Решение № 1412 от 18.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. П., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220101686 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Ц. П. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.“ №4, вх.Б, ет.8, ап.48, чрез адвокат Т. Ж. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 8, ет.1, офис 4-ти, против Община П., бул. „Б.“ № 2, представлявана от Кмета, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2231,74 лева, представляващата допълнително уговорено трудово възнаграждение, за трудов стаж и професионална квалификация, за срок от 04.02.2020 г. до 01.02.2022 г., ведно със мораторната лихва в размер на 413,50 лева от 01.03.2020 г. /уточнено в с.з./, до 01.02.2022 г. датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда – 23.04.2024 г.. Предявен е и иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 570,09 лева за 40 работни дни, ведно с ведно със мораторната лихва в размер на 62,86 лева за периода от 01.01.2021 г. до 01.02.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда – 23.04.2024 г.

Сочи банкова сметка - IBAN: BG80UBBS8241101142615, BIC: UBBSBGSF.

В исковата молба ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 5 от 31.01.2019 г., е работила при ответника на длъжност „Педагог“, с място на работа - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/ към община П., като със Заповед № 7/28.01.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, трудовото правоотношение било прекратено.

Сочи, че полагала труд на 8 часов работен ден, пълно работно време, като й било определено основно трудово възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата в размер на 560 лева, към дата на възникване на трудовото правоотношение и 1 допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -1% за всяка година прослужено време.

Посочва, че с ПМС № 331/26.11.2020 г. минималната работна заплата за 2020 г. била установена в размер на 610 лева, което наложило да подпише с ответника Допълнително споразумение № 812/18.05.2020 г., по силата на което се определил нов размер на основната й месечна работна заплата - 671,00 лева, а съгласно т. 6, б. „а“ от същото споразумение индивидуално се уговори трудовото й възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит да е в размер на 22.8 %, което отговаряло на 0.6 % допълнително възнаграждение за клас прослужено време, както и право на платен годишен отпуск 20 дни или пропорционално на отработените месеци. Сочи, че към датата на подписване на допълнителното споразумение към трудовия й договор общият й трудов стаж като педагог е в размер на 38 г., 03м. и 17 дни.

Твърди, че с изменение на МРЗ през 2021 г. и 2022 г., е подписвала допълнителни споразумения, но касаещи единствено размера на основната й работна заплата, а процентът за придобит трудов стаж и опит се запазил на 0.6 % за всяка една година прослужено време.

Посочва, че за времето, през което работила при ответника на посочената длъжност била член на КТ Подкрепа, Сектор образование, като е заплащала редовно членския си внос.

За периода, през който полагала труд действали три колективни трудови договори за системата на предучилищното и училищното образование. В чл. 23 на КТД № Д 01 100/11.06.2018 г. за системата на предучилищното и училищното образование било предвидено, че работниците и служителите от предучилищното и училищното образование, членове на синдикалните организации подписали КТД, получават допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на не по-малко от 1 на сто от основното месечно възнаграждение. В чл. 22 на КТД № Д01-197/17.08.2020г. и в чл. 22 на КТД № Д01 269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното също било предвидено, допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит да е в размер не по-малко от 1 на сто от основното месечно възнаграждение. Сочи, че ответникът също е бил страна по КТД.

Твърди, че до прекратяване на трудовото и правоотношение имала трудов стаж в размер на 40 години.

Смята, че не било заплатено дължимото допълнително възнаграждение от 1 % за всяка прослужена година трудов стаж, което било в противоречие не само с изброените КТД, но и с чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Твърди, че за периода от 04.02.2020 г. до 01.02.2022 г., претендира и обезщетение в размер на 570,09 лева, за неизползван платен годишен отпуск за 40 работни дни, което се явявало разликата от 0,4 % допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено време.

В депозирани молби ищцовата страна излага възражения във връзка с отговора на исковата молба и постъпилото становище от ответната страна с вх. № 18204/15.07.2024г. и моли съдът да прогласи недействителност на т. 6а от Допълнително споразумение № 812/1.05.2020 г., като приеме, че със същата се 2 установява противоречие със закона, доколкото се касаело за нарушение на императивни правни норми, както и да приеме, че за периода от 04.02.2020 г. до 01.02.2022г., допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит дължащо се на ищцата е 1% за всяка година прослужено време, така, както е било уговорено в Трудов Договор № 5/31.01.2019г.

С протоколно определение от 16.10.2024 г. съдът е прекратил производството в частта, с която е предявен иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ, ведно с мораторната лихва по отношение на този иск, както и на основание чл.214 ГПК е допуснал увеличение на исковата претенция с правно основание чл.128, т.2 КТ, като същата следва да се счита за предявена в размер на 2625,57 лева.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът се явява лично и с адвокат Т. Ж. от АК П., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозират писмени защита.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта и неоснователността на исковата претенция.

Твърди, че на ищцата и е изплатено допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време в размера по приложимите колективни трудови договори, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Не оспорва, че с ищцата бил сключен трудов договор № 5 от 31.01.2019 г., след като тя е била вече пенсионерка.

Не оспорва, че ищцата е работила в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/ към Община П., който център не бил учебно заведение за предучилищно или училищно образование.

Смята, че приложимият КТД, който следва да намери приложение в настоящия случай е с peг. № 2/01,02.2019 г. в Община П. между Община П., наречена работодател и Синдикалния Регионален съюз на КТ „Подкрепа” и Синдикална секция „Подкрепа” в Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМ/ и Център за настаняване на деца и младежи лишени от родителски грижи без увреждания към Община П., наричани „Синдикати” от друга страна. Същият е действал от 01.02.2019 г. до 01.02.2020 г. и е относим към настоящия спор. Съгласно чл.13, ал.3 от този КТД „Допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време се заплащало не по-малко от 1% за всяка година”. Сочи, че именно точно в такъв размер било заплащано това възнаграждение на ищцата.

Посочва, че следващият относим КТД е този с peг. № 93/04.02.2020 г., който е действал в периода от 04.02.2020 г. до 04.02.2022 г.. Съгласно чл.13, ал.3 от този Колективен трудов договор „Допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време се заплаща не по-малко от 1% за всяка година за служителите в трудоспособна възраст и 0,6% за служители - пенсионери.” Следователно на ищцата било дължимо допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6% като служител – пенсионер, каквото и се заплащало.

Смята, че приложените от ищцата КТД били неотносими към процесния случай, тъй като са за сфера „Предучилищно и училищно образование”, а безспорно ищцата е работила като педагог в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/, 3 който представлявал резидентна грижа, съгласно чл.15, т.8 от Закона за социалните услуги, а не било учебно заведение за предучилищно или училищно образование по Закона за предучилищно и училищно образование.

По изложените съображения моли съда да отхвърли искова претенция в цялост.

Депозира допълнително становище, с което оспорва направените искания от ищцата.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от главен юрисконсулт П. В., която моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост като неоснователна и недоказана. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че по силата на трудов договор № 5 от 31.01.2019 г., ищцата е работила при ответника на длъжност „Педагог“ , с място на работа - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/ към община П.. като със Заповед № 7/28.01.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, трудовото правоотношение било прекратено. От горепосочения трудов договор се установява, че в чл.2 е уговорено, че допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е 37 %, а ищцата имала трудов стаж в размер на 37 г., т.е. по 1 % на година.

От приложения по делото допълнително споразумение № 812/18.05.2020 г. към трудов договор № 5/31.01.2019 г. се установява, че ищцата има придобил трудов стаж в размер на 38 г., 03 м. и 17 д.. Длъжността, която заема е „Педагог“ с място на работа ЦНСТДБУ гр. П., БМ „ОСДУ“ към общ. П., на пълно работно време в размер на 8 часа, при основано месечно възнаграждение в размер на 671 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит- 22,8 %..

Установява се, че ищцата е изпратила жалба до „Инспекция по труда“ гр. П., в която е посочила, че и е било определено по-малко допълнително трудово възнаграждение – 0,6 %, вместо 1 %. Постъпил е отговор, в който е посочено, че спорът е трудов и следва да се разреши от съд.

По делото е приложен колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г., сключен между Министерство на образованието и науката, Съюз на работодателите в системата на народната просвета в Б., Сдружение на директорите в средното образование в Република Б. и Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в Б., Синдикат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа”, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в Б.. В чл.23 от същия е уговорено, че работниците и служителите от предучилищното и училищното образование, членове на страните по договора, получават допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на не по- малко от 1 на сто от основното месечно трудово възнаграждение. Същото е предвидено и в чл.22 от Колективни трудови договори за 4 системата на предучилищното и училищното образование от 08.06.2020 г. 06.12.2022 г..

От ответната страна са представени колективни трудови договори за центрове за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания и без увреждания с рег. № 2/01.02.2019 г., рег. № 93/04.02.2020 г..

Първият е сключен между Община П., наречена работодател и Синдикалния Регионален съюз на КТ „Подкрепа” и Синдикална секция „Подкрепа” в Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМ/ и Център за настаняване на деца и младежи лишени от родителски грижи без увреждания към Община П., наричани „Синдикати”. В чл.13, ал.3 от него е уговорено, че допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време се заплаща не по-малко от 1% за всяка година.