Определение № 2135 от 29.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2135 гр. Варна, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20233100102349 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на обективно и кумулативно съединени искове от К. Т. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, СО „***“, местност „***“ №528 срещу Прокуратурата на Република България, административен адрес гр. София, бул. „***.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

По предварителните въпроси досежно правната квалификация на иска, съдът намира, че следва да намери приложение ТР №1/27.11.2023г., постановено по тълкувателно дело №1/2022г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че по реда на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, се дължи обезщетение за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление.

Съдът намира, че доколкото с посоченото тълкувателно решение се прие, че при произнасяне по искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съдът следва да определи и обезщетение по реда на чл.2бЗОДОВ в глобален размер, както и доколкото по реда на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се включват обезщетения за всички нарушени права в т.ч. и право на свободно придвижване, когато то е засегнато вследствие упражнена държавна принуда, то следва да отмени разпореждането № 6210/14.12.2023г. постановено по делото, с което на ищеца за дадени указания да разграничи множеството искове, като формулира по всеки от тях отделен петитум, като приеме, че е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска по реда на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, която квалификация е възприета и с определение № 13/08.01.2024г., постановено по в.ч.гр. дело № 10/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна, постановено във връзка с производство по чл. 83, ал.2 ГПК, 1 което се разви по настоящото дело.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 140 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6210/14.12.2023г., постановено по гр. дело № 2349/2023г. на ВОС, в частта, с която със същото са дадени указания на ищеца да разграничи множеството искове, като и да формулира по всеки от тях отделен петитум, на осн. чл.

253 ГПК.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ на доклад по делото, съгласно който:

Производството по делото е образувано въз основа на обективно и кумулативно съединени искове от К. Т. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, СО „***“, местност „***“ №528 срещу Прокуратурата на Република България, административен адрес гр. София, бул. „*** за осъждане на ответника да заплати обезщетение в глобален размер от 200000 лева за причинени неимуществени вреди, от които 80000 лева за причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което е образувано досъдебно производство №19/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, което е прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца, за вредите в резултат на разглеждане на досъдебно производство №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, продължило извън разумния срок за периода 23.01.2021г.-11.07.2023г., съответно сумата от 120000 лева /като част от общата тава от 200000 лева/ за причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие наложени му по досъдебно производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което са му били наложени мерки за неотклонение – „Задържане под стража“ за периода 23.01.2021г. – 03.02.2021г., както и „Домашен арест“ за периода 03.02.2021г. – 03.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда 28.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението, като и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 791,67 лева представляващи законната лихва за периода 02.06.2021г. – 23.12.2020г. върху сумата от 5000 лева представляваща предадена от ищеца „Гаранция в пари“ по наложена му мярка за неотклонение по досъдебно производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

2

В исковата молба се излагат твърдения, че на 23.01.2021г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК. Досъдебното производство е образувано с първото действие по разследване на 23.01.2021г., като същото с постановление на прокурор е прекратено на 11.07.2023г. Излагат се твърдения, че продължителността на процесуално – следствени действия по образуваното ДП №49/2021г. за периода 23.01.2021г. – 11.07.2023г., нарушава правилата за разглеждане на делото в „разумен срок“ по смисъла на §6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и правото на ЕС. От така образуваното и прекратено досъдебно производство, което е продължило в нарушение на правилата за приключване в разумен срок, се посочва, че са претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, като е наранена честта и достойнството на ищеца, така и неговото добро име. Ищецът се намирал в резултат от тези действия на ответника в безизходица, страдал е от липса на справедливост и е изпитвал притеснения.

По същото ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна на ищеца е взета МНО „Задържане под стража“ за периода 23.01.2021г.-03.02.2021г., която в последствие е била изменена с МНО „Домашен арест“, за периода 03.02.2021г. – 03.06.2021г. Твърди, че наложените му мерки за неотклонение са влошили психичното му здраве, като му е поставена и диагноза „Разстройство в адаптацията – прогресиращо депресивно разстройство“, което му заболяване посочва, че е причинено от неоснователното му задържане.

Излагат се твърдения, че на 20.06.2021г. ищецът е направил опит да сложи край на своя живот, като е прерязал вените си с нож, в резултат на което е бил приет по спешност в болнично заведение.

По посоченото ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна е взета и МНО „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева, която посочва, че е внесена, при което за периода от 02.06.2021г. до 23.12.2022г. Твърди, че е претърпял имуществени вреди под формата на пропусната полза в размер на законната лихва върху главницата от 5000 лева по внесената парична гаранция.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Излагат се възражения, че от образуваното ДП № 49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, ищецът не е претърпял неимуществени вреди, доколкото към 23.01.2021г., Т. е бил признат за виновен по НОХД №3755/2019г. на ВРС, по НОХД № 3012/2019г. на ВРС и НОХД № 3124/2019г. по описа на ВРС. По отношение на ищеца до 23.01.2021г. наред с посоченото ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, са водени и други досъдебни производство, както следва: ДП № 540/2017г. и ДП № 19/2018г. по описа на 5-то РПУ при ОД на МВР – Варна, както и ДП № 2633/2017г. по 3 описа на Първо РПУ при ОД на МВР – Варна. Излага възражения, че за причинените му неимуществени ищецът е сезирал съда, за което са образувани гр. дело № 6698/2019г. на ВРС във връзка с ДП № 540/2017г., № 5354/2019г., 6697/2019г., № 6696/2019г., № 170/2019 и № 853/2023г., по описа на ОС – Варна.

Посочва, че изложените от ищеца обстоятелства досежно причинени му неимуществени вреди вследствие действия на ответника и в частност поставената диагноза „разстройство в адаптацията“, съответно изложените твърдения за налични суицидни мисли, както и съпътстващите ги доказателства досежно установяване на тези твърдения са обстоятелства, на който ищецът се е позовал и по по-рано образуваното гр. дело № 853/2023г. на ОС – Варна.

Наложената по ДП №49/2021г. МНО поддържа, че не може отрицателно да повлияе на ищеца, предвид това, че считано от 15.10.2021г. той е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода“, което му е наложено с присъда по НОХД № 110/2019г. по описа на ВОС, като до този момент е търпял МНО „Домашен арест“ по това производство, за което е осъден.

Възразява досежно твърденията, че е нарушен разумния срок за приключване на ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, като поддържа, че същото е приключило в сроковете визирани в разпоредбата на чл. 234 НПК.

По отношение на предявения иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди посочва, че предадената по ДП №49/2021г. парична сума под формата на гаранция от 5000 лева не е била част от неговия патримониум, а същата е внесена от пълномощника му адв. К. Д., при която намира, че дори и да бъда допуснато, че са настъпили вреди, то те са за трето лице, за които ответникът не носи отговорност.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че му е повдигнато му обвинение за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което е образувано досъдебно производство №19/2021г. по описа на ОД на МВР, че на 11.07.2023г. досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца. В негова тежест е да докаже, че продължителността на процесуално – следствените действия по досъдебното производство е обхванало периода 23.01.2021г.-11.07.2023г ., както и че по това досъдебно производство са наложени МНО „Задържане под стража“ за периода 23.01.2021г. – 03.02.2021г., както и „Домашен арест“ за периода 03.02.2021г.

– 03.06.2021г. В негова тежест е да докаже, че от така наложените срещу него действия по ДП № 49/2021г. са му причинени неимуществени вреди, като и техния размер. В негова тежест е да докаже, че са му нанесени имуществени вреди от воденото досъдебно производство под формата на пропуснати ползи, като указва, че ищецът 4 следва да докаже, че със сигурност неговото имущество е следвало да се увеличи с процесната сума, която се претендира под формата на имуществена вреда. В негова тежест е да установи, че предадените като парична гаранция средства в размер на 5000 лева са били част от неговия патримониум.

В тежест на ответника е да докаже онези правопогасяващи и правонамаляващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В негова тежест е да докаже, че в рамките на процесния период /21.01.2021г. до 11.07.2023г./, за който е образувано ДП №49/2021г. на ОД на МВР – Варна до неговото прекратяване срещу ответника са водени и други досъдебни производства, съответно повдигани са му обвинения за наказуеми деяния от общ характер, както и че в този период същия е бил признат за виновен, съответно му е наложено и съответното наказание, което той изтърпява.

СЪОБЩАВА НА ОСН. ЧЛ. 155 ГПК НА СТРАНИТЕ СЛУЖЕБНО

ИЗВЕСТНИЯ НА СЪДА ФАКТ, че ищецът на 14.08.2018г. с постановление по ДП №19/2018г. по описа на Пето – РУ – гр. Варна, е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление от общ характер, че за същото е внесен обвинителен акт от ВРП, по което обвинение е оправдан с присъда №141/30.06.2022г., постановена по НОХД №2024/2021г. на ВРС, потвърдена с решение от 25.10.2022г. постановено по ВНХД №1065/2022г. на ВОС, както и че във връзка с оправдателната присъда на ищеца и проведеното наказателно производство при твърдения за нарушен разумен срок е образувано гр. дело № 853/2023г. на ВОС, което съдебно производство към настоящия момент е висящо.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца посредством разпит на двама свидетели в режим на водене за установяване на неимуществените вреди, които се твърди, че са нанесени на ищеца с оглед образуваното и водено срещу него досъдебно производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна.