 г. ищецът бил в болничен отпуск, за което уведомил ответника по пощата чрез обратни разписки. Въпреки това ответникът изискал от ищеца писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ – за твърдяно от ответника нарушение на трудовата дисциплина на 21.08.2024 г., а именно – неявяване на работа. Ищецът предоставил писмените си обяснения на 23.08.2024 г. и получени видно от известие за доставяне от ответника, на 27.08.2024 г., с които посочва, че е в продължителен болничен отпуск, като за горното обстоятелство разполагал с болничен лист. Ищецът се явил на работното си място на 30.10.2024 г., където не бил допуснат, тъй като трудовото му правоотношение било прекратено. Ищецът отишъл до офиса на ответното дружество, където служител на дружеството му заявил, че трудовото му правоотношение е прекратено, като го инструктирал да дойде отново в офиса на 05.11.2024 г., за получаване на оформена трудова книжка и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 11.09.2024 г., била връчена на ищеца на 05.11.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора.

Твърди се, че предявените искове са недопустими, тъй като се основавали на документ с недостоверна дата. Твърди се, че представеният с исковата молба Анекс от 03.04.2024 г. към трудов договор № 007/21.03.2024 г., не бил подписан на тази дата – 03.04.2024 г., а на дата, следваща напускането на управителя на ответното дружество В. С.а, респ. този документ не обвързвал ответното дружество, тъй като бил подписан от лице без представителна власт. Сочи се, че такъв документ – посоченият анекс, не е изготвян от ответното дружество, не е получаван от същото и не се съхранява при него, като целта на съставянето му било облагодетелстването на ищеца, доколкото същият бил роднина на В. С.а. По отношение на основателността на предявените искове заявява, че не оспорва, че между страните е сключен твърдения трудов договор със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на 2 работодателя, както и че трудовият договор е изменен с допълнително споразумение от 03.06.2024 г. Оспорва представения с исковата молба Анекс от 03.04.2024 г. Твърди се, че посоченият анекс действително е бил сключен на 25.07.2024 г., респ. В. С.а от 23.07.2024 г. вече не е била управител на ответното дружество, като това обстоятелство било обявено в ТРРЮЛНЦ на 24.07.2024 г. Твърди, че към 11.09.2024 г. срокът за изпитване не бил изтекъл.

Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна следното:

Представен е трудов договор № 007/21.03.2024 г., сключен между ответника като работодател и ищеца като работник/служител на основание чл.

67, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 70, ал. 1 КТ в полза на работодателя, по силата на който ищецът е заемал длъжността „мениджър покупки/продажби“ с код по НКПД: 12216003. Страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение на работника в размер от 4962,00 лв., платимо до 20-то число на месеца, следващ месеца на положения труд и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % годишно за всяка година трудов стаж при същия работодател.

Отбелязано е, че служителят е постъпил на работа на 21.03.2024 г.

Представен е Анекс от 03.04.2024 г. към трудов договор № 007/21.03.2024 г., сключен между ответника като работодател, представляван от В. М. С.а като управител и ищеца като работник/служител, съгласно който страните са постигнали съгласие срокът за изпитване да бъде 2 месеца, считано от 21.03.2024 г.

Представено е допълнително споразумение от 03.06.2024 г. към трудов договор № 007/21.03.2024 г., сключено между ответника като работодател, представляван от В. М. С.а като управител и ищеца като работник/служител, съгласно което страните са постигнали съгласие ищецът да бъде преназначен на длъжност „управител, магазин“ с код по НКПД: 14203004.

Представена е платежна ведомост за месец юли на 2024 г., от която се установява, че ищецът е получил брутна заплата в размер на 6708,14 лв., от които 4962,00 лв. за отработени дни и 1746,14 лв. като еднократна надбавка.

3

Представено е извлечение от трудовата книжка на ищеца, от което се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на същия е било в размер на 4962,00 лв., респ. че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на 11.09.2024 г. на основание чл. 71 КТ, след което в нея няма други вписвания. В проведеното на 18.03.2025 г. о. с. з. ищецът представи оригинал на трудовата книжка, като съдът извърши констатация, че приложеното по делото копие е идентично с представения оригинал.

Представена е Заповед за прекратяване на трудов договор № 007/21.03.2024 г. от 11.09.2024 г., съгласно която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 11.09.2024 г., с отбелязване, че същата е връчена на ищеца на 05.11.2024 г.

Представени са товарителница от 11.09.2024 г., извадка от сайта на куриерската служба относно движението на пратката, от които се установява, че пратката е доставена на 17.09.2024 г.

Представена е електронна кореспонденция между Г.Х. Г. – управител на счетоводната фирма, обслужваща ответника, а именно „Юнайтед Консултинг Къмпани“ ООД, и ищеца, от 16.09.2024 г., във връзка с изпратена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и покана за оформяне на документи.

Представена е извадка от електронна кореспонденция по Вайбър между В. М. С.а и Г.Х. Г. от 25.07.2024 г. във връзка с трудовия договор на ищеца.

Представена е извадка от портал за електронни услуги на НАП от 20.12.2024 г.

От показанията на свидетеля Г.Х. Г. се установява, че същата води счетоводството на ответника от януари 2024 г., като счетоводната фирма, в която работи, била предоставила на ответника услуга пълно счетоводно обслужване. Познава В. С.а от работата й с ответника, доколкото същата била управител на ответника. В. С.а била записана в телефона на свидетеля Г. като „Васи нова фирма“. На 25.07.2024 г. свидетелката получила съобщение по Вайбър от В. С.а, с което последната помолила да направят договорите на ищеца и на още един от управителите на магазин безсрочни със задна дата без срок за изпитване, тъй като към момента били срочни със срок на изпитване.

Тази комуникация била първа по този въпрос, респ. последният не бил обсъждан лично от В. С.а и свидетелката. Не били коментирали анекс от 4

03.04.2024 г. По молба на новия управител А.Р. свидетелката се обадила на ищеца и на другия управител на магазин и им съобщила, че от тази дата А.Р. ще бъде управител и от тук нататък комуникацията ще минава през него. Към момента, когато била управител, В. С.а подписвала договорите.

Представени са още: болничен лист № Е20241689778 от 07.08.2024 г., съгласно който ищецът е бил в отпуск по болест от 07.08.2024 г. до 13.08.2024 г., ведно с обратна разписка за получаването му от ответника на 09.08.2024 г.; болничен лист № Е20241689785 от 13.08.2024 г., съгласно който ищецът е бил в отпуск по болест от 14.08.2024 г. до 20.08.2024 г., ведно с обратна разписка за получаването му от ответника на 16.08.2024 г.; болничен лист № Е20242035151 от 27.08.2024 г., съгласно който ищецът е бил в отпуск по болест от 21.08.2024 г. до 09.09.2024 г., ведно с обратна разписка за получаването му от ответника; болничен лист № Е20242035249 от 10.09.2024 г., съгласно който ищецът е бил в отпуск по болест от 10.09.2024 г. до 29.09.2024 г., ведно с обратна разписка за получаването му от ответника; болничен лист № Е20242964550 от 07.10.2024 г., съгласно който ищецът е бил в отпуск по болест от 30.09.2024 г. до 29.10.2024 г., ведно с обратна разписка за получаването му от ответника; искане на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения по чл. 193 КТ, ведно с обяснения и обратна разписка за получаването им от работодателя.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Исковете са допустими като предявени пред родово и местно компетентен съд.

По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

По претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е било да установи законността на уволнението, т. е. че е прекратил трудовото правоотношение с ищеца в уговорения срок за изпитване, респ. каква е била продължителността на този срок.

5

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства категорично се установи следното: между страните по делото е било налице трудово правоотношение, породено от безсрочен трудов договор от 21.03.2024 г., с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, по силата на което ищецът е заемал длъжността „мениджър покупки/продажби“ с код по НКПД: 12216003; по силата на допълнително споразумение от 03.06.2024 г. страните са уговорили изменение на действащия между тях трудов договор, по силата на което ищецът е заемал длъжността „управител, магазин“ с код по НКПД: 14203004; със Заповед от 11.09.2024 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 11.09.2024 г., както и че лицето подписало този акт на работодателя е разполагало с работодателска власт да стори това.

Основният спорен между страните въпрос е дали работодателят е прекратил трудовото правоотношение в срока за изпитване, респ. каква е била продължителността на същия и дали анексът от 03.04.2024 г. обвързва ответника.

За да се отговори на този въпрос, първо следва да се анализира доказателствената стойност на анекса от 03.04.2024 г.